„Рапорт пред Ел Греко“ – библията на Казандзакис

След „Алексис Зорбас“ и „Последното изкушение“ още един от емблематичните романи на Никос Казандзакис излиза в ново издание от „Ентусиаст“. „Рапорт пред Ел Греко“, определян като фикционалната автобиография на големия писател, отново достига до българските читатели в стилното библиофилско оформление на Яна Аргиропулос и със знаковия превод на Георги Куфов, удостоен с най-високото гръцко отличие „Златен кръст на Почетния легион“ за своя принос към културното сътрудничество между Гърция и България именно заради работата си върху произведенията на Казандзакис.

„Държите в ръце една от най-необикновените книги във вечната библиотека на човечеството – „Рапорт пред Ел Греко“. Тя е сурова, лъвска храна за ума, душата и сърцето. Подобно на Библията, не се чете на един дъх, но няма нищо общо с нея, макар да отразява отношенията на Казандзакис с Бога, и в този смисъл навява асоциации за изстрадана, сътворена от самия него библия“, пише в предговора към романа Христо Куфов.

„Рапорт пред Ел Греко“ разказва за събития, личности и места, които са оказали значимо влияние върху цялостното творчество и житейски път на Казандзакис. Тук той разкрива своите идеи и идеали, илюстрира цялостната многопластовост и проникновеност на своя пленителен вътрешен мироглед. Романът изгражда един дълбок, цялостен и комплициран портрет – образ, толкова плътен и истински, в който всеки читател успява да открие нещо от себе си.

Първоначално книгата е била озаглавена „Писма до Ел Греко“, но през 1955 г. Казандзакис променя заглавието. По този повод той пише до своя близък приятел Пантелис Превелакис: „Книгата, която пиша, ще се казва „Рапорт пред Ел Греко“. Рапорт във военния смисъл на думата – на офицер към неговия Генерал. Ще бъде и един вид автобиография. Казвам ти, аз се подготвям. …Понякога усещам, че времето наближава. Вече започнах да се подготвям.“

 „Творчеството на Никос Казандзакис е майсторско, интригуващо, зряло, силно и властно, то е лирично, епическо и дорийско – напоено с душевност и събуждащо всички сетива“, споделя Патроклос Ставру, осиновеният син на съпругата на писателя Елени. „Рапорт пред Ел Греко“ е апогей на душата и сърцето.“

Скоро към луксозната поредица на „Ентусиаст“ ще се присъединят и романите „Капитан Михалис“, „Христос отново разпнат“ и „Змия и лилия“.

За автора                                                                                  

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата  му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.

Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата  „Св. Мина“ в Ираклион.