"Моята история" на Мишел Обама: личната равносметка на една впечатляваща жена

Когато на 4 ноември 2008 година Барак Обама спечели битката с Джон МакКейн и бе избран за президент на САЩ, американският народ вероятно все още не предполагаше, че ще се "сдобие" и с една от най-обичаните първи дами в историята на страната - Мишел Обама.

Подкрепяйки безрезервно съпруга си по време на двата му президентски мандата, Мишел Обама плени американците със своята харизма, лоялност, съпричастност към проблемите им и битката за правата на жените. Тя често участваше в различни благотворителни инициативи, а сред основните ѝ приоритети бе борбата за по-добро образование и справянето с бедността и глада.

Мемоарите на Мишел Обама "Моята история" бяха издадени през месец ноември 2018 г., а скоро след това книгата се появи и на българския пазар. За кратко време биографията на Мишел се превърна в световен бестселър и една от най-продаваните книги в света. Което не ни учудва - тази жена винаги е умеела да запленява хората.

В "Моята история" Мишел Обама отправя хронологичен поглед към живота си, започвайки от детството си в Чикаго и преминавайки през ангажиментите си на адвокат и изпълнителен директор. В мемоарите си Мишел не спестява нищо на читателите - тя обсъжда както безспорните си триумфи, така и моментите на поражение и разочарование.

Защото такива със сигурност не липсват. Както заявява самата тя - "Аз съм един обикновен човек, озовал се на необикновено пътешествие".

Бихме казали, че едно от най-големите достойнства на "Моята история" е фактът, че Мишел Обама не се опитва да представи себе си в съвършена светлина, напротив - тя е склонна да "осветли" онези кътчета от себе си, които не са никак идеални.

Това е и една от основните причини, поради които Америка обичаше толкова силно Мишел в ролята ѝ на първа дама - тя никога не е изглеждала изкуствена или "напудрена" за пред камерите, напротив - винаги е била достатъчно естествена, за да излъчва доверие.

Подобно на много други чернокожи деца в САЩ, детството на Мишел Обама в чикагските гета не е нещо, за което бихме могли да ѝ завидим. Можем обаче да ѝ завидим за амбицията, която тя показва, за да се измъкне и да се устреми към един по-добър и по-смислен живот. Като свой спасителен пояс Мишел избира образованието, което отваря пред нея множество възможности.

Може да се каже, че в известен смисъл това прави историята на бившата Първа дама дори поучителна - човек може да постигне всичко, независимо откъде е тръгнал, стига да се образова и да демонстрира достатъчно амбиция за самоусъвършенстване.

Един от най-силните моменти в историята на Мишел Обама е въпросът за нейната същинска роля в Белия дом. Знаем добре, че повечето жени в нейната позиция са нищо повече от украшение на съпрузите си - на могъщите мъже, управляващи една от най-силните държави на планетата.

Тук обаче се крие разликата между Мишел Обама и повечето други "първи дами" - тя не е просто близък наблюдател на действията на Барак Обама, тя е дейна, активна и опитваща се да направи Америка и света по-добро място, доколкото това е възможно.

За Мишел често казват, че тя е успяла да отвори вратите на Белия дом така, както никоя друга жена в нейната позиция не е успявала до този момент.

Една от най-силните кампании, в която Мишел Обама участва през периода си като Първа дама, е кампанията в подкрепа на различните. Тя гордо заявява: "Щом аз мога, всеки може". Тази силна жена никога не е спирала да вярва, че всеки човек може да постигне целите си, независимо какви са те, стига да вложи нужния труд и постоянство.

Самата Мишел не спира да повтаря, че нейната история, макар и да изглежда твърде необикновена, всъщност не се различава особено много от историята на много други жени. Мис Обама винаги е била защитник на веруюто, че всички хора си приличаме много повече, отколкото се различаваме - сентенция, изглеждаща толкова смислена в свят, в който всячески опитваме да изградим бариери помежду си.

Биографията на Мишел Обама е книга, която може да послужи на всекиго. Това е история за една силна жена, която е тръгнала от нулата, но е успяла да изгради живота си, благодарение на своята упоритост, труд и вяра в силата на образованието.

Не е нужно да си Първата дама на САЩ, за да направиш света малко по-добро място. Важно е да не забравяме това.

Източник: Ozone.bg