Лиз Бурбо разкрива петте най-важни нужди на съвременните деца

Авторката дава насоки за изграждане на здрави взаимоотношения между родител и дете

Световноизвестният специалист по личностно развитие Лиз Бурбо предлага полезни съвети за създаване на пълноценна връзка между родител и дете. В най-новата си книга авторката споделя личния си опит на майка, баба и прабаба.

„Петте най-важни нужди на децата в наши дни“, издавана от „Ентусиаст“, съдържа всичко, което Бурбо е научила, докато е наблюдавала как растат нейните наследници, както и с какво нейното учение ѝ помага да има по-добри отношения с тях.

От откриването на школата ѝ през 1982 г. Лиз Бурбо е помогнала на огромен брой хора да направят конкретни промени и да подобрят живота си. СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО е най-голямото училище по личностно развитие в Канада и има свои работни ателиета в повече от 25 страни. Бурбо е автор на 27 книги, които са продадени в близо 5 милиона екземпляра в целия свят.

Според специалиста по личностно развитие между последните две поколения има значителна разлика. Затова са необходими нови методи, за да получим адекватни резултати в отглеждането и възпитанието на нашите деца. Ще си дадем сметка до каква степен фактът, че вървим рамо до рамо с детето си през този все по-динамичен свят, улеснява и нашето адаптиране към промените в него.

В настоящата книга авторката посочва петте най-важни нужди на съвременните деца – уважение, общуване, обич, удоволствие и сигурност – и с помощта на практични съвети ще разберем как да се вслушваме в потребностите им, което е особено полезно и за тях, и за нас. Ще разберем, че решаването на даден проблем с детето ни означава, че решаваме същия проблем, който имаме и ние, с други думи – на нещо,  което  не  сме  успели  да  отработим  със собствените си родители.

Изданието е предназначено за всички майки, бащи, баби и дядовци, които срещат трудности в отношенията им с техните дъщери и синове (независимо на каква възраст са те), и се стреми да им помогне с радост и лекота да изиграят важната си роля в техния живот.

Книгата може да бъде поръчана от тук

Откъс от книгата

Ето ме отново с нова книга. Докато пишех всяка една от последните ми три книги, все си мислех, че повече няма да творя, защото имах чувството, че
съм споделила всичко, което знам. Изглежда обаче Вселената е имала други намерения за мен. Преди около шест месеца ме осени идеята, че макар да е казано много по темата за новите деца, наричани още децата на Водолея, би било добре да напиша и аз нещо по тази тема. Защо? Защото едни
от най-често срещаните въпроси, които получавам по време на ателиетата и конференциите на Слушай своето тяло, са свързани именно с проблеми с децата, с предизвикателствата на израстването им през пубертета и с общуването с внуците.

Участниците си дават сметка, че изпитват доста трудности в тази сфера, тъй като не са имали добър модел за подражание в детството. Често те правят всичко възможно само и само да не бъдат като техните собствени родители. Не са осъзнавали обаче, че постъпвайки по този начин, те не са самите себе си,
а противоположност на някой друг. Когато говорят за своето собствено детство или юношество, често чувам изказвания като:
• Родителите ми ми даваха всичко, което исках, но само на физическо ниво. Те не ме слушаха, когато им говоря, и не знаеха дали съм щастлив или нещастен. Винаги оставаха в сферата на „имам“ и „правя“.
• Родителите ми се караха непрекъснато, но накрая винаги се прегръщаха. Нямаше никакво обяснение за случилото се. Това ли е любовта?
• Родителите ми бяха студени хора и затова нямах желание да говоря с тях. Затварях се в стаята си.
• Всичко, което родителите ми искаха, беше да изглеждам добре. Намирах ги за лицемерни и дълго време мислех, че всички родители са такива. Това е всичко, което научих – да изглеждам добре, за да ме харесват хората.
• Баща ми беше много строг, а майка ми, която все искаше да застане на моя страна, се страхуваше от него. Постоянно се чувствах разпънат между двамата и се обезличавах все повече и повече. Сега, когато пиша тези редове, децата ми вече са прехвърлили петдесетте и аз осъзнавам, че никога не
съм спирала да искам да бъдат щастливи, дори за известен период от време да не съм знаела как да се справям с тях. Когато ни се роди дете за първи път, ние се превръщаме в родители за цял живот. Тогава защо не се опитаме да изживеем пълноценно времето с децата си, вместо да допускаме и да повтаряме постоянно едни и същи грешки?

Основната цел на тази книга е да ти помогна да откриеш дали любовта, която носиш към своето дете, е истинска (тоест безусловна) или не. Чрез нея
ще се опитам да ти покажа или да ти припомня какво означава истинска любов, така че да се превърнеш във възможно най-добрия модел на любов и уважение за своето дете. Това е единственият начин и ти на свой ред да получиш любов от него. Също така ще разбереш как да даваш онова, което смяташ, че не си получил в детството. Добре знаеш, както и аз, че е невъзможно да дадем каквото и да било на другите, ако самите ние не го притежаваме.
Темата за новите деца присъства в живота ми вече от близо четиридесет години  – откакто се запознах с един млад мъж на име Даниел Кемп. Той е написал чудесен труд за новите деца, наричани от него тефлоновото поколение, върху което нищо не залепва1

Присъствала съм на негови семинари, прочела съм всичките му книги, а впоследствие станах и негова приятелка – до смъртта му, която настъпи твърде
рано за всички, които го познаваха и обичаха (той почина на 38-годишна възраст). Познавах го през последните петнайсет години от живота му. Беше много
сдържан, но винаги ще си спомням нашите разговори. Според мен той беше гений с огромни познания. На осемнайсет години вече изнасяше лекции, а през живота си написа 700 доклада по най-различни теми. Благодарение на Даниел аз най-накрая разбрах поведението на големия ми син, който тогава беше
на двайсет години. Най-накрая схванах как да общувам с него. Синът ми беше точно от поколението на „тефлоновите“ деца бунтари. В тази книга ще разкажа няколко случки, които съм преживяла с него. Приживе Даниел ми даде позволение да използвам неговите открития в моите ателиета и книги, ако
искам да го направя. Той считаше, че моето учение допълва собствените му идеи, тъй като в тях не се засягаха духовни теми. Винаги сме се уважавали и окуражавали един друг.