Кърт Вонегът: "Механично пиано"

"Механично пиано" от издателство "Кръг"

Още през 50-те година на XX век Кърт Вонегът разбива всички клишета и стереотипи в американската литература със своя революционен стил и теми, които засягат болезнени въпроси за съвременното общество. Той бързо се превръща в един от най-ярките, най-награждавани, най-обсъждани и най-четени съвременни писатели.

Дебютният роман на легендарния писател "Механично пиано" е публикуван през 1952 г. Тази дистопия е частично вдъхновена от времето, когато Вонегът работи в "Дженерал електрикс" и изследва негативното въздействие на технологията върху качеството на живот.

След Втората промишлена революция машините са окупирали човешкия труд, доказвайки превъзходството си като по-бързи, по-ефективни и почти безгрешни. Елитът от инженери и мениджъри съблюдава безукорната производствена дейност, докато ден след ден и тяхната работа бива механизирана.

Пол Протей е "галеник на съдбата" – инженер на престижен пост, с висока заплата, амбициозна съпруга и бляскаво бъдеще. В него обаче започват да се зараждат съмнения относно индустриализация, от която самият той е част. В един момент Пол си дава сметка, че ценностите, в които вярва, са напълно несъвместими с тези, според които е принуден да живее.

С неподражаемата си ирония Вонегът наднича през пукнатините на една съвършено смазана система, в която никой не е лишен от препитание, дом или удобства. А щом нищетата е заличена от света, би трябвало всички да са удовлетворени.

Но непогрешимата механична логика не успява да предвиди усещането за безсмислие и безполезност, когато човечеството е лишено от друга своя основна потребност – съзидателността.

Възможен ли е среден път, или всичко е изначално предначертан омагьосан кръг, в който саботьорът е самата човешка природа?

За автора

Кърт Вонегът (1922 – 2007) е американски писател, автор на четиринайсет романа, множество разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората световна война оставя траен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото негодувание на Вонегът към функционирането на човешкото общество се проявява във всеки ред на безкомпромисната му сатира.