Ендре Люн Ериксен - Терорист в леглото

Тази пролет от издателство „Емас“ ни срещат отново с един от  най-талантливите писатели за деца от скандинавския север – Ендре Люн Ериксен, който вече е познат у нас с историите за двамата приятели Терие и Им („Питбул-Терие в атака“ и „Питбул-Терие в беда“). В новата му книга „Терорист в леглото“ талантът и проницателността на Ендре ни отвеждат в доста нестандартна посока и ни предизвикват да помислим за човешките предразсъдъци, за комичните недоразумения между хората от различни поколения, различни националности, различни вероизповедания и различен пол. И за това, колко много тези предразсъдъци ни пречат да осъзнаем колко си приличаме всъщност ние, хората. Романът е част от специалната поредица „Европейски разказвачи“ на издателството, която приютява най-доброто от литературата за млади читатели на континента. „Терорист в леглото“ – най-новото попълнение към награждаваната колекция – получи наградата „АРК“, гласувана от 10 000 норвежки деца, а на български я четем в превод на Ева Кънева.

Единайсетгодишният Адриан трудно намира общ език със съучениците си. Колкото и да се старае, те го отбягват и той се чувства много самотен. Един ден, докато се пързаля с шейната, не щеш ли, Адриан се натъква на припаднало тъмнокожо момче в гората. И решава: това е новият му приятел! Откарва го вкъщи и го скрива в стаята си. Непознатото момче не говори норвежки и на въпросите на Адриан само повтаря „Али“. Али се държи като човек с амнезия: не помни родителите си, не знае откъде е, няма представа как се яде сандвич, не е виждал тоалетна, телевизор и плюшени играчки. И Адриан се захваща със задачата да помогне на Али да си спомни кой е. Заема от библиотеката книги за исляма и малко неохотно търси помощ от съученичката си Марджана. Междувременно по новините съобщават за избягал афганистанец от бежанския приют в града. И Адриан започва да си задава въпроси. Възможно ли е беглецът да е именно Али? За капак прадядото на Адриан, който живее у тях, ужасно се бои от мигранти и е на мнение, че всички тъмнокожи чужденци са терористи. Положението става още по-притеснително, когато Али се захваща с ентусиазъм да строи с конструктор „Лего“. Защото изпод пръстите му изникват не какви да е фигурки, а самолети. Отгоре на това Али непрекъснато сочи небето с прехласната физиономия. А както е чувал единайсетгодишният Адриан, терористите взривяват самолети с надеждата да отидат в рая. Дали е случайно, че Али е дошъл именно в техния град, където се намира най-голямата военно-въздушна база в страната?

Ендре Люн Ериксен е сред най-обичаните и награждавани детски автори на Норвегия. Написал е повече от 20 книги, преведени на 11 езика. Често посещава различни фестивали и училища, за да сподели любовта си към книгите с деца и младежи по света – гостувал е и на българските читатели по време на Софийския международен литературен фестивал.

Ендре разказва откъде му е хрумнала идеята за историята, а и за заглавието:

„Всичко започна с картина, която изниква в съзнанието ми: шейната на Дядо Коледа лети в небето, изтребител я обстрелва и я сваля… В книгата ми сюжетът е малко по-различен. Адриан вижда летящ обект, който се устремява надолу към земята, и допуска това да е шейната на Дядо Коледа, но се оказва нещо съвсем различно.

Исках да напиша история за момче, което намира в гората друго момче, изпаднало в безсъзнание, и съзира златна възможност най-сетне да си намери приятел. Момчето изглежда като чужденец. Макар да е изключително положително настроен, Адриан малко се бои от чужденци, защото по телевизията непрекъснато говорят за терористи. Ами ако и непознатото момче се окаже терорист?

Донякъде романът е вдъхновен от собственото ми детство – израснал в Будьо, където има военно-въздушна база. През осемдесетте децата се страхувахме от ядрена война с Русия. Исках да напиша история за страха от тероризма, защото съвременните деца израстват именно с този страх. Но исках и книгата да е увлекателна и с приключенски дух. Вдъхновение почерпих и от един от любимите ми филми от детството – научно-фантастичния филм от 1982 г. на режисьора Стивън Спилбърг - „Извънземното“.“