Четенето през лятната ваканция не бива да е наказание, а удоволствие

Сигурна съм, че темата с четенето на детски книги през лятната ваканция ''измъчва'' много деца и терзае още толкова родители, за това си направих труда да ви напиша нещо. 

Нека първо да тръгнем от там защо на децата им се дава списък с литература за четене през лятната ваканция. Това не се прави с цел децата да знаят за какво се разказва в тези книги, какви са историите и героите в тях, защото септември, когато отново тръгнат на училище, ще ги изпитват върху прочетеното.
Да, разбира се, че е хубаво и полезно да се запознаят с персонажите и сюжета, за да обогатят общата си култура - да знаят коя е тази Пипи, двойната Лотхен - едно и също момиче ли е или са две, какво прави палавият Емил от Льонеберя.

Но ролята на четенето през лятната ваканция (а и през всички останали сезони) преди всичко е за да могат децата да четат. И не просто да четат, а да четат гладко, леко и с пълен кеф. Да четат без речеви премеждия. Четейки, пред очите им ще попадат всякакви различни думи, които ще запомнят как се пишат. Ще забелязват къде и как използваме пряка реч.

Обърнете внимание, че не написах "ролята на списъка с литература за четене", а написах за ролята на четенето. И това е така, защото в крайна сметка не е задължително да купувате всички книги (макар и никога те да не са много) от списъка и накрая детето ви да не прочете нито една от тях, поради липса на желание, интерес, а може би и вие няма да настоявате последното да се случи.
Достатъчно е да купите тези книги, които детето ви ще чете с удоволствие и няма да усети как ще е минало времето.
Така и детето ви ще разбере, че четенето е нещо супер готино, което не е страшно, не е скучно, не е онзи досаден, противен и неприятен ангажимент, който трябва по-бързо да приключи и най-важното, четенето през ваканцията не е наказание.

Ако стигането до този извод не може да бъде направен с "Белият зъб" или "Алиса в страната на чудесата" - всичко е наред. Оставете детето ви да избере книгата си. Нима и при вас не е така? Не ви ли се е случвало да ви подаряват книга, която подаряващият смята за уникална, но на вас нещо не ви върви и не ви грабва? А сега си представете това да ви се случи не с една, а със седем книги.
Не мисля, че е страшно списъка със задължителна литература за лятото да се подмени с книги по желание на детето или преценка на родителя. Страшно е да не се прочете абсолютно нищо и да се расте и живее с идеята, че четенето е за смотаняци, скучно е и трябва да четеш, иначе майка ти ще ти мъмри два часа.

Някои родители са на мнението, че "за какво да чете тия книги, има ги на филми, може направо да ги гледа и така да разбере за какво се разказва в тях". Евтиното винаги е излизало скъпо, така че не ви съветвам да се впускате по-дълбоко в тази максима. От филма детето ще придобие представа как изглежда Пипи, но няма да разбере как се пише Вила Вилекула.
С пускането на филма вместо купуването (или пък заемането от библиотека, купуване от фейсбук група, взимане назаем от приятел) на книга, родителят неформално заявява, че няма нищо против детето му да не чете. Ок - свалям ти филма, пускам ти го, гледай си и майната ù на онази тъпа архаична книга, от която и без друго нищо ново не можеш да научиш, освен да си изгубиш времето. А и за какво да се мъчиш да четеш, като хората са направили филм.

Аз съм последният човек, който ще спори, че няма тъпи книги. Има. Разбира се, че има. Както има и тъпи филми. И тъпи хора. Но тук идва вашата намеса - няма да избирате тъпата книга, с която всяка следваща страница ще бъде зор и мор, а ще изберете онова четиво, подходящо за възрастта, интересите и желанията на вашето дете.
Златната среда и тук е определяща, както и за всичко останало в живота. Нито родителите, които натискат на всяка цена и с всички сили детето им да прочете пълния списък са cool parents, нито тези, които тотално абдикират от това да събудят любопитство и желание у децата си да четат.

Две прочетени книги (е, разбира се, не такива от 30 странички с картинки) са по-добре от неотворените цяло лято купчина прашлясали корици. Две е по-малко от седем, но по-добре от нищо. Впрочем, това не ви го пиша като някакъв вид утеха, на която следва да се облягате години наред. Написах ви го по-скоро като трамплин, все от някъде трябва да се започне.

Четенето през лятната ваканция може да е също толкова приятно и забавно, колкото ходенето на плаж и срещите с приятели.
Четенето не е наказание и книгата няма за цел да изтощи детето от мъка. Неподходящата книга може да те доближи до омраза към четенето и да затвърди убеждението, че да се чете е мега досадната работа. Четенето на книги не е норматив - днес си прочел 20 страници, утре 30, а в събота почиваш. Четенето на книги не се прави, за да отбиеш номер или да покриеш дадено количество, за да те оставят на мира.

Просто всяко дете трябва да открие своята книга. 
Другото е лесно.