Влади Ампов – Графа: Музиката трябва да събира хората, не да ги разделя

Новатор и брилянтен артист Влади Ампов – Графа подготвя музикално събитие без аналог в историята на българската музика, което се очаква да събере десетки хиляди фенове на НС „Васил Левски“ на 30 септември.

-Влади, на 30 септември една твоя мечта ще се сбъдне – ще направиш концерт на Националния стадион „Васил Левски“. Колко души работят по реализацията на едно толкова мащабно събитие?

-Бих искал да съобщя сърцето на екипа. До мен винаги е моят дългогодишен партньор в бизнеса – съдружникът ми в „Монте Мюзик“ Маги Сотирова-Иванова, с която вече сме като едно цяло, защото работим почти две десетилетия заедно като екип. Покрай нея се запознахме с нови хора, които се включиха в екипа. Не мога да не спомена Йоана Иванова от „Монте“, която е неразделима част и е нашето бижу в компанията, музикалният продуцент Веселин Ценов - Algoriddim, Христо Маджаров, който е стейдж и тур мениджър от години и се включва много усилено по организацията на този концерт, който наистина е много сложен и изисква страхотна логистика. За първи път работим с невероятен агент, с който станахме и много близки приятели – Йордан Жечев. Той е един от идейните гурута в проекта и измисли криейтива на цялата стратегия – това, което се появи в самото начало като визия с тениската, футболния знак, и номер 30. С приятели се шегуваме, че сме брандирали това и е станало по-известно от концерта (смее се). Като ме срещнат хората и ми викат: „На 30 ще се видим, на 30 сме там“. И тази 30-ка стана емблематична. Разбира се, партньорството ми с Фондация „Димитър Бербатов“. Не се бяхме сетили, че той е номер 9 във футбола и като сложихме една до друга тишъртите и се получи 30.09. Дали това не е знак от съдбата? Кажи ми? Не знам.. Можеше и да 30 август, но не е (смее се). Съвпаднаха нещата в случая. Не мога да не спомена и лайт дизайнера Иван Евтимов, който е най-добрият в бизнеса и това, което е направил с осветлението за концерта е впечатляващо. Стигаме до Влади Грънчаров и Електрик Ми, които правят мултимедийната сценография. Екипът им за концерта е над 10 човека, които правят различните визуализации. Това са много песни.

-Сцената също ще бъде впечатляваща.

-Всичко е много различно за стандарите на българските концерти. Няма такава коруба, както стандартната сцена, а е отворена и има прозрачен покрив – много е модерно цялото нещо. Изглежда впечатляващо. Шегувам се, че е като един квартал и все едно ще построим жилищен блок на стадиона. Шест дни бяха  необходими, за да може това да се случи. Пет дни преди концерта влизат Жокер Медия рентал да строят. Вито Бонев е телевизионния режисьор, хореограф на шоуто е Радостина Точева.
Това са основните звена. Разбира се, има още много хора, които работят. Екипът включва доста хора. Само ако трябва да изброим охраната, която е над 200 човека… Много е сложно за организация и се радвам, че ние сме едни от пионерите в правенето на български концерти през годините. За първи правихме Арена преди 6 години и се справихме много добре. Звучи малко нескромно, но има такива знаци, които показват как едно събитие се случва. Много е важно да спомена партньорите ми и приятели от голяма финансова институция. Без тяхната помощ нямаше как да се решим въобще да тръгнем да го правим това цялото нещо, защото е доста скъпа продукция.

Снимка: Костадин Кръстев - Коко

-Чия беше идеята да си партнирате с Фондацията на Димитър Бербатов?

-Ние им предложихме. Мисля, че децата, които се занимават с изкуство, спорт, наука, имат нужда от надежда и светъл пример, увереност, че в тази страна можеш да сбъдваш мечите си, колкото и клиширано и травиално да звучи. Аз през годините съм доказал, че е възможно. Сетих се, че искам да направим нещо светло, свързано с този концерт – да подпомогнем талантливи деца. 5 лв. от всеки билет ще отиват към тази кауза. Радвам се, че Димитър Бербатов откликна на идеята и станахме партньори на 7 април, когато е рождения ден на Фондацията. Националният стадион е неговия дом, както той се изразява, а аз за първи път ще стъпя там като изпълнител и представител на поп музиката. Проектът ни е много амбициозен, но смятам, че човек веднъж живее.

-Ти самият фен ли си на Димитър Бербатов и интересуваш ли се от футбол?

- Симпатизирам на Димитър Бербатов, защото ние трябва да уважаваме хората, които са постигнали толкова много. Често се опитваме да принизяваме успеха на другите, а би трябвало да е точно обратното. Има много българи, които постигат огромни успехи в чужбина. Трябва да имаме по-голямо самочувствие. Аз съм фен на това, което той прави и на неговото поведение в обществения живот.

-В началото на юни излезе последният ти албум – „Вековна гора“. Обръщаш се все повече и повече към природата. Остава ли ти време за разходки сред нея?

-През лятото споделих със своите последователи едно клипче от една мое откъсване в Родопите. Посетих много интересни места и ми беше много приятно да се слея с тази магическа планина. Песента „Вековна гора“ се роди по много естествен начин. Нямаше предварителен замисъл, появи се текста и цялата тази изповед за нашата страна и природа. Аз всеки път се удивлявам от това, колко е красива България. И не са просто празни приказки, защото съм обиколил доста страни по света, които са впечатляващи. Но България някакси събира всичко в едно и нашата държава е много специална. Ние не спираме да я приемаме за даденост, а тя може да бъде още по-хубава, ако я пазим повече. В тази връзка трябва да пазим градовете и се радвам, че си партнираме с толкова готини и модерно мислещи хора, които инвестират в това да сме по-зелени. Едно такова голямо събитие отделя голямо количество боклук. Затова и заедно с финансовата институция, която ни помага и с Центъра за градска мобилност направихме една паралелна кампания, която върви – „Бъди зелен“. Нашият апел към всички фенове, които ще дойдат, е да го направят чрез метро, градски транспорт, пеша и всякакви други начини, но да не ползват автомобилите си.

-Откога мечтаеш за това голямо събитие?

-Много е странно, защото още след Арената си казахме, че май това е следващата стъпка. После обявихме Армията, но дойде пандемията и тя ни попречи да имаме концерт на по-голям стадион. Ние не го отложихме обаче, а го деконструирахме на 4 поредни концерта на стадион „Юнак“, защото се съобразявахме с условията и мерките. След това спрях да мечтая за такива големи събития, защото не знаехме кога ще свърши всичко това, свързано с Ковид. Нещата се подобриха и в един момент отново се върна идеята на дневен ред. Фактът, че видяхме подкрепа от тази финансова институция ни даде куража, че можем да стартираме проекта, иначе е безумие, ако тръгнеш да го правиш без финансов гръб.

-Като сподели на семейството ти идеята за концерта на Националния стадион – те какво ти казаха?
-Бяха много подкрепящи. Даже баща ми, който винаги има собствено мнение, след като му казах, абсолютно чистосърдечно ми каза, че е супер яко и че е хубаво да се случи. Семейството ми е винаги до мен и винаги ме е подкрепяло.

-Ако те върна назад във времето – на теб кой ти подаде ръка в началото?
-Имаше много хора. Разбира се, на първо място моите родители, които винаги са ме подкрепяли. Композиторът Митко Щерев - моят пръв учител по хармония и композиция. Бих искал да спомена името на Ники Кънчев, който още когато почти никъде не ме пускаха, ме канеше в радиото и ми даваше поле за изява. Представях музиката си, а бях още тийнейджър, в 10 клас. Идвах от училище, хващах трамвая и стигах до Дървеница с една мешка. Изваждах от нея албума си и си говорехме. Това е един от хората, на които до ден днешен съм благодарен. Разбира се и всички мои първоначални издатели. През годините съм сменил доста звукозаписни компании преди да стигна до момента, в който да направим собствената си такава с Маги. Искам да спомена и Ана-Мария Тонкова, светла й памет! И много други, ще забравя сигурно някой, които продължават да ми помагат и до днес. Запознавам се всеки ден с нови хора, които се включват в екипа специално за стадиона и дават своя ноухау и положителна енергия. Всичко се мултиплицира, което е много хубаво. Постоянно ми се обаждат хора, които искат да помогнат за популяризиране на събитието, защото го усещат като нещо важно за цялата музикална индустрия в България. Това изключително много ме радва, защото не трябва да мислим само за нашето его. С един такъв концерт, според мен, се вдига цялостното ниво на българската поп и рок музика, защото се показва, че това е възможно да се случва в България. Ако стане така да бъде вдъхновение и за новите изпълнители, които идват след нас и вече правят своите първи стъпки – какво по-хубаво от това. Надявам се да се получи. През годините съм забелязал, че концертите ми са били по някакъв начин следени и променящи ситуацията в България. Малко нескромно звучи, но пък от друга страна, това е мнението на много мои колеги през годините, казвали са ми го лично и публично.

-Има, обаче и хора, които не те подкрепят.

-Със сигурност има такива, които си мислят – „Абе този нещо се взе много насериозно“. Това ми се иска да се промени в България. Вместо да се каже – „Евала“, „Успех“, „Давай, направи го“. Тук някакси искаме веднага да кажем нещо отрицателно, вместо браво за смелостта, че тръгва да го прави. За едно и също нещо можеш да реагираш и да кажеш две коренно различни неща. У нас трябва да се обърне народопсихологията. Да уважаваме визионерите, тези които успяват, спортистите, музикантите, които прославят нашата страна и да не се отказваме при първия им неуспех. Да не ги зачеркваме, а да ги подкрепим когато не са първи, а пети, например. Това е нещо, което трябва да се възпитава в децата, според мен. Да бъдем съпричастни към другите и техния успех. Ние трябва да се подкрепяме като музикална общност. Да не се делим на стилове. Музиката е музика и тя трябва да бъде красива. Да не разделя хората, а да ги събира.