В изложбата "Убежища" художникът Димитър Солаков разказва за едно възможно бъдеще на света
Без белите шапки на ледниците, без необятната замръзнала земя, без природа, свят, в който глобалното затопляне най-накрая се е случило.
Земята вече не става за живеене, затова човешкият вид потегля към нови планети в търсене на убежище.
Серията от живописни работи, носещи името Exodus ("Изход") е посветена точно на този мрачен сценарий. Планетата Земя, погледната от космоса, а около нея, подобно на малки бели балончета, потеглят капсули с бегълци, търсещи нова планета.
Историята, разказана не без чувство за хумор, всъщност обрисува един оптимистичен вариант за бъдещето. Все пак, дори когато краят е дошъл, хората са там и търсят нови възможности.
Темата за унищожаването на планетата е в основата и на голяма кинетична инсталация. В серия от кутии – "убежища" е разгърнат отрязък от природен пейзаж. Зелена трева, клонки с листа и плодове, и малко насекомо, което ритмично се движи по диагонала.
Мъртва природа, красив аквариум, пълен с имитация на живот, осветен от хладна неонова светлина. Способни ли сме да харесаме истинската природа след визуалното пренасищане с коригираната от социалните медии действителност?
На друго място в изложбата, художникът изписва с неон два надписа: Permafrost (вечната замръзнала земя) и Ice Caps (белите шапки на ледниците). Думите тревожно пулсират.
На екологията, разбрана широко, както в научен, така и в личен житейски план, е посветено цялото досегашно творчество на Димитър Солаков. Такива са изложбените проекти "Future-Selves" (2021), "Нека човечеството се преобърне, имам нужда от по-малко приоритети" (2020), изложбата "Автопортрети" в галерия "Структура", отразяваща живота на автора в периода 2018-2020 г., години на изолация и внимателно изграждане на личната екосистема, и др.
В. Ножарова, 2022 г.
Димитър Солаков (р. 1987 г.) завършва Нов Български университет през 2011, София. Художникът използва широк набор от техники като фотография, видео, рисунки, картини, 3д принтирани обекти и други.
В работата си, той изследва различни връзки – между природата, урбанизацията и хората поставени в средата; между миналато и неговите интерпретации в настоящето. Работите могат да бъдат много лични или от позицията на страничен наблюдател.
Художникът е участвал в редица международни изложби, част от които са: "Contact", Radiator gallery (Ню Йорк, САЩ), 25то Биенале на хумора и сатирата (Габрово, България), "Chronicles of the Future Superheroes", Kunsthalle Bega (Тимишоара, Румъния), "Cosmopolis #2", център Помпиду (Париж, Франция), "SUPERPOSITION: Art of Equilibrium and Engagement", 21 Биенале в Сидни (Сидни, Австралия), "What is Left", frei_raum Q21 (Виена, Австрия), "Разместване на пластовете", СГХГ (София, България), "The Pleasures of Love" 56 Октомрвийски салон (Белград, Сърбия), "The Power of Doubt", Times Museum(Гуанджо, Китай), Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), PHotoEspaña (Мадрид, Испания), "Ritual Of The Habitual" (Пловдив, България), Sofia Contemporary (София, България), "All I Can Do Is Art" (Прага, Чехия).
Представял е самостоятелни изложби на места като: галерия Структура (София, България), галерия Кредо Бонум (София, България), галерия Heerz Tooya (Велико Търново, България), Incubate (Тилбург, Нидерландия), галерия Сариев (Пловдив, България), Галерия Васка Емануилова (София, България), 0gms (София, България).