По сила и значение Първа пролет може да се сравни само с новото раждане

Новата светлина започва да осветява истинното битие.

Започва да ръзцъфтява духовността, която е следствие от тотално радостния и щастлив живот.

В тихата необятност на небесния ритъм се възнася и въздига нов етап на духовно пробуждане. Започва началото на духовната Нова година с пролетното равноденствие, с Първа пролет (20 - 21.03.) По сила и значение тя може да се сравни само с новото раждане. Светлината започва своето възкачване към Северното полукълбо и запалва факлите на възраждането. 

Древните посветени са го възприемали като сърдечно и духовно усещане, като жива искра, която събужда душата от съня. А в Египет се е свързвало със завръщането на Хор (сина на Озирис), който излиза от мрака и поема Трона на светлината. Проникващата от  необятността Нова светлина започва да осветява истинното битие. Древните най-много са разбирали ролята и значението на равноденствието. Дори са смятали, че светът е създаден при това изравняване на силите, на енергиите, на тъмнината и светлината.

Северът винаги е бил свързан с тайнството на висшите сфери и на вечния живот. Защото там е Полярната звезда - неподвижната ос, около която всичко се движи, входът към звездния свят на Дуат (неговият йероглиф е кръг със звезда в центъра) - царството, от където започва първото въздигане на пробуждащите се за Маат (космическия ред и хармонията) 

Древноегипетската богиня Маат въплъщаваща истината, баланса, реда, закона, морала и справедливостта. Нейното щраусово перо се претегля в отвъдния живот срещу сърцето на покойника, защото неговите пориви са по-леки от перце. И сега започва този Път със сърце към идващия съвсем нов период и живот.

Сега Невидимото докосва видимото с тайните на новото, тишината става по-ясна от думите, зове ни да се пробудим и да се облечем с безсмъртната Божия сила в нас.А така и да се съединим с опита от предишните си животи. Само тази чиста енергия може да се съедини в човека с Искрата на могъществото на живота. И да се завърне при Твореца, завършен и свободен в своето свръхчисто съзнание.Това е Новият човек, Новият Ерусалим, Новият Син на Слънцето. И този бъдещ пробуден човек ще живее в т.н. Свещено време. 

20-21 март е един от най-добрите периоди за наблюдение на Северното сияние (Aurora Borealis) - Aurora е римската богиня на зората, а Borealis е севереният вятър. То е оптическо явление, вследствие на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. 
Северното сияние започва да се усеща като невидимо поле, като ехо от друга реалност, отражение на една по-висша Истина. Неговата светлината не е само физическо явление, а същност, говореща със символите на духовния език. В невидимото поле на съзнанието започва движение нагоре към ново съзидание. 

Енергиите започват да се преустройват и Земята улавя новите пулсации, нейният сърдечен ритъм (Шумановата честота) се повишава рязко. Завръщането на Слънцето към Севера насочва нашия вътрешен взор към неговото висше предназначение. Свързва ни със слънчевия принцип вътре в нас, зове душите ни за възвръщане на светлината, за преодоляване на границите между външното и вътрешното сияние.

Това явление е смятано от древните римляни за предвестник на новия ден, на новото начало и надеждата. Някои народи вярват, че Северното сияние осветява пътя на мъртвите души към отвъдния свят. Исландците го свързват с раждането на нов живот, на нов ден и ново начало за хората и света като цяло.
Всеизвестно е, че не може да се разбере голямата дълбочина на учители, като Буда, Лаодзъ, Исус, Махавира, а може само да се опита. Трудно се разбира, че няма разделение на чисти и нечисти, на лошо и добро. Че всеки е едно Океанско съзнание, в което се смесва свободно с всичко друго без бариери и е директно свързан с Божественото. А егото съществува чрез отхвърлянето, затова изчезва при дълбокото приемане. Но в Дао разбиращият равновесието най-много се пази от пресищането. Лаодзъ е смятал неравновесието за най-големия грях

Древният мъдрец казва, че съществуването трябва да бъде уравновесено с несъществуването, битието с небитието, живота със смъртта, духовното с материалното, тъгата с радостта.Че колелото се движи заради главината, чрез празнотата. И човекът става свещен, тотален, цялостен, когато използва и двете. Когато разбере, че  святост означава цялостен живот, неотхвърлящ  нищо и приемащ всичко. Затова, човек просто трябва да стане това, което вече е, с което е роден. 

И едва тогава ръзцъфтява духовността, която е следствие от тотално радостния и щастлив живот. И когато разбереш, че си едно цяло с твоята безформена чистота, че твоето битие, изпълнено с небитие, е неизчерпаемо, можеш със щастието си да благославяш целия  свят и щедро да го споделяш, даряваш…
С пожелание за силна устременост към Божествената Сияйност на Свободата, Мира и Покоя, да ни е честита духовната Нова година!