Раждането на Венера – една от най-известните митологични картини на Сандро Ботичели
От Нели Славова
Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи, или просто Сандро Ботичели е роден във Флоренция в Борго Онисанти, между 1444 и 1446 г. и умира през май 1510 г. Той е един от водещите италиански художници, работили през периода на Ранния Ренесанс. В ранните си години е работил като златар и е бил чирак на Филипо Липи.
Картината ''Раждането на Венера'' на Алесандро Ботичели е една от най-известните митологични картини от периода на Ранния Ренесанс. Въпреки че Сандро Ботичели не беше толкова популярен като други художници от Ренесанса, като Леонардо да Винчи или Микеланджело, той все пак допринесе за една от най-красивите и обогатяващи сетивността картини на богинята Венера.
Картината "Раждането на Венера'' е създадена през 1400-те години, период от европейската история, който претърпя много културни и икономически промени. Забележителните промени, настъпили през това време, включват края на феодализма, който изменя европейския икономически и социален пейзаж. Това е преходен период от Средновековието и стиловете на изкуството прогресират от византийски към романски и след това готически.
Тази прогресия доведе до началото на Ренесанса, като се започне от Проторенесанса и след това от Ранния Ренесанс. Разбираемо, много от предишните стилове на изкуството все още се задържат, тъй като периодът на Ранния Ренесанс се вкоренява повече в по-новите начини на мислене за живота и индивида в света.
Смята се, че член на семейство Медичи е поръчал на Ботичели да нарисува ''Раждането на Венера''. По-конкретно, Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи, който бил банкер, политик и братовчед на Лоренцо Великолепния или Лоренцо ил Магнифико.
Смята се също, че Лоренцо ил Магнифико е поръчал другите картини на Ботичели ''Палада и кентавърът'' (около 1482) и ''Примавера'' (около 1482 до 1483) като част от сватбения подарък за своя братовчед. Съществува спор кой точно е поръчал тези картини.
''Раждането на Венера'' също е нарисувана върху платно, което е едно от първите от този тип, използвани за рисуване. Повечето картини били направени върху дървени панели, но платната станали по-популярни, заради ниската им цена.
Не само, че ''Раждането на Венера'' от Ботичели било великолепно платно, демонстриращо митологична сцена и подходящо за декор на вила, но също така показало първата фигура на гола жена в реален размер. Това не е правено от времето на античността. По заглавието на картината разбираме, че изобразената жена е Венера, но коя точно е Венера? От многото митологични поеми от поети като Овидий, Омир, Хезиод и Полициано, установяваме, че Венера е римска богиня на любовта, красотата, просперитета и плътските удоволствия.
Името ѝ е на латински, което означава ''любов''. Афродита е нейното име в гръцката митология и откъдето римляните са извели своята богиня на любовта. Венера е родена от морската пяна, след като баща ѝ Уран е свален от сина му Сатурн. Уран бил сред първичните богове в гръко-римската митология. Той бил богът на небето. Сатурн хвърлил в морето гениталиите на Уран, които се смесили с морската пяна и така се родила Венера. Следователно майката на Венера била морето. Тя е родена напълно пораснала.
Когато била зачена и родена в морето, тя била издухана от бога на вятъра Зефир, с който се свързва началото на пролетта. На брега я посрещнала нимфата Хлорис, една от богините на сезоните, които заедно се наричат Хорай.
Разглеждайки композицията на картината ''Раждането на Венера'', забелязваме голата фигура на Венера в централна позиция. Тя стои върху голяма раковина, покриваща гърдите ѝ с дясната си ръка, а лявата ѝ ръка и дългата коса покриват гениталиите ѝ.
Венера е изобразена като въплъщение на красотата. Кожата ѝ е гладка и с млечен цвят. Косата ѝ е златиста и е пусната почти по цялата дължина на тялото. Съобщава се също, че тази коса е вдъхновена от женските прически от времето, когато е живял Ботичели.
Държейки се за Зефир, с ръце, увити около кръста му, е Аура, което означава „бриз“. Може също да е съпругата на Зефир, Хлорис, нимфа на пролетния сезон и свързаните с него аспекти. И двете фигури се появяват с красиви, големи крила и вдигаща се драперия, покриваща телата им.
Знаем, че те олицетворяват вятъра и бриза чрез духането си и леко боядисаните линии, символизиращи вятъра, излизащ от устата им.
Отляво на Венера има друга женска фигура на брега, която чака да я срещне. Тя протяга наметало, украсено с цветя, за да покрие Венера. Тази фигура е идентифицирана като една от Хорите, които са богините на сезоните, по-специално на пролетта, поради флоралните шарки и цветя върху роклята ѝ. Има няколко елемента, които внушават усещане за дълбочина и движение, като например в белите форми, подобни на шеврон на океана.
На заден план те изглеждат почти като малки точки на повърхността на морето и когато се приближаваме до брега, те се увеличават по форма и размер.
Тези форми предполагат идеята за вълни и създават повече динамика на картината, особено близо до ръба на черупката на Венера до краката ѝ, където водата е обагрена в къдрави пръски.
Дълбочината също е очевидна в пейзажа. Виждаме това в зелените хълмове и по-малките разпръснати дървета в далечния фон на композицията. Това навежда на мисълта за разстоянието, наблюдавано от брега на преден план, където е привлечено по-голямата част от вниманието ни. Ако се вгледаме внимателно, линията на хоризонта в далечното разстояние също е по-тъмно очертание, а сходните цветове на небето и морето създават повече равнина.
Картината е с голям мащаб, с размери 1,72 х 2,78 метра.
