Продуцентът Денис Ставров: Зад усмихнатите хора се крие много болка

Денис Ставров е един от най-слънчевите и позитивни хора, които са гостували в HighViewArt. Въпреки че в живота му е имало и болка, днес той е един щастлив човек, който прави това, което обича – създава изкуство в един свят, който има нужда да се храни „духовно“. Денис е човекът, който стои зад DeSta Production и вече 5 години подава ръка на артисти и музиканти, за да стига творчеството им до повече хора.

-Денис, ти си човекът, който стои зад DeSta Production и вече 5 години подаваш ръка на артисти и музиканти, за да стига творчеството им до повече хора. Разкажи ни защо реши да се захванеш с този поняког може би неблагодарен бизнес?

-Здравейте и благодаря от сърце за поканата. Всичко дойде още преди повече от 12–13 години, когато работих с една изпълнителка, която ме научи на много неща, повечето от които ми помагат и до ден днешен. За съжаление, си останах все така наивен, докато получих големи шамари в живота от актьори и изпълнители. Така че за първи път в мое интервю искам да благодаря на Джена, защото благодарение на нея и от нея, аз взех много хубави уроци.

А, иначе, от 4-ти клас бях винаги на първия ред в Народен театър „Иван Вазов“, имах си определено столче винаги (смее се).

-Каква е професията на театралния продуцент и как се справяш с трудностите?

-Винаги се шегувам като ме попитат и отговярям: “Момче за всичко”. Бях актьор и никога няма да забравя - имаме представление в Лондон, един от актьорите не можа да дойде. Учех текста зад сцената и целият треперех и Кръстю Лафазанов дойде при мен и ми каза: “Момче, ти си толкова силен и го носиш в себе си, ще се справиш“, а когато такъв велик човек в театъра ти каже тези думи, ти направо летиш. Справих се и публиката много ми пляскаше. Бил съм и режисьор, чертал съм декори, носил съм декори, реклама, изграждане на визии заедно с Лидо Желев, нашият жесток дизайнер. Не мога просто да гледам, включвам се във всичко.

-Можеш ли да бъдеш приятел с творците, които продуцираш?

-Май вече всеки знае как Йоанна Темелкова стана един от най–близките хора в живота ми. С Влади Михайлов винаги има големи шеги и закачки, мога смело да кажа, че сме приятели. GABÒ, прекрасната певица, с която направихме страхотни проекти, също. Емануела Шкодрева много ми помага, с Кръстю Лафазанов винаги е лесно да се работи. Обожавам Неда Спасова, скоро ще излезе проект, в който тя участва. Наталия Цекова е такава душичка, много ми е на сърце и е супер талант. С нея мога да говоря много, избухваме от смях винаги, когато сме заедно. С Яна Огнянова работим от много време и сме си научили и плюсовете, и минусите. Знам, че като звънна на Здрава Каменова, винаги ще ми даде съвет. Здрава е много ценна фигура в моя живот.

-Кои постановки в момента са в каталога на DeSta Production и къде могат да ги гледат почитателите през лятото?

-През лятото правим първо турне със Севар Иванов в София, Казанлък,  Сливен. Ямбол, Бургас и Варна. Предстои ни и гостуване в Нидерландия на 28 септември. Наталия Цекова – „Вкусът на живота“ на 16 август и Яна Огнянова – „Преподавай трудно“ на 20 август ще бъдат в новия ни дом - сцена “Централни хали”. С комедията “Един мъж не стига” гостуваме в Шумен в Летния театър на 23 август.

-Какво ново подготвяш през есента?

-Ахх, този въпрос е много интересен. Всеки ни пита защо нямаме премиера от повече от година. Аз не мога да пусна нещо, което няма стойност и мога да сложа името на компанията ми зад него. Подготвяме две постановки по текст на Оля Стоянова, беше ми мечта да работя с нея. Първата пиеса е доста различна от това, което съм правил. Със сигурност Лили Сучева ще е в главната женска роля. С втория неин текст ще разбуним духовете, със сигурност ще има много атаки към нас, но не ни пука. Там пък със сигурност единият актьор ще е Севар Иванов.

-В свое интервю казваш, че подготвяш и интерактивен проект - стендъп комеди шоу. Материята на смеха е доста сложна, по-трудно е да разплачеш човек, отколкото да го разсмееш. На какво ще заложиш?

-Това е и третият проект, за който мога да издам повече. За първи път ще видите в стенд ъп шоу Неда Спасова, Йоанна Темелкова. Мартин Димитров, Радослав Владимиров. Ще присъства и невероятната GABÒ, както и един много млад и талантлив танцьор, който за първи път ще излезе на професионална сцена - Мирослав Узунов, който се съмняваше колко сериозен съм аз, ами ето. Най-интересното е, че Георги Кючуков за първи път ще влезе в ролята на режисьор. Очаквайте нещо супер яко.

-Какво търси публиката в България? Претенциозна ли е?

-Знаете ли, всички знаехме, че поемаме риск с “Аз и ти, преди ние” - това е кинаджийска постановка, излизаща по всякакъв начин от рамките на театъра и да има смешните моменти, но повече се говори за емоции, за грешки…. Неща, в които хората могат да се припознаят, не не е комедия със сигурност. Хората имаха нужда от нещо различно, оцениха го и то на много високо ниво. Само комедии има напоследък, мисля, че публиката иска да разнообрази, да гледа сериозен театър, в докосващи сцени. Това ще им дадем с двете пиеси на Оля Стоянова. Мисля, че рискът ни ще бъде оправдан, а именно да предложим нещо различно от комедия, нещо много по–дълбоко.Стискайте ни палци, но относно публиката - никога не можеш да знаеш, че ще се хареса дадена пиеса преди тя да се появи на бял свят.

-Кое беше първото представление, което продуцира? А кое представи за първи път в чужбина?

-Аз съм продуцирал много представления, но първото, което почувствах мое, беше “На къс повод”. Преди “На къс повод” нещата, които бяха в моя репертоар, бяха грешка и то не, защото пиесата е лоша, а отношението. Аз съм благ и разбиращ, но когато даден артист прекрачи границите и казвам: “Дотук”. След “На къс повод” попадам само на страхотни хора, с които се работи с лекота, явно това ми е талисманът, а и доверието на творец като Здрава Каменова - аз летях в седмото небе.
Първото представление в чужбина беше „Пилето, което казва КУ“ на Иван Юруков. За мен това е един от най–добрите моноспектакли, създадени някога.

-Би ли се върнал да живееш в Нидерландия?

-Нидерландия ми даде много, показа ми, че мога да съм себе си, да не крия сексуалността си и просто да си живея живота. Помогна ми да кажа на семейството ми, на всички приятели. Научи ме да не ми пука от мнението на останалите и ме научи да бъда щастлив. На всеки няколко месеца се връщам. Изградих толкова силни и устойчиви приятелства. Тези хора са голяма част от сърцето ми и винаги ще се връщам да ги видя и да направим представление там.
Връщам се, но не е моето място вече. Явно съм научил каквото трябва. Не заменям София за нищо (смее се).

-Как успяваш да се справяш с толкова много задачи?

-Вече започна да ми идва много, да не съм адекватен на моменти, затова съм много щастлив, че Наско Хътов и Ева Маринова са част от Desta. Имам нужда от тях и много дълго време ги търсих. Радвам се, че имам и Радослава Стоянова, моята най–добра приятелка. Повечето идеи, реализирани в Desta, са нейни.

-Остава ли ти време за почивка и как обичаш да прекарваш свободното си време?

-Опитвам да се науча да почивам. Очаквах това лято да е почивно, но се радвам че новите проекти тръгнаха вече. Ще крада дни между всичко и ще си отделя време за себе си. Обожавам да чета книги, да пътувам сам, да си чета, да се разхождам и да избягам от ежедневието и да освежа мозъка. Търся някое спокойно място в Гърция.

-Ти си един изключително усмихнат и позитивен човек. Какво може да те натъжи?

-Нали знаете, зад усмихнатите хора се крие много болка. Имам тежка съдба, но накрая намерих щастието, а именно Desta. Прави ме тъжен животните без дом, тяхната тъжна съдба. Аз осинових коте без краче, опашка и уше и това е едно от най–добрите решения. Скоро ще си го татуирам.
Натъжава ме да видя здрави, млади хора, които просят, избират лесното, а не си търсят работа.
Прави ме тъжен, че за пореден път партиите си мерят величието и забравят за държавата ни, пак гласуване… Докога и защо? Резултатите винаги са едни и  същи. Най–накрая всички ще спрат да гласуват.
Тъжно ми е когато има несправедливост, под каквато и да е форма.
Мога да изброявам още! Но като цяло съм благодарен за мястото, на което съм. Защото си го извоювах с къртовски труд, много предателства по пътя и много болка, но при мен няма отказване. Това е моето признание.

-За какво мечтаеш?

-Тук ще бъда краен - мечтая театрите и колегите да не хвърлят в кошчето дадено творение, защото са си изпълнили условията по даден проект, това ми е голяма болка.
Мечтая да има по–кадърни хора в политиката и в администрацията, а не да ни отговарят на обажданията с думите “Ало, кво” .
Мечтая частните театрални фирми да имат адекватна помощ от държавата. Мисля, че и ние заслужаваме субсидия за продаден билет.
Малко дълги отговори, дано не са отегчителни, но някои неща трябва да се кажат.
Благодаря Ви!