Независима и непоколебима: обсебващата оригиналност на Катрин Хепбърн
От Нели Славова
Четирикратната носителка на "Оскар", звезда от безброй класически филми, сред които ''Познай кой ще дойде на вечеря'', ''Лъвът през зимата'', ''На златното езеро'', оцелява десетилетия наред, като прави всичко по свой начин, и се превръща в американска институция. "Станах известна", пише тя. "Сега много добре осъзнавам това. За много хора съм като Статуята на свободата."
В книгата ''Me: Stories of My Life'', личността на Хепбърн е на показ - разговорлива, остроумна, упорита, странна, конкурентна, хаплива, уникална и изненадващо топла. Читателят се чувства очарован, докато Хепбърн разказва за многобройните си спортни подвизи, за романтичните си връзки, за влюбването си в Джон Уейн, за смеха от сутрин до вечер с Кари Грант, за минутното описание на къщата на най-добрия си приятел Джордж Кюкор и дори за рецептата на любимия си сладкиш с касис.
Но през всичко това Хепбърн, любителка на студените вани и плуването в леденото море, е реалистка, която брои благословиите си, осъзнавайки, че е водила очарователен живот. "Щастлива съм", пише тя. "Харесвам дъжда, харесвам слънцето, топлината, студа, планините, морето, цветята, е, харесвам живота и съм имала невероятен късмет. Защо да не съм щастлива? Не заключвам врати. Не тая обиди. Единственото нещо, за което не се ядосвам, е вятърът. Намирам го за обезпокоителен."
Катрин Хютън Хепбърн е родена през 1907 г. в Хартфорд, Кънектикът. За разлика от повечето си съвременници, тя произхожда от богата аристокрация със синя кръв от Североизтока, с която явно се гордее. Известна с твърдата си независимост и темпераментна личност, кариерата на Хепбърн като водеща холивудска дама продължава повече от 60 години. Тя култивира екранен образ, който съответства на публичния ѝ имидж, и редовно играе волеви, изтънчени жени. Работи в различни жанрове - от комедия до драма, и получава четири награди "Оскар" за най-добра актриса - рекорд за всяка изпълнителка.
През 40-те години на ХХ век Хепбърн сключва договор с Metro-Goldwyn-Mayer, където кариерата ѝ се съсредоточава върху съюза със Спенсър Трейси. Екранното партньорство продължава 25 години и създава девет филма.
През втората половина на живота си Хепбърн отправя предизвикателства към себе си, тъй като редовно участва в театрални постановки на Шекспир и се справя с редица литературни роли. Тя намира своята ниша в ролята на жени на средна възраст, като например в "Африканската кралица" (1951 г.) - образ, който публиката приема. Още три "Оскар"-а получава за работата си във филмите "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967), "Лъвът през зимата" (1968) и "На Златното езеро" (1981).
През 70-те години на ХХ век започва да се снима в телевизионни филми, които се превръщат във фокус на кариерата ѝ в по-късен етап от живота. Остава активна до дълбока старост, като се появява за последен път на екран през 1994 г. на 87-годишна възраст.
През 1999 г. е обявена от Американския филмов институт за най-голямата жена-легенда на Холивуд.
Но Хепбърн се гордее най-много с радикално либералните си, интелектуални родители и именно когато пише за тях, истинската ѝ човечност прозира през спомените. Баща ѝ, д-р Томас Хепбърн, основава Асоциацията за социална хигиена в Нова Англия, която информира обществеността за тогавашната табуирана тема за венерическите болести. Истинската сила на семейството обаче е майка ѝ Катрин, която се бори за достъп до контрол на раждаемостта и оглавява Асоциацията за суфражизъм на жените в Кънектикът.
Безстрашната Хепбърн и петте ѝ буйни братя и сестри израстват, агитирайки за гласуване заедно с майка си, раздавайки брошури в подкрепа на правото на глас на окръжния панаир. Хепбърн описва детството си като изпълнено с интелектуална стимулация, спортни състезания и свобода, която е рядкост за едно богато момиче в Едуардианска Америка.
"В западната част на имота имаше едно дърво от рода на черницата", спомня си Хепбърн. "Това беше дървото, по което се катерех. Съседите викаха майка ми: "Кит, дъщеря ти е в горната част на хвойната!" "Да, знам. Не я плаши. Тя не знае, че е опасно" - отговаряше им майка ми.''
Десетилетия по-късно любовта на Хепбърн към забележителните ѝ родители може да докара читателя до сълзи.
"Как ми липсвате вие двамата", пише тя. "Толкова бях свикнала да се обръщам към вас. Да ви търся. Беше рай. Винаги имах вас двамата, към които да се обръщам в отчаяние и в радост. Вие бяхте там: силни и подкрепящи. Две скали. Това, което направихте за мен - беше велико! Какъв късмет да се родиш от любов и да живееш в атмосфера на топлина и интерес."
"Бях изпълнена с радост от живота и възможностите и с дивото желание да бъда абсолютно очарователна."
Тази сляпа амбиция е смекчена с изненадващо наивен, защитен поглед към живота. Описанието ѝ на загубата на девствеността си със съпруга ѝ, Лъдлоу Огдън Смит, е забавно със своята сдържаност и срамежлива честност:
''Предполагам, че знаех, че Лъди е влюбен в мен. Но, разбирате ли, моят проблем беше, че аз бях влюбена в себе си... Исках да бъда голяма звезда... Както и да е, с Лъди бяхме сами в апартамента, имаше легло и като че ли нямаше причина да не го направим. Е - направихме го. И това беше краят на моята добродетел.''
Катрин - Боецът
"В хода на живота си човек научава, че ако не гребе сам, не се движи", пише Хепбърн.
Хепбърн запазва борбения си дух до края, макар че явно смекчава ръбовете, след като се чувства малтретирана от режисьора Джо Манкевич във филма "Внезапно минало лято" от 1959 г. - тя доказва, че не е човек, с когото може да се прекалява. "Когато Манкевич наредил окончателно да се отреже филмът, Кейт се отправила към него през звукозаписната площадка", пише в книгата ''Me: Stories of My Life''.
"Абсолютно сигурен ли си, че повече няма да имаш нужда от услугите ми?", попитала тя. "Да, сигурен съм. "Абсолютно ли си сигурен? "Абсолютно!'' След това, пред очите на шокираната компания, тя се навела напред и се изплюла право в очите му."
Продължава да работи за прогресивни каузи, като през 80-те години на ХХ век води кампания за планирано родителство в чест на своята необикновена майка.
Хепбърн умира от сърдечен удар на 29 юни 2003 г. в семейния дом в Кънектикът, месец след 96-ия си рожден ден. Погребана е в гробището на Кедър Хил в Хартфорд, като желанието ѝ било да няма погребална служба.
"Изведнъж осъзнаваш каква огромна възможност е просто да си жив. Потенциалът. Ако успееш да продължиш - всъщност можеш да го направиш. Така че просто продължавайте - можете да спечелите. Когато спреш, значи си свършил."
