Най-актуалната изложба в галерията на Гьоте-институт представя поглед назад към 15-годишното творчество на художника Мина̀ Минов

Откриване: 17.03., петък, 18:30 ч. 
Гьоте-институт България
ул. „Будапеща“ 1, София

В средата на месец март Гьоте-институт България представя нова изложба в галерийното си пространство, дело на концептуалния артист Мина̀ Минов. На 17-и март, от 18:30 часа, той ще открие първата си самостоятелна изложба за последните пет години. 

През 2023 г. художникът отбелязва 15 активни години в правене на изкуство – така, както той го разбира – встрани от актуалното и консуматорско клише на очакванията за това какво е „съвременното изкуство“ днес. 

Думата „юбилей“ в заглавието на изложбата загатва личното, иронично отношение на автора, но и в същото време не изключва процеса на самоисторизация на творческата му дейност. Събитието представя основно скулптурната работа на Минов, а основният критерий при селектирането е несъвместимостта на произведенията. „Като че направени от различни хора – като групова изложба от един автор“, работите в изложбата акцентират нелинейната прогресия в твоеческия път на Мина̀ Минов. 

„Когато бях около десет годишно дете и се опитвах да си представя какви произведения ще правя след много десетилетия като вече възрастен художник, ми се струваше, че ще са точно същите, само че много по-големи. И така в продължение на около 15 години прогресивно уголемявах фигуративно-скулптурното ми творчество, после престанах.

Някои художници смятат работата си за завършена едва когато се появи в изложба, за други е достатъчно да са направили нещо и след това могат спокойно да го приберат–складират–забравят и да мислят за други неща. За себе си приемам, че вече имам достатъчно натрупано изкуство в миналото, от което мога да конструирам някаква алтернативна, фрагментирана история (на изкуството ми). Използвам стандартния, дори клиширан формат на юбилея. Изложбата се явява като продължение – метаморфоза–следваща версия на една друга „Ретроспективна изложба“, осъществена преди 11 години в галерия „Васка Емануилова“. Юбилейната изложба  всъщност се очаква да отбелязва натрупването на определен брой закръглени по десетичната бройна система години, но не намирам особен смисъл в това. Вероятно е добър повод бързо да започна и бързо да приключа с юбилеите, както стана и с ретроспективите.

Изложбата разкрива една малка персонална история на изкуството, която не участва в национална или глобална история, а се е развивала най-вече в домашно, лично пространство. Показвам някои нови, някои по-стари и най-стари скулптурни обекти – представители на почти четири десетилетия. Опитвам се да задвижа един процес на самоисторизация. Основен критерий при селекцията на работите е несъвместимостта им една с друга, като че направени от различни хора – като групова изложба от един автор. Обикновено, когато един художник достигне по-зрял етап от кариерата си, вече е изградил разпознаваем стил на работа, получили са се дълги серии на постепенно развитие и натрупване. Дали такъв процес се забелязва тук?

Избирам да правя изкуство, което умишлено не желае да е съвременно, актуално. Харесвам старите работи повече от новите и намирам за прекалено консуматорско интересът да е основно към най-новото и последното. Това е една от причините да не се чувствам на мястото си в категорията „съвременно изкуство“. Бих искал, доколкото е възможно, да оставям произведенията си да „остареят“ на спокойствие, после да си ги припомням и чак тогава да ги показвам, евентуално.

Мисля, че голяма част от изкуството, което се прави, остава скрито, незабелязано или любезно игнорирано. Това се случва по различни причини, дали защото е некачествено, несъвременно, непродаваемо, несъответващо на вече изградения образ и творчество на даден автор. Така че ако просто се остави историята на изкуството на имащите привилегията да я съчиняват и записват, рискуваме да останем неподозиращи за много неща.“

Мина̀ Минов – роден през 1982 г. в София, където живее и работи. Завършва скулптура в НХА, София и живопис в Frank Mohr Instituut, Гронинген и един семестър на обмен в Hunter College, Ню Йорк. 

Някои самостоятелни изложби: „Exoticism” 2011, CBK, Гронинген; „Resting Reliefs” 2011 Kunstruimte Wagemans, Беетстерзвааг; „Ретроспективна изложба” 2011, галерия Васка Емануилова, София; „Върху връх Камен Дел“ 2012, сайт-специфик перформанс; “American Elegance” 2016, Marvin Gardens, Ню Йорк; “Да починеш в почивен ден“ 2017, галерия One Night Stand, София. „Minà Minov” 2020, онлайн изложба с Marvin Gardens New York.

Някои участия в групови изложби: “Receive Life Changing Information”2009, DeFKa, Ассен; дуо изложбата “Philasofia” 2010, галерия Sign, Гронинген; „NOK”, 2010, музей Belvédère, Хееренвеен; БАЗА 2011, СГХГ, София; „East of Best” 2011, Roodkapje, Ротердам; „За съспенса или как се скрива бомба под масата” 2013, галерия Васка Емануилова, София; “Hope Despite the Times” 2013, галерия ZieherSmith, Ню Йорк; „As Art As Can Be” 2014, De Vishal, Харлем; „Basically” 2016, L6, Фрайбург; „Места на удоволствието“ 2017, СГХГ, София; “Dearest Videos” 2018, KCB, Белград; „Период“ 2019 ИСИ София; „Органични данни“ 2019, градска галерия Благоевград; „Moving Images Moving Bodies” 2021 Гьоте институт София и други.

През 2014 курира две групови изложби под заглавие: „Same Standing”,в Kreuzberg Pavillon, Берлин и GEH8, Дрезден. През 2009 печели George Verberg Stipendium, а през 2012 печели наградата Szpilman, където e и част от журито за 2013. През 2012-2013 прави девет месечна резиденция в програмата Workspace на Lower Manhattan Cultural Council, Ню Йорк. През 2016 резиденция в галерия Marvin Gardens, Ню Йорк.