Анджелина Джоли на 51: „Трябва да живея отново" — актрисата за майчинството, загубата и смелостта да започнеш наново

Има актриси, които играят роли, и такива, за които ролята се превръща в огледало. За Анджелина Джоли новият филм „Couture" очевидно е от втория тип. На 51 години една от най-разпознаваемите фигури на съвременното кино говори с рядка откровеност за етап от живота, който малцина звезди признават публично – момента, в който трябва да преоткриеш себе си.

В драмата на френската режисьорка Алис Виноку Джоли влиза в ролята на Максин Уокър – американска режисьорка, чийто живот се преобръща, когато получава диагноза рак на гърдата, докато работи в Париж по време на Седмицата на модата. Историята следва жена, принудена да се изправи не само пред собствената си смъртност, но и пред изборите, връзките и идентичностите, които са оформили живота ѝ.

За Джоли тази роля не е случайна. Връзките между героинята и актрисата са толкова дълбоки, че самата Виноку признава, че е писала сценария с нея наум. Майката на Джоли, Маршелин Бертран, почина от усложнения на рак през 2007 г., а през 2013 г. актрисата се подложи на превантивна двойна мастектомия, след като научи, че носи генната мутация BRCA1. Тя научи и френски за ролята – език, който я свързва с покойната ѝ майка. „Никой не би могъл да го напише, ако не го е преживял", казва Джоли за сценария – две жени, свързани от общ, невидим за света опит.

Но онова, което направи интервютата около филма толкова забележителни, не е болката, а откровеността за любовта. В разговор с Yahoo Entertainment Джоли призна нещо, което изненада мнозина: че не е излизала на срещи от развода си преди десетилетие. Признанието беше поднесено без драматизъм, почти делово – като констатация на жена, която дълго е поставяла децата и семейството в центъра на живота си, оставяйки собствените си желания встрани.

Именно тук ролята на Максин ѝ подейства като катализатор. За разлика от самата Джоли, героинята ѝ преживява романтична връзка по време на филма – с кинематографист, изигран от френския актьор Луи Гарел. Това накара актрисата да преосмисли схващането, че майчинството и женствеността трябва да съществуват разделени. Отне ѝ секунда, признава тя, за да си каже, че една жена може да обича дъщеря си и да ѝ бъде предана, но също така да има нужда от нещо за себе си – като жена.

Този нюанс е в сърцето на филма. „Couture" съзнателно отказва да сведе героинята си единствено до пациент. Историята настоява, че животът трябва да се живее във всичките му измерения – до последен дъх – а не само през призмата на болестта. За Виноку, която самата е преминала през свой път с рака, това е било лично послание: че жените, носещи белези, стават по-силни, когато споделят раните си.

Но може би най-въздействащото в думите на Джоли е усещането за обновление. Тя описва настоящия момент не като начало на старостта, а като нов старт. Нещата се променят, казва тя – но по начин, който не е очаквала. Не се чувства на 51 и на прага на застаряването; чувства, че трябва да живее отново, да бъде свободна отново. В едно от най-цитираните си изказвания актрисата призна, че животът я е „пречупил малко" – и че именно затова има нужда да се върне към себе си.

Ключът към това връщане, изглежда, са дъщерите ѝ. Джоли споделя, че сега, когато момичетата ѝ са пораснали, те разговарят с нея като млади жени – и в този диалог тя вижда какво иска за тях. Вижда какво не иска да загубят и какво иска да запазят. А това ѝ напомня какво самата тя може би е загубила по пътя. В крайна сметка, вярва актрисата, най-голямата любовна история в „Couture" не е романтичната, а връзката между майка и дъщеря.

Има нещо изящно в идеята, че на 51 години една жена, постигнала всичко, което светът може да предложи, все още открива, че има да живее. Че свободата не е привилегия на младостта, а избор, който можем да направим на всяка възраст. „Трябва да живея отново", казва Джоли. И в тези думи има не тъга, а обещание.