Народният театър отпразнува 118 г от създаването си

На 3 януари 2024 г. се навършват 118 години от тържественото откриване на сградата на Народния театър „Иван Вазов“ – емблема на българската култура и изкуство. Построена с амбицията да се превърне в средище на драматичното изкуство у нас, сградата остава един от най-забележителните символи на модернизираща се София от началото на ХХ век.

Откриването на театъра на 3 януари 1907 г. е белязано с вдъхновяващи думи на проф. Иван Шишманов, тогава министър на народното просвещение: „Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора.“

Идеята за изграждането на специална сграда за държавния театър се заражда още в края на XIX век. През 1898 г. Народното събрание създава специален фонд за финансиране на проекта, който до 1904 г. достига 350 000 лв. Благодарение на усилията на проф. Шишманов, строителството започва на мястото на дъсчения театър „Основа“, където по-рано театралната трупа „Сълза и смях“ изнася своите представления.

Проектът е дело на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Строежът стартира на 4 юни 1904 г., а към края на 1906 г. сградата вече е завършена.

На тържественото откриване през 1907 г. Иван Вазов написва специалния пролог „Слава на изкуството“, а програмата включва историческата драма „Иванко“ от Васил Друмев и „Тържествена увертюра“ от Добри Христов.

През годините сградата е реконструирана многократно: след опустошителния пожар през 1923 г., бомбардировките през Втората световна война и големия ремонт през 1972-1975 г., когато е създадена Камерната сцена.

Със своите ръководители, като Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Николай Лилиев и Гео Милев, както и с режисьори от ранга на Николай Масалитинов, през годините Народният театър успява да се утвърди като водеща културна институция.

Днес сградата и трупата на Народния театър са не само исторически, но и съвременен символ на културното развитие на България, които продължават да вдъхновяват поколения творци и публика.