Мартеницата – малкият символ на голямата вяра

Има символи, които не тежат, но носят цяла Вселена от смисъл, такава е мартеницата, усукана нишка в червено и бяло, която всяка година на 1 март ни напомня кои сме и в какво вярваме. 

В мартеницата няма злато или скъпоценни камъни и въпреки това тя струва повече от всеки накит, защото се връзва с пожелание за здраве. В един прост жест и тихото ''Честита Баба Марта'' се съдържа цялата топлина на българската душевност. 

Червеното е животът – пулсът, силата и енергията да продължим напред. Бялото е чистото начало, онзи нов лист, който пролетта обръща пред очите ни. Заедно те разказват историята на народ, преминал през зими и природни и исторически, но запазил способността си да вярва в светлината. 

Мартеницата не е просто традиция, тя е памет и връзка между поколенията, от бабите, които внимателно усукват конците, до децата, които ги носят с гордост. Тя е малък ритуал, който ни събира и ни кара да си пожелаем най-важното, а именно здраве и добрина.

В свят, който често ни разделя, мартеницата ни напомня, че сме свързани, както и че надеждата може да бъде носена на ръката и че вярата не винаги се изразява с големи думи, понякога тя е просто един конец вързан с любов. Може би именно затова всяка година, когато закичим червено и бяло, ние не просто отбелязваме началото на март, а избираме да вярваме в пролетта, в живота и един в друг.