Кръстина Кокорска – Криста: Музиката е чувство, което е за споделяне

На 19 октомври в столичния SOFIA LIVE CLUB, чрез промоция-концерт, Криста ще представи на публиката първия си самостоятелен албум носещ топлото заглавие “У дома”. Певицата има много издадени сингли през кариерата си, но извървява дълъг път докато стигне до квинтесенцията на артистичната си същност, за естествен завършек в един наистина съдържателен албум.
Какво разказа за него - прочетете в интервюто, което даде за HighViewArt.

-Криста, първият ти самостоятелен албум „У дома“ е готов. Каква е неговата история?
-Изключително съм щастлива и благодарна, че вече е факт и нямам търпение да го споделя! Винаги съм искала да имам авторска музика, но съмнението, с което често се сблъсквам, като един виден представител на зодия Рак, често поставяше спирачки на желанието ми да създам свой албум. За щастие, до себе си имам много близък човек и подбудител в лицето на Рейчъл Роу, която така и не ме остави, докато не го направихме. Започнахме работа преди няколко години, когато вече имахме няколко идеи за песни, които обаче имаха нужда от добра аранжировка и така в малкия ни творчески екип се появи Борислав Бояджиев – Борче. С него се познавах много отдавна, но се сближихме покрай работата ни в „Гласът на България“. Спомням си как си помечтах, чувайки за първи път невероятния бенд на предаването и си казах, че някой ден ще изпълнявам авторската си музика с тези страхотни музиканти и малко по-късно мечтата ми се сбъдна. Концепцията на албума е съобразена изцяло с това, което с Борче и Рейчъл носим в себе си като музика. Водихме се от стиловете, от които сме се вдъхновявали и са ни оформяли като артисти, които преплетохме през призмата на съвременните звуци и музикални техники. Общо взето се забавлявахме през цялото време с музиката, която излизаше от нас и ако усещането, породено от слушането на този наш албум, е същото и за останалите, ще сме доволни и щастливи, че сме си свършили добре работата. Музиката е чувство, което е за споделяне. Специални благодарности искам да изкажа на Мюзикаутор и Национален Фонд Култура за подкрепата им към този проект.

-Разкажи ни малко повече за песните. Има ли някоя, която е по-специална за теб?
-Албумът съдържа 12 авторски песни, които създадохме с Рейчъл и Борче, като повечето от идеите изплуваха като вдъхновение от самия работен процес. Всичко в него е създадено с много любов и старание. В албума си имам няколко колаборации със сестра ми Елена Кокорска, Рейчъл Роу, Бобо и гост музикантите Ангел Дюлгеров, Александър Обретенов, Денис Попстоев и Wah Tony, които ще са на сцената с мен на 19 октомври в Sofia Live Club. Специално място заема и песента на Румен Бояджиев и Даниела Кузманова, която е с невероятно красиви музика и текст и аранжимент, който опиянява и те отнася на вълшебно място, откъдето не искаш да си тръгваш. Слушайки албума, ще чуете няколко музикални стила, които както казах носим в себе си, като деветдесеттарско RnB, соул, госпъл, диско, прекарано през съвременния ни прочит, както и фино поднесена смесица от соул с български фолклор.

-Защо „У дома“ и къде ти се чувстваш „у дома“?
-Защото у дома сме откровени, истински и неподправени, каквато е и музиката, която създадохме. У дома е топло и уютно, у дома са любимите хора и музиката и точно това ми се искаше да внуша на хората, които ще го слушат, както аз самата се чувствах, докато правехме парчетата.

-Предстои промоция на албума на 19 октомври в Sofia Live Club. Как върви подготовката?
-Подготовката върви с пълна пара! Поканите са разпратени, костюмите са готови, репетициите вървят меко казано страхотно!

-Нека кажем малко повече и за хората, които ще те подкрепят на сцената?
-Огромна подкрепа ще получа от така мечтаната от мен банда – Борислав Бояджиев – барабани, Стефан Стефанов – кийборди, Ангел Дюлгеров – китара, Александър Обретенов – бас, Владислав Мичев – тромбон и кийборди. Гости ще са Елена Кокорска, Рейчъл Роу,  Бобо, Денис Попстоев и Wah Tony. На 19 октомври в Sofia Live Club ще е празник, на който ще празнуваме музиката!

-Ти си независим артист, как успяваш да се справяш? Мислила ли си да се присъединиш към някой лейбъл?
-Всички знаем колко е трудно да се прави музика, особено когато си независим артист, но за щастие с приятелите ми колеги се подкрепяме много и безрезервно, а и програмите за подпомагане на творци на Мюзикаутор и Национален Фонд Култура, подкрепят реализирането на многобройни проекти и така доста колеги успяха да реализират своите творби, а в това число и аз самата. Справям се, не e лесно, но като че ли предпочитам сама да отговарям за това каква музика да правя, как да звуча, как да изглеждам, как и какво да говоря. Вярвам, че начинът да спечелиш сърцата на нейно величество публиката е когато и се отдадеш напълно, без маски и когато си откровен и честен с нея.

-Кога разбра, че музиката е твоят път в живота?
-Като малка бях много срамежлива и свита и в тинейджърските си години бях доста затворена. Търпях не малко подигравки от страна на съучениците ми за това, че ме беше срам да общувам с тях. Не ги виня. Сигурно съм изглеждала доста странна. Единственото ми спасение тогава беше музиката. Спомням си, как всеки ден след училище се прибирах и с часове слушах музика, която вадех по слух на пиано и пеех и не след дълго дойдоха първите ми мечти за голямата сцена. Интересно беше, че тези мечти усещах, като нещо не толкова далечно и недостижимо, а по-скоро беше въпрос на време те да се случат.

-Доколко е важно човек да слуша интуицията си и подвеждала ли е те е някога тя?
-Не мога да кажа точно колко трябва да се вслушваш в интуицията си, но моята рядко ме е подвеждала.

-Ако имаш възможността да споделиш сцената с твой музикален идол, кого би избрала?
-Алиша Кийс. Имала съм своите мечти за това, които не бяха чак толкова отдавна. Няма да забравя вълненията си около дебюта ми в Стерео Стая и времето, когато оставаха броени дни до представянето на моя първи дебютен сингъл за лейбъла – „Това, което искаш“ и най-вече моментът, в който една вечер получавам sms от Мария Илиева: „Говорим си тук с Алиша Кийс.. Имаш специални поздрави!..“. Направо ми се подкосиха краката и не можех да повярвам какво се случва. Мислих си, че е шега, но се оказа, че Алиша Кийс и Мария имат обща близка приятелка, която е българка и живее в София. Оказа се, че те наистина са си говорили за мен и предстоящата ми премиера и за това какъв голям фен съм на Алиша и дори са обсъждали вариант тя да дойде на промоцията ми и да ме изненада!!! Всичко това ми звучеше като сценарий на филм или някакъв сън, но от тогава започнах смело да мечтая за това, че може би някой ден може да пиша на Алиша Кийс и да и разкажа тази история и кой знае… може би някой ден може и да попеем заедно (смее се).

-А ако имаш вълшебна пръчица – какво би променила и би ли променила нещо в живота, света?
-Много си мечтая хората да намерят начин да заместят страха и омразата с любов, състрадание и прошка. Бих заличила алчността и жаждата за контрол у хората. Ако в някой светъл ден успеем да постигнем това, просто няма да има за какво да променяме света!

-Сцената те обича! През 2020 г. си избрана от известния Бродуейски режисьор Уест Хайлър за главната женска роля в популярния в цял свят мюзикъл "Шрек", поставен за първи път у нас в  Софийска опера и балет. Разкажи ни за това преживяване.
-Беше толкова хубаво и вдъхновяващо! Винаги съм искала и мечтала да участвам в Бродуейски мюзикъл и с това си участие се почувствах като човек, който участва в нещо такова. Уест Хайлър е невероятен режисьор, който знае как да извлече максимума от артистите чрез вдъхновение. Мюзикълът „Шрек“ не е само една детска и забавна приказка, а приключение, което ни учи, че не винаги всичко е такова, каквото изглежда на повърхността и че не бива да съдим хората по външността, защото често дълбоко в тях се крие изключителна крехкост и очарование, което си струва да опознаеш. Жалко, обаче, че свърши. Животът на „Шрек“ на сцената на Софийска опера и балет беше кратък. Надявам се някой ден пак да се съживи, защото беше наистина стойностно представление и най-вече беше велико преживяване за артисти и публика!

-Работила си и с Камен Донев. Как се сработихте с него и на какво те е научил той?
-Поканиха ме да участвам в негов концертен проект, който се казваше „Оркестърчи“ преди доста време. От тогава работя с него и в редица други постановки и проекти – „Възгледите на един учител за народното творчество“, „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“, „Възгледите на един учител за силата на словото“, „Тъжни песни“, филмът и и театралната постановка - „Уют“, авторската му постановка „Работно време“. Работата ми с него на театрална сцена ме научи, че музиката, песента и интерпретацията не са само едно перфектно изработено изпълнение, а много повече от това. Не вложиш ли душа и не вникнеш ли в музиката, текста, аранжимента, не разкажеш ли с интерпретацията си какво е изпитвал авторът, докато е композирал произведението си, значи си едва в началото на това да внушиш и докоснеш слушащия. А той, повярвайте ми, не се нуждае от много. Просто трябва да направиш така, че да ти повярва.

-Какво ново ти предстои?
-Веднага след представянето на първия ми самостоятелен албум се впускам в ново приключение в Бродуейския мюзикъл за възрастни „Авеню Q“, където ще трябва за първи път да водя кукла и то три на брой, което за мен е огромно предизвикателство и което с щастие приех. Тази постановка се играе от няколко години и има награда ИКАР за актьорския екип в категория „Постижение в кукленото изкуство“ през 2018 г.  Представлението и моята лична премиера в него ще е на 10 ноември на сцената на сцената на Столичен куклен театър.

-Коя е Криста извън музиката?
-Същата, но с по-малко грим предполагам… Обичам да се събирам с приятелите и близките си, да ходим на кино, концерти. Обичам да спортувам, да пътувам, да готвя.

-Къде могат да те срещнат феновете през уикенда?
-Рядко си оставам вкъщи през уикенда. Пътувам с моята половинка до селото му в Балкана, до моето село, до караваната ни в Гърция през лятото, на мотопътешествия по красиви и засукани пътища. Когато съм София може да ме срещнете на колело или с приятели в някой парк, например.

-Какво си пожелаваш?
-Здраве и любов!