Крал Фридрих X Датски, монархически връзки и любов
Кралство Дания е конституционна парламентарна монархия с дълбоки демократични традиции. Кралят е държавен глава, символ на националното единство и изпълнява предимно официални функции. Той открива парламента, подписва закони и представлява страната на международната сцена, участва в държавни церемонии и подкрепя различни благотворителни инициативи. Реалната власт е съсредоточена в ръцете на парламента и правителството. Върховната законодателна власт принадлежи на еднокамарен парламент, наречен Фолкетинг. Депутатите се избират на четири години, чрез пропорционална избирателна система.
Кралство Дания е с площ 42 954 квадратни километра (не са включени автономните й територии Фарьорски острови и остров Гренланция) и се намира в северната част на Средноевропейската равнина. Разположена е на полуостров Ютланд и множество други острови, като най-големите от тях са Зеландия, Фюн и Лоланд и предлага уникално съчетание на градски живот и непринудена природна красота.
Кралство Дания граничи с ФРГ на юг и е заобиколена от водите на Балтийско и Северно море. Страната е известна със своята впечатляваща инфраструктура от мостове и тунели, свързващи различните острови и полуостров Ютланд. Един от най-известните е Йоресундския мост между кралство Дания с кралство Швеция, благодарение на който, Скандинавия и Централна Европа имат шосейни и железопътни връзки. Кралство Дания се свързва с ФРГ, кралство Швеция и кралство Норвегия и чрез редовни фериботни линии.
В западната част на полуостров Ютланд се намират красиви фьордове, които са дълбоки заливи, образувани от ледници.
Кралство Дания е известна със своите живописни пейзажи, богата история и модерен начин на живот. Климатът е умерен морски, с прохладни лета и меки зими. Влиянието на морето смекчава температурите и създава влажен климат. Често се наблюдават ветрове и дъждове, особено през есенните и зимните месеци.
Горите заемат около 12% от нейната площ, като постоянно се провеждат залесителни мероприятия. Широколистните гори са най-често срещаните, характеризират се с дървесни видове като дъб, бук, бреза и явор.
Датските гори, макар и да не са толкова обширни, колкото тези в други части на Европа, са дом на разнообразен животински свят – сърни, елени, диви свине, катерици, язовци, птици, сови, лисици, вълци, рисове и т.н..
Влажният климат и умерените температури благоприятстват развитието на подзолистите почви и кафявите горски почви. Почвите са важен природен ресурс за Дания и осигуряват основа за земеделието, горското стопанство и други дейности, свързани с използването на земята. Качеството на почвите е от решаващо значение за опазването на биоразнообразието и за осигуряването на храна и други ресурси за населението.
Кралство Дания има богата и дългогодишна история в риболова и рибната промишленост. Страната е заобиколена от морета и има достъп до богати рибни ресурси, което я прави една от водещите риболовни нации в Европа, с улов на треска, херинга, скумрия и т.н. Кралската администрация полага усилия за устойчиво развитие на риболова, като въвежда квоти за улов, създава морски защитени зони и инвестира в научни изследвания за опазване на морските екосистеми.
Населението на кралството е около 6 милиона души, в по-голямата си част са християни, официалната и държавна църква на Дания е Евангелската лутеранска църква.
Основната валута в кралство Дания е датска крона, като през 2000 година въвеждането на еврото е отхвърлено чрез референдум. Въпросът за приемането на единната европейска валута периодично се появява в политическия дебат на страната, засега без резултат.
Кралство Дания е съосновател на ООН от 1945 година, член на Европейската асоциация за свободна търговия от 1960 година, член на НАТО от 1949 година, на ЕС от 1973 година и на други международни организации.
Кралство Дания е една от най-развитите страни в света. Икономиката й се основава на услуги, производство и селско стопанство. Известна е с високия си стандарт на живот и социалните си политики. Датчаните имат доверие в държавните институции и спазват законите.
Копенхаген е столицата и най-големия град на кралство Дания, съчетаващ очарованието на старото с модерността на новото. Намира се на островите Зеландия и Амагер, в южния край на притока Йоресун (Зунд). Като поселището е възникнал в началото на X век. През 1445 година Копенхаген е превърнат в столица на Дания и резиденция на кралското семейство. В края на 16 век търговията започва да процъфтява и Копенхаген се разраства, бил е обсаждан, грабен и опожаряван от шведи и британци.
В Копенхаген и около него, по данни към 2021 година, живеят около 2.1 милиона души.
Градът е известен с чистата си среда, развитата инфраструктура и изобилието на зелени площи. Изградени са удобни транспортни връзки и от 2002 година функционира метро. Урбанистичният фокус е насочен върху устойчивото развитие и иновациите.
Копенхаген е културен център с множество музеи, театри и фестивали.
Университетът в Копенхаген е основан през 1479 година.
„Тиволи Гардънс“ е много повече от увеселителен парк. Той е емблема на Дания, символ на радостта и забавлението и неизменна част от идентичността на Копенхаген. Разположен в сърцето на датската столица, „Тиволи“ е място, където историята се преплита със съвременността, а традицията се съчетава с иновациите. Открит през 1843 година, „Тиволи“ е един от най-старите увеселителени паркове в света. Вдъхновен от италианския град Тиволи, където римските императори са си почивали и забавлявали, паркът бързо се превръща в любимо място за развлечение на датчаните и елита на света. Днес, в „Тиволи“ се провеждат концерти на световноизвестни изпълнители, театрални представления, пърформанси, модни дефилета. Има входна такса, която варира в зависимост от сезона и часа.
„Малката русалка“ се нарежда сред най-известните и емблематични статуи в света и е неразделна част от образа на Копенхаген. Вдъхновена е от едноименната приказка на датския писател Ханс Кристиан Андерсен и е изработена от скулптора Едвард Ериксен. Бронзовата статуя е открита официално на 23-ти август 1913 година и оттогава оглавява класацията на най-посещаваните туристически обекти в кралство Дания. Поставена е върху голям камък в залива на старото пристанище на града, на крайбрежната алея Лангелини. Висока е 1,25 метра, като за нейн модел е използвана датската балерина Елън Прайс. За съжаление, Малката русалка е обект на многобройни актове на вандализъм през годините, като главата ѝ е била отрязвана няколко пъти.
Подобно на Айфеловата кула в Париж, република Франция, статуята на Малката русалка е символ и на обединена Европа.
Хипи кварталът „Кристиания“е известен с цветните си къщи, свободния дух и толерантността на жителите си. Разположен в сърцето на датската столица, той е създаден през 1971 година от група хипита, които окупират изоставени военни казарми. В квартала се шири бохемска атмосфера, либерализъм и творчески дух. Жителите му отглеждат собствени храни, използват възобновяеми енергийни източници и се грижат за околната среда. Снимането е забранено в някои части на „Кристиания“, особено в района, където се продава канабис.
Гренландия е най-големият остров на Земята, с площ 2 166 086 квадратни километра, има специален статут. От 1953 година е обявена за част от кралство Дания, като преди това е била нейна колония. Повече от 80% от територията й е покрита с лед, което създава впечатление за огромна по размер земна маса. Намира се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан и е в близост до континента Северна Америка (Канада), но политически е част от Кралство Дания. Географското й разположение внася известно объркване относно нейния статус. Населението й наброява около 56 хиляди души, предимно от етническа група инуити. Гренландия има широка автономия, кралство Дания запазва доминантност върху външната й политика, финансите и отбраната. Гренландия излиза от Европейската общност през 1985 година, докато кралство Дания е в нея и досега.
Напоследък остров Гренландия е често в полезрението на обществения интерес и отразява геополитическите процеси и цели на големите играчи на световната сцена. Стратегическото му географско положение, богатите природни ресурси и нарастващата автономия превръщат Гренландия в привлекателен обект. Тя контролира важни морски пътища и има потенциал да играе ключова роля в бъдещи конфликти за контрол над Арктика. Под ледената покривка на Гренландия се крият огромни запаси от полезни изкопаеми, като нефт, газ, злато, минерали и редки земни елементи. С покачването на глобалните температури и топенето на ледовете, тези ресурси стават все по-достъпни. Но разработването им може да допринесе до сериозни негативни последици за околната среда.
Съединените американски щати проявяват дългогодишен интерес към Гренландия. През миналото са правени опити за закупуване на острова. Исторически погледнато, САЩ са имали значително присъствие в Гренландия, особено по време на Студената война. Базата „Tulle“ (сега „Pituffik Space Base“) е била една от най-важните за САЩ в Арктика. Тя е служила като радарна станция за ранно предупреждение за възможни съветски ракетни атаки. С края на Студената война активността в базата намалява, но тя все още остава стратегически важна. Днес САЩ виждат Гренландия като потенциален партньор в областта на сигурността и икономиката.
Фарьорските острови са автономна област, архипелаг, разположен в северната част на Атлантическия океан, между кралство Норвегия и република Исландия, като най-близката суша е на 380 километра (Шотландия). Площта им е около 1400 квадратни километра и представляват 18 вулканични острова, от които 17 са населени. Името им на местен диалект означава „овчи“, заради поминъка на населението, което е около 55 хиляди души. Стават част от датската територия след Наполеоновите войни в Европа (1804-1815). Фарьорските острови не се присъединяват към Европейската общност на 1-ви януари 1973 година, когато кралство Дания го прави. Историята на архипелага е тясно свързана с викингите, които колонизират мястото още през 9 век след Христа. Фарьорските острови попадат под датска власт през 14 век и от тогава са в нейната орбита. През 1948 година получават право на самоуправление, известни са със своите стръмни скали, дълбоки фиорди, зелени долини и плажове с черен пясък. Климатът е умерен морски, с променливо време и чести дъждове. Рибарството и овцевъдството са важни за населението.
Kралство Дания може да бъде приета като федерация, състояща се от Дания, Фарьорските острови и остров Гренландия. Островните формации са независими от кралството, напълно самостоятелни да взимат и налагат всякакви вътрешни решения и правила. Не могат да обучават и използват собствени въоръжени сили, да правят еднолична външна и финансова политика, различна от централната. Населението им хем иска да живее отделно от официалната датска власт, хем разчитат на финансови инжекции, експертност и икономическа подкрепа.
Историята на Дания е богата и дълга. Викингите са оставили своя отпечатък върху страната, а през Средновековието Дания е била мощна морска държава. Днес Дания е модерна и просперираща страна с дълбоки културни традиции. Съществуват легенди за страховитите датски викинги, които са били активни корабостроители, мореплаватели и завоеватели. Тяхната сила и умения при управление на корабите, са им позволили да достигнат до отдалечени кътчета на Европа, Африка и дори да прекосят Атлантическия океан. Използвали са дълговати, тесни кораби, наричани дракари, идеални за продължителни пътешествия и бързи нападения.
Основните дейности на викингите са набези по крайбрежията на Европа. Те атакуват манастири, селища и търговски кораби, с цел отвличане на хора за роби и ограбване на ценности. Викингите са оказали значително влияние върху културата, езика и генетиката на народите, с които са влизали в контакт. Англия, Шотландия и Ирландия са сред честите им мишени. Повечето викинги са приели християнството, което е довело до промяна в техния начин на живот. Оставили са трайна следа в историята, техните приключения и постижения продължават да ни вдъхновяват и днес. Кнут Велики е може би най-известният датски викингски крал. Той обединява под своята власт огромни територии в Северна Европа, включително Англия, Дания и Норвегия.
Крал Фридрих X Датски наследи кралица Маргрете II Датска, която абдикира след 52 години монархическо управление. Той се възкачи на датския престол на 14-ти януари 2023 година. Роден е с името Фредерик Андре Хенрик Кристиан на 26 май 1968 година в Копенхаген, Дания. Става престолонаследник на 14-ти януари 1972 година, когато майка му става кралица. Официално е глава на датската държава, върховен главнокомандващ и началник на датските въоръжени сили и глава на датската църква.
Майка му, кралица Маргарете II, Датска е родена на 16-ти април 1940 година в двореца Амалиенборг, като Маргарете Александрине Торхилдур Ингрид. Баща й, е крал Фредерик IX Датски, а майка й е небезизвестната кралица Ингрид.
През 1953 година се изменя закона за предаване на трона в кралство Дания и принцеса Маргарете става наследник на баща си. Коронована е за кралица, когато навършва 32 години, през 1972 година, след смъртта на крал Фредерик IX. Кралица Маргрете II е известна със своите познания и интелект, които я отличават от много други аристократи. Тя е получила солидно академично образование, подготвило я за сложната задача да бъде жена монарх. Завършва училище в Копенхаген, след това учи политически науки в университета Орхус, Дания, археология в университета Кембридж, САЩ, икономика в Лондонското училище по икономика и курс по история на изкуството в Сорбоната. Тя е първата кралица на Дания с висока образователна степен. Като жена, която е постигнала толкова много, е пример за други жени, искащи да имат успешна политическа, академична или монархическа кариера. Нейното образование я прави по-близка до хората и им позволява да се идентифицират с нея. Знае перфектно датски, френски, немски и английски езици.
Със своеобразния й подход към властта и проблемите на датчаните, кралица Маргарете II умее като жена и майка да намира верни и навременни решения. Поради усърдната й работа, етичност и далновидност в управление си (1992-2024), ролята на монархическата институция се утвърди в обществото и 85 % от датчаните я одобряват.
Кралица Маргарете II е известна и със страстта си към археологията и изкуствата, участва в разкопки и проучвания, както в Дания, така и в чужбина. Артистичните й занимания включват рисуване, дизайн на костюми и сценичен дизайн, изработка на текстил и бродерия. Тя е талантлив художник и нейните произведения са изложени в Националната галерия на Дания, а костюми, които е проектирала са използвани в театрални постановки и филми.
В датското кралско семейство, както във всяко друго има спадове и възходи, раздори и сплотеност. През 2022 година настъпва силно напрежение, когато кралица Маргрете II официално решава да лиши четирите деца на сина си, принц Йоаким от техните кралски титли на принцове и принцеси на Дания и ги оставя с понижен статут на графове и графини на Монпезат (наследствена титла по линия на бащата на принц Йоаким). Кралицата публично обясни, че с този акт иска внуците й да могат да живеят нормален живот, без строгостта на кралския протокол. След този акт, настава семейна бъркотия. Синът й, принц Йоахим обвини майка си в пристрастност към брат му, престолонаследника. В кралството отдавна се говори, че големият син Фредерик манипулира, направлява и дори взима официални решения вместо майка си.
Въпреки кипящите страсти, кралица Маргарете II не отмени и отстоя действията си, направи само куртоазно извинително изявление за обществеността. Смята се, че зад преценката й стоят и други обстоятелства, като например залитанията и явната любовна страст на принц Йоахим, към снаха му, принцеса Мери, съпруга на брат му Фредерик, като не е ясно, дали не са взаимни? Скоро след това, кралица Маргарете II, за да спаси честта и реномето на монархията и на семейството си, наложи трудното решение да раздели статута на синовете си, за да не пречат обърканите им отношения на доброто име на монархията.
През 2023 година, кралица Маргрете II претърпя тежка операция, изискваща дълъг период на възстановяване и рехабилитация. Затова, в новогодишната си реч на 31 декември 2023 година тя изненада всички, обявявайки по телевизията абдикацията си в полза на големия си син принц Фредерик, точно след 52-ве години от възкачването си на трона.
Баща на Фредерик, принц Анри Мари Жан Андре граф дьо Лаборд дьо Монпезат, дипломат, роден е на 11-ти юни 1934 година в Таланс, Жиронда, Франция. Син е на граф Андре дьо Лаборд дьо Монпезат и графиня Рене дьо Монпезат, родена Доурсенно. Принц Хенрик Датски почина на 13-ти февруари 2018 година, преди да види коронацията на сина си Фредерик X Датски.
На 10-ти юни 1967 година принцеса Маргрете се омъжва за Анри Мари Жан Андре граф дьо Лаборд дьо Монпезат, който след брака с нея става негово височество принц Хенрик на Дания. Сватбената церемония в в „Holmens Kirke“ (морската църква), а сватбените тържества се в двореца „Fredensborg“. Бракът им е щастлив и имат двама сина, принц Фредерик (1968) и принц Йоахим (1969).
Престолонаследникът Фредерик посещава училище в Копенхаген, учи и в“ École des Roches“ в Нормандия, Франция, преди да завърши гимназията „Øregaard“ в Копенхаген. През учебната 1992-1993 година учи политически науки в Харвард, град Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ, през 1995 година придобива магистърска степен по политически науки от Университета Орхус в Дания. Между 1998 и 1999 година работи като първи секретар в датското посолство в Париж, Франция. Знае перфектно датски, френски, немски и английски езици.
В девството и младостта си, принц Фредерик се чувства самотен и изоставен, поради ангажираността на родителите му с кралските официалности. Той трудно свиква с ролята си на престолонаследник, бил е само на 4 години, когато става такъв. Избива несъгласието си със системата, чрез бурни купони, забави и има живот, типичен за богат аристократ. Наричан е „парти принц“, заради постоянното му купонджийство и страстта към бързите коли.
Докато служи във военния флот получава прякора „Пингвинът“, заради асоциации с животното, има квалификация за военен пилот на боен самолет и е бил командир на кралския хусарски гвардейски полк. През 2002 година завършва Кралски колеж по отбраната, а през 2003 година служи като офицер в Щаба на отбраната. От 2003 година става старши преподавател в Кралския колеж по отбрана. Носител е на званията генерал-майор от сухопътните сили и военновъздушните сили и контраадмирал от кралския датски флот.
Любовната му история с тасманийката Мери Доналдсън може да се нарече приказна. Те се срещат случайно в обикновен бар в Сидни, Австралия по време на Олимпийските игри през 2000 година. Там банда престолонаследници на европейски корони отмаря на по бира, след наблюдаване на гонка по ветроходство на датския национален отбор. Красавицата се запознава непринудено с принц Фредерик, брат му Йоахим, принц Филипе Астуски, сега крал на Испания и принц Николас Гръцки, без да знае кои са те. Датските принцове веднага я харесват, но се разбират Фредерик да я сваля. Така й става, любовния им роман е страстен и истински, не се разпада от големите разстояния между Сидни и Копенхаген, устоява на протоколните изпитания и те стават неразделни. Техният брак, сключен в катедрала „Vor Frue Kirke„ в Копенхаген на 14-ти май 2004 година е смятан за един от най-успешните кралски съюзи в Европа.
Подобно на много други наследници на аристократични и кралски фамилии (Испания, Норвегия, Швеция, Монако), принц Фредерик предпочита обикновено момиче от народа, пред избраница от своето потекло. Сватбата им обединява датските поданици от всички слоеве на обществото и показва силата на любовта, толерантността и вярата в красивото.
Мери Елизабет Доналдсън е обикновено австралийско момиче, родена е на 5-ти февруари 1972 година в град Хобарт, щата Тасмания, в семейството на емигранти от Шотландия. Тя е най-малката дъщеря от общо четири деца, има две сестри Джейн и Патриша и брат Джон. Баща им Джон Далглиш Доналдсън, роден в Шотландия на 5 септември 1941 година е професор по приложна математика. Майка й Хенриета Кларк Доналдсън (1942-1997), работи в университета на Тасмания, умира преди да види дъщеря си омъжена за престолонаследника на Дания. Мери Елизабет завършва специалност право и търговия в университета Тасмания и се премества да работи в Мелбърн като рекламист. Стройна, красива, умна и с късмет, тя става съпруга на датския принц Фредерик и майка на четири им деца:
принц Кристиан Валдемар Хенри Йоан, роден на 15-ти октомври 2005 година, престолонаследник на трона.
принцеса Изабела Хенриета Ингрид Маргрете, родена на 21-ви април 2007 година и първата принцеса, в кралски двор на Дания от 1946 година насам.
И близнаците, принц Венсан Фредерик Александър и принцеса Жозефин София Матилда, родени на 8-януари 2011 година.
Кралица Мери Датска днес е основен партньор в кралските задължения на съпруга си, участва в различни благотворителни каузи, грижи се за деца с вродени здравословни проблеми. Отлична спортистка, тя умее да кара ски, да плува и да язди. Обича да практикува скандинавско ходене с щеки, много популярен начин за укрепване на тялото, ума и духа в Дания и да кара колело. Така се стреми да бъде пример за хармоничен начин на живот за своите поданици.
Кралското семейство има много щастлив брак до месец ноември 2023 година, когато сянката на глупостта плъзва над него. Известното испанско лайф стайл списание „Lecturas” пуска целенасочено провокативни снимки на престолонаследника принц Фредерик, с красива мексиканска актриса от веселото им прекарване в нощно заведение в Мадрид, кралство Испания. Скандалът е голям, но е потулен и всички замесени отричат връзката си в него. Обаче брака на принц Фредерик е счупен, съпругата му е видимо нещастна и има съдбата на всяка друга простосмъртна, попаднала случайно в средите на благородниците, които умеят да приемат за даденост всичко, включително истинската любов. И не оценяват важността, смисъла и същността на обичта, като нематериално имане.
Двойката устоя на бурята, защото Мери е умна и далновидна дама, знае произхода и мястото си и успя пред обществото да запази самообладание и стил на поведение. Не след дълго, само няколко месеца по-късно, след абдикацията на кралица Маргарете II, Мери става кралица на Дания. Цената на кралската корона определено е висока, понякога непоносимо.
Кралското семейство живее в двореца на Фредерик VIII - „Амалиенборг“ и в двореца „Фреденсборг“.
Крал Фредерик X има изключителна привързаност към Гренландия, която е автономна територия на Дания. Той многократно е посещавал острова и е участвал в експедиции с кучешки впрягове, за да изучава местната култура и природа.
Крал Фредерик X има привързаност и към нумерологията, особено към числото 14 и то играе огромна роля в живота му. На 14-то число става престолонаследник, сключва брак, встъпва в кралска длъжност и майка му абдикира от трона в негова полза.
Крал Фредерик X има брат, принц Йоахим Холгер Валдемар Кристиан, роден на 7 юни 1969 година в Копенхаген, Дания. На 24-ти май 2008 година принц Йоахим се жени за втората си съпруга, французойката Мари Агата Одил Кавалие. От брака си имат три деца - граф Николай Уилям Александър Фредерик, роден принц на Дания на 28-ми август 1999 година, граф Феликс Хенрик Валдемар Кристиан, роден принц на Дания на 22-ри юли 2002 година и графиня
Атина Маргьорит Франсоаз Мари, родена принцеса на Дания на 24-ти януари 2012 година. Принц Йоаким и принцеса Мари и двете деца на двойката - граф Хенрик и графиня Атина, живеят във Вашингтон, САЩ в по-голямата част от годината.
Дядото на крал Фредерик X (баща на майка му, кралица Маргарете II), крал Фредерик IX (1899 – 1972) е легендарен датски монарх, обичан от народа си. Той е крал на Дания от 1947 година до 1972 година и играе ключова роля в стабилизирането на страната след Втората световна война и в прехода към съвременното датско общество. Когато нацистка Германия окупира кралство Дания през 1940 година, той и баща му, крал Кристиан X (1871-1947) се сблъскват с изключително трудна ситуация. Отказват да напуснат страната и остават в Копенхаген, за да бъдат символ на датската идентичност и единство. Въпреки натиска от страна на нацистите, кралство Дания успява да запази относителна независимост. Кралското семейство поддържа тайни контакти с датската съпротива и помага за спасяването на хиляди датски евреи от депортация от нацистките концентрационни лагери.
Бабата на Фредерик X (майка на майка му, кралица Маргарете II), кралица Ингрид (1910-2000) е шведска принцеса, която се омъжва за датския престолонаследник Фредерик и по-късно става кралица на Дания. Нейният произход е тясно свързан с кралските семейства на Швеция и Великобритания, което я прави изключително интересна фигура в европейската история. Тя е внучка на кралица Виктория. Кралица Ингрид е пряк потомък на маршал Жан Батист Бернадот, който е избран за наследник на шведския трон през 19 век. На 24 август 1935 година, Ингрид се омъжва за своя трети братовчед – датския престолонаследник Фредерик. Сватбата е грандиозно събитие, обединяващо две от най-влиятелните кралски фамилии в Европа. Кралица Ингрид умира на 90-годишна възраст и оставя след себе си богато наследство. Крал Фредерик IX и кралица Ингрид имат три деца, момичета – Маргарете II Датска (1940), принцеса Бенедикта Датска (1944) и принцеса Анна-Мария Датска (1946).
Принцеса Анна Мария Датска е омъжена за крал Константинос II (1940-2023), управлявал кралство Гърция в периода 6 март 1964 година -1 юни 1973 година. Крал Константинос II е брат на испанската кралица София Маргарита, принцеса на Гърция и Дания и съпруга на крал Хуан Карлос I, управлявал кралство Испания в периода 1975–2014 година. Кралица София и крал Константинос II са дъщеря и син на принцеса Фредерика Хановерска. Бащата на принцеса Фредерика Хановерска, принц Ърнест Август III, херцог на Брауншвайг е внук на британския монарх, крал Джордж V Фредерик Ърнест Албърт Сакс-Кобург-Гота (1865-1936). Майка й, принцеса Витория Пруска (1866-1929) е единствената дъщеря на германския император Вилхелм II и на императрица Августа Виктория и внучка на британската кралица Виктория, по линия на майка си, която е най-голямата й дъщеря. Крал Джордж V е баща на абдикиралия от трона крал Едуард VIII и крал Джордж VI – баща на кралица Елизабет II.
Бащата на цар Фердинанд I Български (1861-1948), принц Август фон Сакс-Кобург- Гота и Кохари (1818-1881) е син на принц Фердинанд Георг Август фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1785 – 1851). Лелята на принц Август, принцеса Мария-Луиза-Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1786 – 1861) и сестра на принц Фердинанд Георг Август е майка на британската кралица Виктория (1819-1901) и императрица на Индия. Техният брат, принц Леополд (1790-1865) става първия крал на кралство Белгия.
Българската царска фамилия Сакс-Кобуг-Гота, управляваща България в периода 1887 - 1946 година е в много тесни роднински връзки с почти всички кралски дворове в Европа – Великобритания, Австро-Унгария, Белгия, Дания, Швеция, Германия (Саксония), Русия, Гърция, Португалия, Румъния и Албания. Това им дава значително политическо влияние и ги прави една от най-доминантните династии през XIX и първата половина на XX век. Чрез брачните връзки, родът е създал мрежа от политически съюзи, които са оказвали влияние върху баланса на силите в Европа. Династията е насърчавала културния обмен и модернизацията в страните, които е управлявала. Днес, техните наследници са настоящите управници на стария континент.
Ханс Кристиан Андерсен е детски писател, роден на 2-ри април 1805 година в град Оденсе, Дания. Смятан е за един от най-великите разказвачи на всички времена, а неговите приказки „Храбрият оловен войник“, „Малката русалка“, „Малката кибритопродавачка“, „Палечка“, „Грозното патенце“, „Новите дрехи на краля“ и други са преведени на почти всички езици по света.
Смята се, че е бил хомосексуалист. Всяка година на рождения му ден (2-ри април), се чества международния ден на детската книга. Филмовата компания „Дисни“ създава анимационен филм „Грозното патенце“, който през 1940 година печели Оскар за анимация. Статуята на малката русалка, персонаж от едноименната приказка от на Андерсен се намира в столицата Копенхаген и е символ на страната.
Датчаните са сред най-щастливите хора на света. Това се дължи на множество фактори, като например високото качество на живот, силната социална система и фокуса върху баланса между работа и личен живот. „Хюге“ е датско понятие, което няма точен превод на български език, но се отнася до усещането за уют, топлина и удовлетворение от малките неща в живота. Датчаните са майстори в създаването на „хюге“ атмосфера вкъщи и сред приятелите си.
Популярната и обичана от поколения марка играчки „Лего“ е създадена в Дания през 1949 година, със седалище град Биллунд. Там се намира огромен тематичен парк „Леголенд“, любимо място за деца и възрастни. „Лего“ са цветни пластмасови тухлички, които могат да се комбинират по безброй начини, за да изградят най-различни модели – от прости къщички до сложни космически кораби и цели градове. „Лего“ развива въображението и креативността, позволява децата да строят свои собствени светове, да развиват фината си моторика, пространственото си мислене и решаването на проблеми.
Кралство Дания е пример за стабилна и просперираща демокрация. Нейното устройство е резултат от дългогодишно развитие и адаптация към променящите се условия. Комбинацията от исторически традиции, модерни институции и силна гражданска култура я прави привлекателен модел за много други страни.
Република България и кралство Дания имат дипломатически отношения от 17-ти април 1931 година, установени от цар Борис III и крал Кристиан X.
През септември 2008 година, по покана на президента Георги Първанов, на официално посещение в република България пристигат принц Фредерик и принцеса Мери Датски.
Най-известният цитат идващ от Шекспировия "Хамлет": "Има нещо гнило в Дания...", е много повече от констатация. Това е дълбоко психологическо изследване на човешката природа и на вечните въпроси за доброто и злото, живота и смъртта. Въпреки, че пиесата е написана преди векове, нейните теми продължават да са във фокуса на съвременната аудитория и налагат послания за непреходния смисъл на живота.
