''Гласът на моето детство" отбелязва 90-годишния юбилей на актьора Асен Кисимов в Студио 1 на БНР

В свят, който постоянно бърза към следващата дигитална новост, София избира да спре за миг и да се вслуша в един глас, който сни връща в детството. Гласът на бате Асен, който изпя едни от най-хубавите песни като „Къде са ми детските книжки", „Зайченцето бяло" и „Тече, всичко тече". С мултимедийния спектакъл  „Гласът на моето детство" на 4 март от 19:00 ч. в Студио 1 на БНР ще започне XXI-вото издание на Софийския театрален салон, който по традиция ще завърши на 27 март с наградите на Съюза на артистите в България „ИКАР". Събитието хвърля мост между поколенията и е посветено на 90-годишнината от рождението на легендарния актьор Асен Кисимов.

Автор на спектакъла е журналистът Георги Тошев, който припомня интересни моменти от личната и професионална история на актьора и някои от най-популярните му роли и песни.

„Избрах формата на динамичен диалог между няколко поколения актьори и музиканти. Хора, които са го познавали лично и други, които само са го гледали на екрана. Благодаря на БНР, защото освен домакини, те отвориха „Златният фонд" , за да чуем гласа на бате Асен. От първите му стъпки през 1948 г. до философските му размисли в „Час на слушателя". От другата страна е пулсът на настоящето: актьорите и музикантите от група „Живи и здрави", подкрепени от присъствието на Анета Сотирова, Людмила Сланева, Вяра Табакова, Гери Турийска и Паола Маравиля, заедно с музиканти от съставите на БНР. Това преплитане напомня на най-добрите традиции в съвременното документално изкуство - използването на автентичния архив, за да се провокира нов, актуален прочит", споделя Тошев.

„Традицията е красотата в изкуството, създадена от едно поколение и предадена на следващото", казва Кисимов в запис от 1994 г. Тези думи днес звучат почти като манифест.

Наследството на „Хвърчащите хора"

Асен Кисимов не е просто актьор със 120 театрални роли и десетки филмови участия. В епохата на строгата сериозност, неговият глас беше убежище за „хвърчащите хора" - онези, които отказват да приземят мечтите си.

Изборът на Съюза на артистите в България да открие своя най-голям форум именно по този начин, е артистичен акт в най-чистия смисъл на думата: акт на съхранение на човечността. Както отбелязва Георги Тошев, това е събитие за всеки, който е запазил детето в себе си.

„Този спектакъл е покана за среща. В София през този март театърът няма да започне с вдигане на завесата, а с пускането на един стар запис. И изведнъж, в залата няма да има само публика и изпълнители. Там ще бъде и Бате Асен, напомняйки ни, че някои гласове никога не остаряват, а се превръщат в класика", споделя Тошев.

Събитието е с вход свободен до изчерпване на местата в залата. /Студио 1 на БНР/.

Снимките са от фондове № 1475 и № 720 на Стопански комбинат „Българска фотография", съхранявани в Централния държавен архив (ЦДА).