Елвис напусна сградата, но остана завинаги в сърцата ни
От Нели Славова
Гледах "Елвис".
Остин Бътлър и Том Ханкс са брилянтни. Страхотни превъплъщения, смей да погледнеш встрани.
Виждам Остин да държи ''Оскар'' в ръце съвсем скоро и това ще бъде една напълно заслужена за усилията, усърдието, любовта и отдадеността му, награда.
Прави впечатление и сравнението е някак нормално да се появи с Реми Малек и опитът му да изиграе Фреди Меркюри в "Бохемска рапсодия". Реми е чудесен актьор. Но за друг образ. Не успя да предаде харизмата на Меркюри, не успя да погълне ролята, ролята погълна него. Чисто физически, макар с грим и чифт бели зъби - това на екрана си беше Реми Малек в опит да пресъздаде един от най-великите гласове и хора в музикалната история.
Но нямаше уау. Имаше въздишка за филма, за песните, за тръпката, за концерта на открито на стадион Уембли, но липсваше едно огромно уау, на което седиш с вперен зорко поглед в екрана.
Реми е на 37-годишна възраст, когато играе Фреди Меркюри и вече известен.
А Остин Бътлър е дори по-млад, на 30 години, когато снима "Елвис" и сравнително непознат актьор на световната сцена. Самият Баз Лурман, който е режисьор на филма, не е познавал Бътлър до този момент, преди явяването му на кастигна.
Тук рискът също е голям с едно евентуално издънване в образа, защото славата на Фреди Меркюри и тази на Елвис Пресли, е слава, която живее и след тяхната физическа смърт. Отговорността с една такава роля е в пъти по-голяма.
Аз, за щастие, не съм от разочарованите и филмът, както и великолепната актьорска игра, ми донесоха огромно удоволствие, и абсолютно препоръчвам филма за гледане.
Дори два пъти, ако сметнете за нужно.
После, ако съм лечител, бих ви препоръчала да си пуснете и някой концерт на Краля.
Гледайте клиповете в YouTube. Пуснете си което и да е херкулеско негово изпълнение. Този човек пее от дълбините на душата си, не пее от гърлото си.
Танцувайте.
Направете си превод на песните, които най-силно са ви докоснали. А те няма да бъдат само две.
Изпейте някоя от тях.
Елвис е бил човек, който е поглъщал сцената и е подчинявал публиката.
Господи, каква харизма е носил този човек - веднъж като мъж, втори път като изпълнител!
Какво присъствие! Каква енергия!
Не напразно Елвис е наричан Кралят на рокендрола. Не може да има пет крале. Кралят е само един. И за наше съжаление, той не само напусна сградата, но и твърде млад живота и сцената, а публиката наистина го е боготворяла. Както впрочем и до днес.
Феновете на Елвис Пресли са милиони, пръснати из целия свят, но си мисля, че след гледането на този шедьовър, те ще се увеличат още повече. Просто този мъж, този глас, тази харизма, това присъствие - те кара да го заобичаш. Лесно е да заобичаш Елвис. Движенията му идват и стоят съвсем естествено, не изглеждат насилствени или нелепи, а вече са минали повече от 45 години оттогава.
На едно място, спомням си, че прочетох следното: "Елвис е човек, който от триминутно парче може да направи шест минути, при това без да бъде скучно!". Точно този пример ясно го виждаме в изпълнението на "Suspicious minds", когато се раздава на сцената и се закача с бенда си.
Като критика бих посочила това, че филмът на моменти ми бе малко забързан. Сцените бяха динамични, въпреки че това не е екшън. От друга страна, съдейки по творчеството на Лурман, режисьорът е максималист, който ненавижда визуалната сдържаност и вместо това избира голямата театралност в стила си.
"Елвис" се движи като приказка, превърнала се в кошмар, подхранван не от ревност, а от пагубните лапи на капитализма, расизма и мощната смес, която те създават.
Не съм сигурна до колко бихме могли да наричаме този епос биографичен. Не мисля, че е изцяло биографичен. Ние видяхме една бегла част от Вселената Елвис. Вратичката ни беше елегантно открехната.
Някои части от историята са умело маркирани, но близо три часа не могат да обхванат живота на една икона. А според Куентин Тарантино, когато снимаш биографичен филм, не бива да обхващаш целия живот на героя, защото тогава няма да си направил кино. Кино е, когато само си отворил леко вратата.
Останалото е в представите на зрителя.
