Боби Косатката: В една банда най-важно е музикантите да са приятели

Der Hunds се завръщат ударно и устремено с чисто нов сингъл, блестящо видео, първи концерт от две години насам и заслужено място в разрастващото се семейство на Projector Plus.
Алтернативният столичен квартет споделя първа нова песен след трудно издадения през карантинната 2020 албум „Apocalyptoholics“, който групата не успя да промотира достатъчно на живо. „Gone” идва стремително с концерт на 26 февруари в бар „Тънка Червена Линия“ и е емоционална композиция с многопластови китарни фигури, чийто текст носи тъга от раздялата с любим човек.

За предстоящия концерт, новата песен и видео към нея, за мечтите и за музиката – пред HighViewArt говори вокалистът и китарист на Der Hunds Боби „Косатката“ Мудолов.

 

 

-Боби, Der Hunds се завръщат ударно на музикалната сцена с нова песен. Каква е историята на Gone?

-Да, завръщаме се и сме много щастливи от това, защото през последните две години правихме няколко опита за концерти на живо, но всичките пропадаха заради ковид мерките. Включително и промоцията на последния ни албум “Apocalyptoholics”, който трябваше да представим с концерт-промоция на 13-ти април 2020 г. Но това така и не стана, защото месец по-рано затвориха света. В тази връзка новата ни песен, която е създадена по време на пандемията, е може би едно отърсване от пепелта, едно ново начало и нов период в развитието на Der Hunds.

-Текстът носи тъга от раздялата с любим човек. С кого е най-тежката раздяла и има ли път назад?

-За щастие, тази песен не е писана по конкретен повод, но явно звучи сякаш е така. Което е голям комплимент за нас. Истината е, че всички ние бяхме дълго време в мрачните окови на депресията, породена от изолацията и няма как това да не се отрази и на песните, които създаваме. Тежки раздели преживяваме непрекъснато, любимите хора са, разбира се, най-важни, но в духовен план смятам, че най-тъжно е да се разделиш с мечтите си.

-Ако можеше да върнеш някого в живота си или времето назад, би ли го направил?

-Това е труден въпрос. Разбира се, че бихме искали да върнем хората, които сме изгубили през годините, но това е невъзможно. Смятам, че човек не трябва да губи време в самосъжаление, а колкото и банално да звучи – трябва да гледа напред. Това е и много трудно обаче, защото битовизмите понякога ни притискат жестоко.

-Gone идва стремително с концерт на 26 февруари в любимия столичен бар „Тънка Червена Линия“. Какво подготвяте за почитателите си?

-Като за начало – видео прожекция на клипа към песента, а след това и пълнокръвен лайв сет с песни от последния ни албум и най-доброто от предишното ни творчество. Плюс, много срещи и наздравици на живо, че отдавна не сме го правили (усмихва се).

-Не сте се качвали на сцена задно с момчетата две години. Вълнувате ли се? Как вървят репетициите и какво е най-важното за вас, като банда, за да се отпуснете и да бъдете едно?

-Разбира се, че се вълнуваме, но в границите на нормалното. Все пак сме на сцена от много дълго време. Това, което е важно за една „банда“, според мен, е музикантите в нея да са преди всичко приятели, а след това - всичко останало. При нас това го има и много често, когато репетираме, през повечето време си говорим, забавляваме се, пием бира и дори понякога не ни стига времето да изсвирим всичко. Но така се чувстваме добре и се надяваме да предаваме това настроение и на публиката.

-Да кажем няколко думи и за видоеклипа. Чия беше идеята и ти самият доволен ли си от крайния резултат?

-Клипът е дело на нашия колега и приятел ­- режисьорът Боян Карамфилов, който е снимал още два клипа на Der Hunds, включително и първия ни такъв изобщо – „Mr. Blister“. Също и предпоследния ни „Fire”. С него работим адски готино и бързо. Възхищаваме се на креативността му и смятаме и занапред да поверяваме визуализацията на песните си в неговите ръце.

-През 2020 г, по време на карантината издадохте албума Apocalyptoholics. Как се промени звученето ви през тези две години, които до някаква степен промениха музикалния пазар, а и света като цяло?

 -Самите ние се променихме. Не само като хора, но и като музиканти. Това е неизбежно. Материалът за предишния ни албум е писан преди повече от 4-5 години. За това време се случиха много неща, а и ние със сигурност сме помъдрели. Така, че това сигурно ще се чува в новите ни песни. Или поне се надявам да е така (усмихва се). Отскоро имаме честта да сме част от семейството на Projector +. Освен, че сме в компанията на независими и сродни по дух с нас артисти, това ни дава и огромен тласък и възможност за развитие.

-Кои са Der Hunds и защо решихте да се кръстите така?

-Бандата догодина ще навърши 20 години и през това време през нея минаха доста музиканти. Името избрахме с първите членове на бандата и понеже винаги сме били алтернативни, искахме да е нещо различно. Името е игра на думи и е комбинация от немската дума за куче с окончание за множествено число в английския. Още преди 20 години мислехме и за това, че подобно словосъчетание в интернет търсачките няма да съществува. Иначе, съставът на бандата е стабилен от много време и сме: аз на микрофон и китара, Деян Петков – китара и бек вокали, Мартин Евстатиев – бас китара и Ивайло „Пифа“ Петров – барабани. Момчетата са познати и от други родни рок-банди.

-Извън бандата – какво се случва с Боби Косатката в музикален план – Тангра, Intelligent Music Project…

-Случва се това, че с отпадането на мерките започва един засилен концертен живот и понякога се чудя как да съчетая нещата. Но това е за хубаво, разбира се! С Intelligent Music Project през март тръгваме на европейско турне в едни от най-големите градове и столици, като Париж, Амстердам, Брюксел, Торино и доста други за промотиране на участието ни в Евровизия тази година през май в Торино. През юни предстои и нов албум на бандата, който също ще представим с турне. А с „Тангра“, подготвяме едно много силно концертно лято в страната. Но най-близкото събитие е концертът ни в „София Лайв клуб“ на 15-ти март, организиран от съпругата на Косьо Марков и от нас, в негова чест по повод една година от загубата му. Каним всички негови приятели и фенове, за да си спомним чрез музиката за него!

-A извън музиката – как върви животът?

-Бих казал - на бързи обороти. Понякога ми се иска да изкрещя „Спрете, за да сляза“, но после ми минава (усмихва се). Всичко е наред и се надявам, колкото се може по-бързо да се върнем към времената, когато нямаше толкова условности.

-Наричат ли те често „Г-н Мудолов“ и до колко е важен прякорът за теб? Как се чувстваш като Косатката и с какво е по-различен Косатката от Мудолов?

-Много рядко ме наричат г-н Мудолов и винаги на майтап. Дори понякога ми казват „Инженер Мудолов“, защото аз наистина съм такъв! Но винаги съм бил от неформалните, затова си харесвам прякора, който един приятел ми даде преди почти 30 години, защото бях с коса до кръста (усмихва се).

-Какво е най-важното, на което искаш да научиш децата си и на какво те учат те теб ежедневно?

-Клише е, но да бъдат себе си и да не се страхуват да живеят така, както им се иска. Нещо, което ако някой ме беше научил, като малък, щеше да ми спести доста усилия. А и най-важното: да бъдат добри хора!

-За какво мечтаеш?

-За бял мерцедес, разбира се, хаха. Смятам, че мечтите са нещо лично и когато ги споделиш, започват да губят от значението си. Затова предпочитам да ги запазя за себе си, а на Вас да благодаря за страхотните въпроси и да пожелая на всички мир, здраве и любов!