Безспир - Изложба на Антоанета Куик, Ралица Големанова и Николай Стефанов
"Безспир" превежда зрителя през кръговрата на живота такъв, какъвто може да бъде наблюдаван и в растителния и животинския, и в човешкия свят. Текст, материя, картина и звук се съчетават в синхронизирано преживяване, провокиращо размисъл над началото и края на жизнения цикъл и емоционалната натовареност, с която всеки етап се свързва.
Вдъхновена от източния поглед над живота, изложбата поставя под въпрос разглеждането му като бавно умиране, в което живата материя губи клетки и ежедневно се приближава към края си, или като надпревара със смъртта, обусловена от вкопченост в неосъществимо физическо безсмъртие.
Вместо това, тя насочва към идеята за постоянно преминаване на живота в различни форми, което не е лично и емоционално, а е естествен процес, неподвластен на човешка намеса. Макар че живата материя преминава и през края на цикъла, нова форма се заражда непрестанно, независимо дали удохотворена или не.
Николай Стефанов, Пладне, 2015, фотография, Ilford HP5 Plus 35mm, ISO 400, печат върху Hahnemühle хартия, каширана върху алуминиева композитна плоскост Dibond, 60 х 90 см
Замислена и изпълнена като сайт-спесифик изложба, "Безспир" съдържа седем точки от житейския кръговрат и предлага кръгово преживяване, символизиращо безкрайността на цикъла, в който началото е край, а краят — начало. Зрителите са свободни да започнат пътешествието си от която точка преценят; началото и краят се сливат в нескончаем цикъл.
Изложбата съчетава поеми, запечатани върху дърво; асамблажи и инсталации с растителни и животински елементи и намерени обекти; и черно-бяла аналогова фотография. Пространствено отделена от тях, но всъщност обединяваща седемте точки, видео инсталация превежда зрителите през метаморфозите в кръговрата.
Комбинацията от различните медии позволява разказване на истории на няколко нива — визуално и директно, както и чрез по-дълбоко ниво на взаимосвързаност, което илюстрира присъствието на вечността в настоящия момент.
Антоанета Куик, Зачатие (детайл), 2022, асамблаж - стар заваръчен шлем, дендро опал, дърво, 61 х 61 см
Антоанета Куик (р. 1985 г., София, България) е икономист по образование и артист по желание. Съчетавайки опита си от няколко професионални полета от страната и чужбина, от 2019 г. работи като арт мениджър и куратор в галерия Little Bird Place. Първият й самостоятелен проект като куратор и първо публично представяне на работите й, е изложбата "20х20 Транс Формат" (2020 г.) в Little Bird Place, последвана от "Референтни Рамки" (2021 г.) и "Безспир" (2022 г.). Дълбоко вдъхновена от природата и съзнанието, Антоанета съчетава естествени елементи с намерени предмети в асамблажи, колажи и инсталации. Творбите й провокират размисъл над всеобщата свързаност и лутането между крайностите в търсене на баланс и симбиоза между човек и природа.
Ралица Големанова (р. 1986, София, България) е творчески продуцент и сценарист на документални филми ("Нямаш място в нашия град", 2022 г., копродукция с HBO MAX, селекции на десетки филмови фестивали). Привлечена от силата и пластичността на езика и необятните възможности за превода му към визуалното, тя се занимава с творческо писане под различни форми. И в писането, и в създаването на визуални творби Ралица търси нови перспективи към теми, съчетаващи социални и психологически аспекти.
Николай Стефанов (р. 1976, Перник, България) е режисьор и оператор, експериментиращ с разнообразни визуални стилове и формати. Последният му документален филм "Нямаш място в нашия град" беше селектиран на най-добрите фестивали за документално кино в света и разпознат от публиката като нестандартно заснета и силна човешка история. В работата си с изображения, независимо дали статични или движещи се, Николай се фокусира върху задълбочено изследване на светлината в различните й форми и начина, по който чрез нея могат да се разказват истории.