Авторският спектакъл – комедиятa „Джими с бялата фланелка“ на актрисата Людмила Сланева

Авторският спектакъл – комедиятa „Джими с бялата фланелка“ на актрисата Людмила Сланева е за всички почитатели на живота, които вярват, че разходката по ръба на  бръснача, предлага най-малкото хубава гледка. А най-много – огледало с обратно виждане. Ако се сетиш да гледаш в огледалата. Има ли неопровержима  истина  живота? Една ли е? Открита и споделена ли е?  

Колко често сте си говорили наум със спомените си и защо Вирджиния Улф отива на къмпинг – на всички тези въпроси ще отговори от сцената на Comedy bar Happy  (Сатиричен театър) актрисата Людмила Сланева. На 23 и 24 март от 20 ч. оживява нейния моноспектакъл „Джими с бялата фланелка“. 
Миксът от класическа комедия с Луи дьо Финес и чувствителността на Били Айлиш проговаря в провокативен спектакъл, в който очертанията на реалността ще напомнят за прочутата „червена стая“ в сериала на Дейвид Линч – „Туин Пийкс“.

Разностранният талант на Люси Сланева се развива в много посоки през годините, благодарение на вродената й способност да се впуска в разнообразни арт провокации. Актриса, певица и пишещ човек, в творческата си биография Людмила Сланева ще добави и сценичната комедия „Джими с бялата фланелка“.  На сцената на „Сатиричният театър“ оживява един спектакъл, роден от провокацията да споделяш честно.  

„Всичко започна от едни чути от мен истории, които разказах на  режисьора. Всъщност,  режисьорът е сценарист по професия и професионално се занимава с истории. Един ден ми звънна и ме попита дали ще пиша нещо или той да почва. От неудобство и респект към него, надрасках някаква рамка и пратих. Той се смя още повече от първия път и съвсем на игра поговорихме за разширяване на разказа. Тук някъде се заиграх като дете. Като във всяка истинска игра не мина без драма – в пиесата говоря за себе си, нямам герой, зад който да се крия. В спектакъла присъстват много от моите несъвършенства и лудости без да е нарочно. Напротив. Иска ми се да съм по-съвършена версия на себе си. Но не съм. Поне не в епизода на тази пиеса. Да напиша и да изиграя това ми дава възможност да нямам форма, тъй като трябва да забравя какво знам за себе си. Да нямаш форма, означава да споделяш съдържание.“, споделя Люси.

В сценичното приключение на Люси Сланева се включват хора, с които обича да работи – такъв е режисьорът Емил Бонев,  китаристът – Ташо Колев от Jeremy?, който прави аранжименти за две китари, които ще чуете на живо и сценографката Елица Георгиева  - „модерна и лека като графика на Пикасо“. С този артистичен, приятелски кръг, Люси Сланева се отправя на пътешествие към онова заветно място, където има шанс да се срещнем един с друг чрез споделянето.

„Тази пиеса можеше да се казва „Животът е хубав“. Можеше да се казва и „Вирджиния Улф на къмпинг“. Името й сега е „Джими с бялата фланелка“. Елате да ви разкажа защо. Мисля, че е забавно, честно и чувствително представление.  Мисля, че ще изненадам зрителя с едно лице, което не съм показвала. Моите учители – Крикор азарян и Тодор Колев знаеха, че съм комедийна. Разсмивала съм самият Тодор Колев не веднъж. Но в последствие, ролите в които бях разпределяна бяха предимно драматични. Сега, когато жанровете в театъра се смесват и губят очертания, се чувствам много по-комфортно, много по – възможна“... казва Люси Сланева.
Емил Бонев, режисьор: „Този текст го изсънувах в бяло, докато го четях. Като се събудих и видях спектакъла, усетих доброта. А Людмила ? Тя е бяла и добра. Понякога…“