Антоанета Николова: На тези, дето са останали и са до мене

21 юли 2024

Изпращам светлина и радост...
На детството ми детското...
На селото ми дъхавото старото...
На баба пращам... да ме види остаряла...
На дядо на коляното...
Как милва ме по челото...
На моето момче заминало си младо...
На двете ми деца-слънца,
които ми остави да се радвам.
На всичките ми близки до сърцето,
емигрирали.
На тези, дето са останали и са до мене...
На тези, дето не останаха и тръгнаха...
На кученцето ми със име на Текила...
На тези, дето им изкупих греховете личните.
На тези, дето още ми ги пишат и приписват.
На всички, със които съм работила.
На тези, дето още ще ми дават силата.
На тези във слушалката на телефона ми...
На този, дето е до мен и ме търпи стоически,
и дето всичко ще ми изтърпи до края.
На майчицата ми потънала в тъга,
горкичката ми.
На тези, дето могат и не могат да ме схванат.
На тези от далечните планети – родните ми.
На цялата земя потънала във грозни бомби
и солени кървища.
На племената със усмивки слънчеви,
на цялата земя,
от мен
да има...
И моля се на Бог...
дано ни има!