Сладко хоби

Торти, бисквити и кексчета, които очароват с декорацията и излъчването си. Убедени сме, че и вие ще останете възхитени от творенията на Люба Златкова. Днес тя има рожден ден и по този случай ще ви представим част от красивите ѝ торти.

А за срещата си със захарното тесто, за сладкото си хоби и за сбъднатите мечти ни разказа самата тя.

Началото
Всичко започна много неочаквано за мен. Бях по майчинство с третия си син, навън бе зима. Имах нужда от нещо ново, вълнуващо, цветно, забавно. Аз съм много деен човек и никога не си позволявам да ме мързи, още по-малко да ми е скучно. И точно когато се чудех с какво да си разнообразя монотонното и сиво зимно ежедневие, попаднах на телевизионно предаване, в което презентираха наши майстор-сладкари, спечелили второ място в международен конкурс за декоратори.

Бях като омагьосана. На секундата реших, че и аз ще се пробвам. Идея нямах откъде да си набавя захарно тесто, затова още на следващия ден изкупих пластелина от книжарниците в квартала и се захванах да моделирам. Само след месец измайсторих и първата си декорирана торта. Всъщност това беше първата ми торта въобще, защото до този момент най-голямото ми кулинарно постижение в областта на сладкарството бе един кекс по стара мамина рецепта. Тортата стана доста сполучлива като за първи опит. Никой не повярва, че аз съм я правила – мислеха, че е по поръчка от бутикова сладкарница. Това ме ентусиазира да продължа напред.

Вълшебни ръце
За мен декорирането на торти, кексчета и бисквитки е вид изкуство. А за всяко изкуство се изисква повече талант, отколкото теоретични познания. Въображението, усетът за красиво, вдъхновението – те идват отвътре. Човек или ги има, или не. Това не е нещо, което се учи или придобива. А уменията да изработиш нещо с ръцете си идват с  практиката.

Мисля, че липсата на образование или квалификация в тази сфера по-скоро ми помогна. Така ми беше още по-любопитно, нетърпеливо, забавно. Сам да откриваш и научаваш нови неща е толкова вълнуващо! Разбира се, ужасно ми помогнаха и всички профилирани сайтове и форуми в интернет пространството. Изчетох и изгледах много полезна информация. Както във всеки занаят, и в сладкарството има куп тайни и тънкости, които е добре човек да познава.

Що се отнася до детайла – това е моят стил на работа. Обичам всичко да е изпипано максимално прецизно до последното цветче или точица. Никога не претупвам нещата. Затова и направата на всяка една торта ми отнема много време. Процесът започва с измислянето на дизайна, минава през блатовете и кремовете, измазването, покриването и накрая – декорирането. На всеки един етап вълнението и притеснението дали ще се получи както трябва, са огромни.

Само хоби
Така ми харесва. Аз искам да правя наистина специални торти, а не да работя на конвейер в някой цех. За жалост в България е незаконно да се правят торти вкъщи, затова и не приемам поръчки. Много хора ми се сърдят и са разочаровани, че им отказвам, но няма как. Ежедневно получавам упреци, че си затривам таланта, но аз не гледам така на нещата. Не мисля, че всичко в този живот трябва да се превръща в бизнес. Има много по-ценни неща от парите, колкото и наивно да звучи. За мен истинското богатство е да съм щастлива и да живея в хармония със себе си и света около мен. Повече не ми трябва.

Очаквайте "Сладко хоби II част" - за вдъхновението, семейството и сбъднатите мечти...