Как да научим децата да се хранят здравословно
Здравословното, пълноценно хранене трябва да е достъпно и приятно за всеки. Не само за тези, които спазват режим, а за всички, които искатда се чувстват добре.
А много от моите клиенти и читатели, които са избрали да живеят така, също така са и родители и искат това и за децата си. Но как да убедиш малко дете, че здравословната храна е вкусна и полезна и броколите не са враг, а приятел?
Аз все още не съм баща, но за щастие има други специалисти в сферата, които са. А и доста научна литература и психологичeски проучвания, на които да се опрем, за да си отговорим обосновано и подробно на въпроса "Как да научим децата си да се хранят здравословно?".
В тази статия ще споделя част от обширната научно-доказана информация по темата, поднесена във възможно най-достъпен и простичък за разбиране вариант - под формата на няколко полезни съвета и стратегии, които да следваш, за да научиш децата си не само да се хранят здравословно, но и това да бъде приятно за тях.
Ако искаш децата да свикнат с вкуса и редовния прием на здравословна храна, дай им положителния пример, от който се нуждаят. Покажи им, че ти също се храниш така и че ти харесва, обясни им защо е полезно.
И тук има проучвания, които са показали, че това работи. Децата на родители, които редовно консумирали плодове и зеленчуци, също показват по-голям интерес и желание за консумация на тези храни в дългосрочен план.
Друг интересен феномен при хората е т.нар. ни "вътрешно меню". Или типа храна, около която гравитираме и ни се прияжда, защото постоянно сме заобиколени от външни дразнители, подтикващи към нея.
Разбирай рекламни материали, заведения за бързо хранене, ресторанти, аромати, различни хранителни магазини и т.н. До голяма степен това, което ни обгражда, определя и това какво ядем, ако не мислим съзнателно за избора си.
Това знание е полезно и в случая с децата – ако са заобиколени от здравословна, питателна храна вкъщи, ако разполагат с готово приготвена такава за училище и има между какво да избират, когато отворят хладилника (спомни си Съвет 1) – е доказано по-вероятно да избират такъв вид храна по-често, дори и когато са сами вкъщи, навън с приятели или в друга обстановка, в която нямаме контрол над това, с какво се хранят.
С други думи – трябва да изградим подходящата среда около тях, която да ги подтикне към вземането на правилни решения и без нашата конкретна намеса. А и съм сигурен, че това не важи само за храната.
Децата са любопитни, силно адаптивни и умни малки хора и не трябва да подценяваме тези им качества. Не трябва да бъдат принуждавани и задължавани да следват определени разбирания сляпо, просто защото така трябва.
Напротив, трябва да им се даде положителен пример, да се подтикнат внимателно в правилната посока и да им се обясни простичко, но ясно, защо е добре да постъпят така.
Сигурен съм, че ще сме на едно мнение, ако кажа, че този подход ще сработи добре не само за избора на здравословна храна, но и за много други важни избори, които трябва да направят впоследствие в живота си.
Оказването на натиск е често срещана грешка при много родители. В силното си желание да накарат децата да се хранят здравословно понякога прекаляват и буквално ги задължават да се хранят така.
"Яж си зеленчуците" е много популярна фраза в редица филми и това не е случайно…
Това задължаване може и да сработи в конкретния случай и детето да си изяде чинно порцията, но в същото време този подход поражда негативна асоциация: че да се храниш здравословно или с определен тип храна е задължение. А задълженията са досадни…
Според проучванията това води не само до нежелание за прием на тази храна, но и до намален прием на храна като цяло.
Решението тук е да се даде право на избор. Децата доказано реагират много по-положително, ако им се даде право на избор между няколко варианта. Така че не трябва да се опитваме да им наложим своето мнение, а по-скоро да ги "побутнем" в правилната посока. Или ако трябва да дам конкретен пример:
Вместо "Изяж си ориза!", по-добрият подход би бил "Картофи или ориз искаш за гарнитура"? - И двете храни са добри източници на бавни въглехидрати, така че всеки избор би бил добро решение, но детето най-вероятно ще се почувства по-сигурно и по-добре, ако може да избере.
Когато на човек му е вкусно и приятно да консумира определена храна, той я консумира по-често и с удоволствие. Децата не са изключение.
Ако им сервираме чиния с прост безвкусно сварен ориз и сухо изпечено месо, едва ли ще останат очаровани от този вид храна, когато в същото време отвсякъде са заобиколени от реклами и заведения за вкусна, бърза преработена храна, която, изненада, не е здравословна.
Вместо това трябва да обръщаме повече внимание на храната, която приготвяме вкъщи, да се стараем да е вкусна, добре приготвена, овкусена с богати на аромати и вкусове подправки, поднесена в приятен вид…
Целта на всичко това е да провокира сетивата – да мирише добре, да изглежда апетитно и да е вкусно. Така ще се хареса както на нас, така и на децата ни и да стане предпочитан избор пред по-лесно достъпните за покупка и приготвяне, но по-вредни или неприятни на вкус храни.
Точно така, няма печатна грешка. Знам, че се опитваме да научим децата да се хранят здравословно, но самият акт на хранене със здравословна храна не бива да се награждава по някакъв специален начин. Защо?
Защото, също като натиска, очакването на награда за определено действие подкопава персоналната вътрешна мотивация на човек да го прави. Постепенно се изграждат разбирането и навика, че това води до награда и цялото нещо става просто инструмент за придобиване на определено възнаграждение.
Дори човек да е мотивиран да прави нещо – когато това се награждава (с пари, или в нашия случай – със сладкиши например), постепенно се изгражда разбирането, че това се прави не с цел вътрешно удовлетворение, а с цел получаване на награда. В психологията има термин за това: ефект на свръх оправданието.
Така че, ако даваме на децата си сладкиши като награда всеки път щом си изядат полезната храна, те ще се научат, че това води до награда. И постепенно стойността на сладкиша в тяхното съзнание ще расте, докато стойността на храната, която трябва да изядат, за да стигнат до него, ще намалява.
А това е предпоставка за хранителни разстройства (по-конкретно преяждане) и проблеми с теглото в последствие.
