Д-р Джейсън Фънг: "Код затлъстяване"

Игри на глада

Изчисляването на приетите и изразходваните калории като тактика за отслабване предполага, че ние имаме съзнателен контрол върху яденето. Това предположение обаче изключва невероятно мощния ефект на хормоналното състояние на организма. Определяща черта на човешкото тяло е хомеостазата – или адаптацията към промените. Човешкото тяло се справя с вечно променящата се среда. За да се справи, то прави корекции, с които минимизира ефектите от тези промени и постоянно се връща в своето първоначално състояние. Същото става и когато тялото започне да губи килограми.

Две са основните приспособления за адаптация към ограничаването на калориите. Първата промяна, както видяхме, е драстичното намаляване на общия енергиен разход. Втората ключова промяна е, че хормоналните сигнали за глад се увеличават. Тялото започва да ни моли да ядем, за да си възвърне изгубените килограми.

Този ефект е показан през 2011 г. в едно елегантно изследване върху хормоналната адаптация към отслабването. Участниците били подложени на диета от по 500 калории на ден, което довело до средна загуба на телесна маса от 13,5 кг. След това били подложени на диета с нисък гликемичен индекс и бедна на мазнини, за да запазят новото си тегло, и били насърчавани да спортуват по 30 минути на ден. Макар и да имали най-добри намерения, почти половината от участниците възстановили предишните си килограми.

По време на изследването били анализирани нивата на различни хормони, включително на хормона грелин – хормонът, който ни кара да се чувстваме гладни. Отслабването значително повишило нивата на грелина при участниците, като този ръст се запазил дори и една година по-късно, в сравнение с хора, които не са свалили килограми.

Какво означава това? Това означава, че участниците се чувствали по-гладни и продължили да се чувстват така до самия край на проучването.

В изследването били измерени и няколко хормона на ситостта, включително пептид YY, амилин и холецистокинин – всички те се освобождават в отговор на протеините и мазнините в нашето хранене и предназначението им е да ни дадат чувство на ситост. Тази реакция на свой ред води до желания ефект – да ни предпазва от преяждане. Повече от година след първоначалното отслабване нивата на тези три хормона на ситостта били значително по-ниски, отколкото преди.

Какво означава това? Че участниците се чувствали по-малко сити.

Когато гладът е повишен, а ситостта – намалена, желанието за ядене расте. Нещо повече – тези хормонални промени се появяват почти веднага и се запазват почти безкрайно. Хората на диета обикновено изпитват по-голям глад и този ефект не е резултат от психологически трикове, нито е загуба на силата на волята. Увеличаването на чувството на глад е нормална и очаквана хормонална реакция при отслабването.

В експеримента с екстремното гладуване в Минесота на д-р Кейс за пръв път се получават данни за "неврозата на гладуването почти до смърт". Хората, които отслабват, мечтаят за храна. Те са обсебени от храната. Те мислят само за храна. Не ги интересува нищо друго. Това поведение не е последица от затлъстяването. То е изцяло хормонално обусловено и съвсем нормално. Чрез сигналите за глад и ситост тялото ни кара да го зареждаме с повече храна.

Свалянето на килограми предизвиква два важни отговора на организма. Първият е, че общият енергиен разход намалява веднага и за неопределен период от време, за да се пести наличната енергия. Вторият е, че хормоналната сигнализация за глад се усилва веднага, за да стимулира доставянето на повече храна. Отслабването предизвиква увеличаване на глада и забавяне на метаболизма. Тази еволюционна стратегия за оцеляване има една-единствена цел: да ни накара да си възвърнем свалените килограми.

Изследване с функционален ядрено-магнитен резонанс показва, че областите в мозъка, които контролират емоциите и когнитивната дейност, се осветяват при стимулация от храна. При областите в префронталната мозъчна кора, участващи при ограничаването, се наблюдава понижена активност. С други думи, хората, които са на диета, трудно успяват да устоят на храна.

Това няма нищо общо с липсата на воля или друга проява на слаб характер. Тази реакция е нормален хормонален факт. Ние сме гладни, студено ни е, уморени сме, депресирани. Всички тези изброени състояния са реални и измерими физически последици от ограничаването на калориите. По-бавният метаболизъм и по-големият глад не са причина за затлъстяването – те са резултат от него.

Отслабването причинява забавяне на метаболизма и повишаване на глада, а не обратното. Не е наш личен избор да ядем още. Един от основните стълбове на теорията за намаляването на калориите – че ядем прекалено много, защото така искаме – просто не е истина. Ние не ядем прекалено много, защото така искаме или защото ни е много вкусно, или защото обичаме солено, сладко или мазно. Ние ядем прекалено много, защото нашият мозък ни кара да го правим.

Д-р Джейсън Фънг, из "Код затлъстяване". Откъсът от книгата е предоставен от издателство "Изток-Запад".

"Код затлъстяване"

Позната ли ви е безсилната мантра за перфектно тяло "трябва да ям по-малко и да спортувам повече"? Колко време продължавате да я повтаряте без продължителен резултат?

В "Код затлъстяване" д-р Джейсън Фънг доказва, че причинителите на наднорменото тегло не са калориите и мазнините, както сме се заблуждавали досега. Виновни са хормоните. С тази книга сляпото лутане между кантара, фитнес залата и глада може да приключи, защото в нея ще откриете съвети за постигане на желаните килограми, основани на науката, а не на митологията. Необходимата надежда също се крие между страниците й. А мотивацията – тя само чака да я събудите. 

Отговорите ли с "да" на някой от следните въпроси, то тази книга е за вас:

Напълнявате ли лесно? Напълнявате ли, въпреки че спортувате редовно и не преяждате? Имате ли проблем с намаляването на теглото дори при нисковъглехидратна диета? Искате ли да се предпазите от преддиабетно състояние и Диабет тип 2? Страдате ли от състояние на инсулинова резистентност? Искате ли да знаете кои храни са най-вредни за вашия метаболизъм и цялостно здраве?

Д-р Фънг отваря очите ни, показвайки фундаменталната връзка между инсулина и затлъстяването. Той събира отряд от неоспорими факти от историята, медицината, политиката, науката и човешкия опит, които отстрелват един по един всички митове за контрола на теглото.

Истината е, че затлъстяването е хормонално разстройство, при което са налице високи нива на инсулин или инсулинова резистентност, причинени от приемането на определени храни. При подобно състояние килограмите се трупат, независимо от диетите и редовния спорт. Обратим ли е процесът, ще ни каже д-р Фънг, на когото след това ще благодарим, че е разобличил истинския виновник за един от най-наболелите проблеми на обществото. Надмогването му вече е на 336 страници разстояние.

"Код затлъстяване" е откровение и светлина в тунела за всички, които цял живот се борят с наднорменото тегло. Книгата измива вината и срама, появили се в следствие неуспешните опити за отслабване и зарежда с нови сили за борба с демона, наречен затлъстяване.

Д-р Джейсън Фънг 

Д-р Джейсън Фънг е канадски нефролог. Той е водещ световен ексерт-диетолог, признат за специалист при лечение на хора с диабет тип 2. Автор е на три бестселъра на здравна тематика и основател на собствена програма за отслабване.

Д-р Фънг е завършил университета в Торонто, както и Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Живее и работи в Торонто, Канада.