Уилям Дефо: Хамелеонът на киното се присъединява към редиците на иконите на Harper's Bazaar
От Нели Славова
Хората, които наистина тласкат културата напред - тези, които са в авангарда на дадено движение, област, момент - рядко го правят сами. Вместо това те водят всички нас със себе си.
Harper's Bazaar определи своите икони за 2024 година и Уилям Дефо е една от тези важни фигури, сред останалите имена са: Наоми Кембъл, Чака Хан, Челси Клинтън, Наоми Аки, Джон М. Чу, Теяна Тейлър, Ейми Шерълд, Ейнджъл Рийз, Лейла Мотли, Джеймс Уайтсайд и Голшифте Фарахани.
Уилям Дефо е носител на четири ''Златни глобуса'', награда БАФТА и звезда на Алеята на славата в Холивуд. Получава и четири номинации за ''Оскар'', както и признанието на свои чести сътрудници и приятели като режисьорите Уес Андерсън и Йоргос Лантимос. Направил е над 150 роли и винаги успява да се превъплъти в някой нов образ. ''Прекрасното на всеки нов филм е, че можеш да преработиш своя поглед върху това, което правиш като актьор'', казва Дефо пред Bazaar.
''Самосъзнанието е свързано с това да не си там. То е свързано с очаквания, с натиск, с преценка. До известна степен трябва да имате някакъв критичен поглед. Но самосъзнанието? Мисля, че трябва да се измъкваш от него.''
Близо 45-те години опит на екрана са продължително упражнение в това той да се справи. Като млад актьор Уилям напуска колежа, за да се присъедини към експериментална театрална трупа в Милуоки, която го отвежда към друга в Ню Йорк, която пък го тласка до съосноваването на собствена трупа в Сохо, известна като Wooster Group.
Когато започва филмовата си кариера в края на 70-те години на ХХ век, Дефо казва: ''Моята идентичност все още беше, че съм театрален актьор от центъра на града.'' Перспективата, която това му дава, е освобождаваща. ''Работих с хора, които не подхождаха към театъра или киното непременно от гледна точка на кариерата си. За тях това не беше бизнес. Беше нещо, което правеха, защото ги вълнуваше, защото ги възбуждаше'', казва той. ''За да започна да работя по начина, по който започнах, това беше в разрез с нещо културно заложено в мен като американец, израснал в определено време. Имаше желание да се стремиш и да дадеш нещо от себе си.''
По ирония на съдбата Дефо е събрал филмография, към каквато повечето актьори наистина се стремят. Тя е свързана със собствена митология: той е известен с това, че е уволнен от първия си филм като ''прославен статист'' в ''Heaven's Gate'' от 1979 г. ''Бяхме с костюми и грим в една осветителна инсталация, стояхме на място в продължение на осем часа и настройвахме светлините. Трябваше да вдигнеш ръка, за да отидеш до тоалетната. Някой до мен прошепна шега в ухото ми и аз се засмях, може би прекалено силно, а Майкъл Чимино, режисьорът, се обърна и видя, че се смея. Направи ми забележка и ме отпрати от снимачната площадка.
Осем години по-късно Дефо получава първата си от четирите номинации за ''Оскар'' - за най-добра поддържаща мъжка роля във филма ''Взвод'' на Оливър Стоун. Безкомпромисен антивоенен филм, ''Взвод'' е базиран отчасти на собствените преживявания на Стоун по време на войната във Виетнам.
Всеки път е различно. Различните филми изискват различни изпълнения, различен подход. Трябва да внасяш нещо различно в играта.
