Почина символът на френското кино Ален Делон
Титанът на френското кино почина на 88-годишна възраст.
От 2019 г. Делон се бори със здравословни проблеми след множество инсулти и мозъчен кръвоизлив, от които така и не се възстановява напълно. В интервю миналата година Делон подкрепи евтаназията, заявявайки: ''На определена възраст и в определено време ние притежаваме правото да си отидем от този свят спокойно, без да се нуждаем от медицински грижи или животоподдържащи системи.''
50-те години на ХХ век са началото на стремителния възход на Делон като един от водещите европейски актьори. Блестящата му кариера включва роли във филми като ''Леопардът'', ''Господин Клайн'' и ''Случаят Серпико''. Делон придобива известност не само с поразителната си външност, като често е наричан ''най-красивият мъж на света'', но и с бурния си любовен живот.
Въпреки че е френски гражданин, влиянието на Делон надхвърля границите на Франция, което го превръща в обичана фигура в европейското кино. Признатите от критиката негови изпълнения във филми като ''Le Cercle Rouge'' и ''Poule au pot'' допълнително затвърждават световната му слава.
Роден на 8 ноември 1935 г. в Со, Франция, животът на Делон е белязан от уникална смесица от блясък и интензивност, както на екрана, така и извън него. С поразителната си външност и енигматично присъствие той бързо се превръща в неизменна част от международното кино. Ранното творчество на Делон включва поредица от филми, които утвърждават статута му на водещ актьор, но сътрудничеството му с някои от най-известните режисьори в киното определя кариерата му.
Сред най-забележителните му изпълнения е това на студения и пресметлив Тони в ''Червено слънце'' (''Plein Soleil'', 1960 г.) на режисьора Рене Клеман. Делон затвърждава репутацията си в киното в ''Гепардът'' (''Il Gattopardo'', 1963 г.) на режисьора Лукино Висконти. В ролята на младия благородник Танкреди, той споделя екрана с прочутия Бърт Ланкастър, представяйки герой, който се намира между традициите и бурните промени в Сицилия през 19-ти век. Филмът остава шедьовър, а изпълнението на Делон често е обявявано за един от определящите моменти в кариерата му.
Друг ключов филм в творчеството на Делон е ''Самураят'' (1967 г.) на Жан-Пиер Мелвил, в който той отново демонстрира уникалната си способност да въплъщава самотния антигерой. Превъплъщението му в Джеф Костело, наемен убиец, който се придържа към строг кодекс на честта, затвърждава образа на Делон като архетип на хладнокръвен и необвързан мъж - образ, който ще определи една епоха във френското и международното кино.
Кариерата на Делон продължава повече от шест десетилетия, а през 90-те години на ХХ век той преживява неочакван ренесанс, поемайки режисьорски роли във филми като ''За кожата на едно ченге'' (1981 г.) и ''Неукротимият'' (1983 г.). Мощното му присъствие на екрана и отдадеността му на занаята продължават да блестят, напомняйки на всички ни за несравнимия му принос към киното.
Ален Делон е феномен, чието влияние върху киното и културата е неоспоримо. Кончината му оставя незаличима следа в света на киното, но духът му несъмнено ще продължи да живее чрез забележителните му изпълнения.
Почивай в мир, Ален Делон! Благодарим ти за незабравимите мигове, които ни подари на екрана!