Мъж на име Хавиер и някои други истини

Хавиер Бардем рядко се появява на кориците на списанията и още по-рядко дава интервюта. Но този път е малко по-специално, защото актьорът застава пред камерата, сниман от съпругата си Пенелопе Крус в дома им в Мадрид, за да разкаже пред Gentleman's Journal как двамата са се запознали, какво е разпалило искрата помежду им и някои други житейски истини.

Последната му роля е на Хосе Менендес в драматичния сериал на Netflix "Чудовища: Историята на Лайл и Ерик Менендес" - който разказва историята на братята Менендес, осъдени за убийството на родителите си. Твърди се, че Хосе Менендес е малтретирал физически, психически и сексуално двете си деца.

''Ако питате мен - казва Бардем - аз имам собствено мнение за това какво се е случило и какво не, основаващо се на моите проучвания. Но това е моето мнение и като актьор това е единственото, което мога да добавя за публиката - за хората, които се интересуват да гледат работата ми. Мога да им помогна да почувстват и преживеят кой е бил този човек, така че да имаме по-добра представа, че отвъд ужасните действия стои едно човешко същество, с което споделяме много общи неща. Това, разбира се, не е начин да се оправдат или извиняват дадени действия, а по-скоро да се опитаме да разберем от къде идват тези действия, какъв е коренът им.''

''Днес говоря по-добре английски. Не е перфектен, но е по-добър, отколкото преди 25 години. Все пак има една празнина, която, когато емоциите започнат да се случват, трябва да скоча от една малка бездна в нищото. Защото трябва да скоча там, където са думите. В испанския език има само един прав път и думите те придружават. Когато работя на английски, съм по-малко срамежлив, отколкото на испански, защото в собствения ти език думите имат голяма тежест. Спомените и преживяванията, които имаш с тези думи, и образите, до които те отвеждат. Това означава, че мога да изкажа някои тежки думи, тежки мисли или дълбоки размисли по-лесно на английски, отколкото на родния си език.''

Хавиер споделя живота си с една жена, която среща на снимачната площадка на трагикомедията ''Jamón Jamón'' през 1992 г.

''Тя беше на 17 години, а аз на 22'', спомня си Бардем. ''Това беше нейният първи филм. Срещнахме се в гардеробната, където погледите ни се засякоха и предполагам, че нещо се е случило. Нещо, което няма никакво обяснение и излиза извън рамките на логиката и разсъжденията. Но по онова време имахме различен живот, различни цели и приоритети. И все пак нещо съществуваше - енергия, химия, начин да разчитаме един на друг като човешки същества. И това се запази дълго време, въпреки че не се виждахме и не си говорехме в продължение на много години.''

До момента, в който двойката се събира отново професионално, и двамата актьори вече са излезли извън пределите на испанското кино и са се превърнали в световни звезди. През 2007 г., на снимачната площадка на филма на Уди Алън ''Вики, Кристина, Барселона'', двамата най-накрая се свързват и романтично.

''Осъзнахме, че чувството е все още живо. Много живо'', смее се Бардем. ''Случи се това, което трябваше да се случи - двама души се свързаха отново, защото споделяха тонове неща, много повече, отколкото очакваха. Намирам за важно обстоятелството, че с Пенелопе се открихме преди да се превърнем в известни личности и преди успеха.''

Двойката има две деца заедно - Лео и Луна. Актьорът разкрива, че в момента чете бестселъра на д-р Шефали Цабари ''Карта на родителството'', за да стане възможно най-добрият родител. ''И това затваря кръга на темата, с която започнахме в началото, а именно - че детството е много важен период. Всички го знаем, но трябва да се грижим и да бъдем наистина чувствителни към нашите малки деца, за да могат те да израснат по здравословен начин. Това е инвестиция за обществото. Всяко дете е инвестиция за обществото.''

Бардем нарича семейството си свое ''племе'', но за разлика от патриархалния Стилгар от филмите за ''Дюн'', Хавиер не е толкова сигурен какъв баща е той. ''Знам по-скоро какъв баща не искам да бъда. Не искам да стоя нонстоп над главата им, да им казвам какво и как да правят и по този начин да им оказвам натиск. Не искам да товаря бъдещето на децата си с очаквания, относно това какви трябва да станат.''

''Имам тонове недостатъци и неща, които трябва да бъдат коригирани по отношение на мен като човешко същество. Но да можеш да възпитаваш е най-важната отговорност, която някога ще имаш. Помагаш, напътстваш, съветваш и формираш някого, но как можеш да го направиш, ако не се образоваш ти самия? Защото всички ние трябва да работим върху добродетелите си, но онова, на което наистина трябва да обърнем внимание, са недостатъците ни.''