Лиъм Нийсън: ''Късметът няма да дойде при вас, докато лежите на дивана''

Господин Нийсън, играете в продължение на повече от 40 години. Все още ли обичате професията си толкова силно, както някога?

- Няколко пъти съм се чувствал уморен от нея! Основното нещо, което би ме притеснило, е, ако някога се почувствам уморен - нямам предвид физически, защото това е вид изтощение, което донякъде приветствам. Но се е случвало да работя с актьори и актриси, които са психически уморени, не полагат необходимите усилия, не могат да се въодушевят от емоцията на сцената или просто я изиграват. 

Притеснявате ли се някой ден това да не се случи и на вас?

- Наистина не искам да се превръщам в такъв актьор, който не може да си направи труда да проучи друг аспект на сцената.

Какъв е най-добрият начин да спрете да вървите по този път?

- Не знам каква е тайната! Предполагам, че е просто да се интересуваш от другите хора, да ги слушаш и да се опитваш да се ангажираш с тях. Опитвам се да следвам тази линия, особено с младите актьори и актриси. Обичам да ги въвличам в разговори преди снимки и да чуя какъв е животът им.

Това ли ви липсва най-много, когато не работите?

- Миналата година седях вкъщи заради пандемията и трябва да ви призная, че бях много доволен. (Смее се.) Може би не бих използвал думата щастлив, но със сигурност бях доволен. Така или иначе не излизам толкова много, не обикалям баровете, защото не пия... Но едно е сигурно и то е, че обичам да съм в компанията на хора от киното, особено на филмовите среди, със сигурност актьори и актриси, да, но най-вече на филмовите екипи. Намирам ги за особено специална група хора. И обичам да работя, обичам да ми предлагат работа непознати хора, странни продуценти, които никога не съм срещал.

Мога да си представя, че тези предложения винаги са много вълнуващи.

- Аз възприемам това като огромен комплимент, защото обикновено, когато получавам сценарий, той идва от приятел или колега, когото познавам от няколко години или с когото съм работил преди. И обикновено това е интуитивно усещане! Сценарият е най-важният елемент за мен.

За филма "Леденият път", който разказва за мисията на шофьор на камион да спаси миньори от рухнала мина в Манитоба, режисьорът Джонатан Хенсли ми каза, че се е вдъхновил от френския филм "Заплатата на страха" от 50-те години на миналия век, който съм гледал и много ми хареса - така че бях много заинтересован. Усетих, че това е много силен сценарий, много добър, защото той беше добавил елементи, които обогатиха историята за мен.

Какво според вас ви прави толкова подходящ за този вид екшън филми?

- Всъщност не знам отговора на този въпрос. Мисля, че съм имал късмета да се развивам. Работих няколко пъти с Мартин Скорсезе, снимах филм в Белфаст... Така че от време на време се появяват филми, които ми харесва да правя и които малко ги разнообразяват. Но през 2009 г., когато първият филм "Taken" излезе тук, в Щатите, Холивуд започна да ме вижда в различна светлина.

В крайна сметка се превърнахте в актьор.

- Започнаха да ми изпращат много сценарии за екшъни... Някои бяха добри, други направо ужасни, в които не се снимах. Но беше интересно да ме видят в тази светлина на тази късна възраст! Навърших 55 години, когато снимах първия филм "Taken", а сега съм на 70 години и все още ми предлагат не пълноценни екшъни, а някои сценарии, които съдържат доста екшън!

А вие все още очаквате предизвикателството?

- Е, хубаво е с тези така наречени екшън филми, наистина се забавлявам, когато съм с група каскадьори, тренирам с тях, подготвям хореографията за бойните сцени и ги репетирам. Харесвам този аспект на работата! Важно е, особено ако си главен актьор в тези филми, да участваш във всяка сцена, затова е добре да поддържам форма и го правя.

Не ме интересува да изглеждам като Арнолд Шварценегер на 35 години, но имам режим и го спазвам стриктно, защото снимането на филм, особено ако играеш главна роля, изисква издръжливост и устойчивост. Може да бъде доста взискателно.

Бихте ли казали, че това е една от ключовите съставки за успеха на един актьор?

- Другото нещо, от което се нуждаеш в тази професия, е късметът. Имам много близки приятели, особено в Лондон, които нямат работа, дори преди пандемията, от добра година до 18 месеца - а те са превъзходни актьори и актриси. Така че късметът трябва да е на ваша страна! Но имам и друга гледна точка - трябва да създадете своя собствен късмет, той няма да дойде при вас, когато лежите на дивана. Ще се наложи да излезете навън!

Какво означаваше това за вас като млад начинаещ актьор?

- Израснах край Белфаст и там винаги имаше театрални представления. От 17-годишна възраст нататък участвах в много аматьорски постановки. Но не отидох в театрално училище, защото не можех да си го позволя. Израснахме доста бедно, живеехме основно в общинска къща с две стаи. Това означаваше да пътувам от Белфаст до Дъблин, а след това до Лондон. По-късно се преместих в Лос Анджелис, а в момента живея в Ню Йорк, и то от много години насам.

Така че, ако разбирате какво имам предвид, аз сам си създадох късмета.