Куентин Тарантино: ''Няма от какво да се страхуваме. Провалът носи големи награди.''
От HighViewArt
Той не прави филми, а създава истинско кино.
Г-н Тарантино, съдейки по вашите филми, трябва да ви попитам: обсебен ли сте от женските крака?
- Не се чувствам обсебен, но и не бягам от темата. Ако мислите за режисьорите, които бяха обвинени, че са луди, това са Алфред Хичкок, Бунюел, Самюел Фулър – ще се намирам в доста добра компания.
И това предполага, че са били доста добри режисьори, защото са знаели къде да позиционират камерата си. Но краката и дупето получават почти еднакво време в моите филми.
Както и насилието.
- Просто си разказвам историите и си върша работата. Харесва ми да се занимавам с жанрове и да навлизам в поджанрове. Жанровете, с които се занимавам, имат сензационни, изпълнени с насилие материали – било то криминални филми, филми за кунг-фу, филми за самураи, филми за убийства, филми за преследване с коли – така че те естествено се поддават на това.
Когато става въпрос за вълнуващо кино, тези жанрове се поддават на спиращо сърцето кино с насилие. Кино, което харесвам. Но в случая с ''Джаки Браун'' не е насилие, всичко е въпрос на характер.
Каква е вашата рецепта за писане на толкова ярки образи?
- Аз съм писател, това ми е работата. Работата на писателя е не само да пише за себе си, но и да погледне останалата част от човечеството и да го изследва – начина на говорене на другите хора, фразите, които използват. Главата ми е като гъба. Слушам какво казват всички, хората ми разказват виц и аз го запомням. Хората ми разказват интересна история от живота си и аз я запомням.
А ако не ги помните?
- Тогава вероятно просто не си струва да бъдат запомнени. Работата е там, независимо дали са минали шест месеца или петнадесет години, когато отида да напиша новите си герои, писалката ми е като антена, получава тази информация и изведнъж героите излизат повече или по-малко напълно оформени. Аз не пиша техните диалози, а ги карам да общуват помежду си.
Връщайки се към насилието, вие лично от какво се страхувате?
- Това е може би единственият супер-страх, който имам, едно от онези ирационални неща – страхувам се от плъхове. Изтощително е.
Наистина ли?
- Ако на тази маса стоеше плъх, вече щях да съм качен в скута на някое момиче. Сигурно щях да се кача на раменете ѝ и да пищя като малка кучка.
Сънувате ли кошмари?
- Не съм сънувал кошмари от много отдавна. Когато си малко дете и сънуваш кошмар, отиваш и се качваш в леглото на родителите си, но майка ми бе строга с мен. След като навърших една определена възраст, ме върнаха в собственото ми легло и осъзнах, че вече нямам лукса да сънувам кошмари, защото не можех да тичам при мама. Така че спрях да ги имам.
До кога смятате да правите филми?
- Не искам да бъда стар режисьор, който прави стари филми и не знае кога да напусне купона. И не смятам да прецакам филмографията си с куп старчески неща. Ако искам да направя филм на 62-годишна възраст, ще го направя.
Но аз искам да напусна ринга триумфално. Искам този човек, този, който виждате в момента, искам той да бъде човекът, който прави филмите, а не есенният пич. По това време бих предпочел просто да пиша и да бъда писател.
Колко филма сте гледали през живота си?
- Нямам представа, не се осмелявам да гадая. Но от 17 до 22 години правех списък на всеки филм, който съм гледал през дадена година в кината, включително възрожденските кина. Ако бе ново издание, ограждах номера. Тогава винаги беше една и съща цифра - 197 или 202, бях разорен, защото сам си плащах билетите за кино. По време на най-ненаситното ми гледане на кино 200 беше средната стойност.
Високо число. Кои са вашите три любими филми?
- Ако ме попитате днес, в тази конкретна ситуация ще ви кажа три, но ако ми зададете същия въпрос след шест часа или утре - отговорът ми ще бъде различен. Бих казал, че ''Абът и Костело срещат Франкенщайн'', защото го гледах, когато бях малко момче и това бе любимият ми филм по онова време.
Част от причината беше комбинацията от жанрове – нещата с Абът и Костело са доста забавни и когато чудовището на Франкенщайн се появи, е доста страшно. Не знаех, че правя жанрови разграничения, когато бях на пет, но ги правех. Това правя и през цялата си кариера - смесвам жанрове.
Бих добавил и ''Taxi Driver'' като един от тези филми. Защо, е малко по-трудно да се каже. Ще кажа, че това е може би най-новелистичното, сложно изследване на героите в историята на киното. Само в романите можете да намерите герой, третиран по този начин. В същото време това е много забавен филм. Има смях през целия ''Taxi Driver''. И последният филм, както винаги посочвам, е ''Добрият, лошият и грозният'' .
Има ли жанрове, които не харесвате?
- Разбира се, че не всичко ми харесва. Харесвам исторически филми, но не съм фен на костюмираната драма. Друг жанр, който не уважавам, е биографичният филм. Биографичните филми са големи извинения за актьорите да печелят Оскари. Това е покварено кино.
Защо?
- Дори и на най-интересния човек – ако разкажеш живота му от началото до края, ще бъде адски скучен филм.
Това предполага комиксова версия на целия му живот. Например, когато правите филм за Елвис Пресли, вие не правите филм за целия му живот. Направете филм за един ден от живота му. Направете филм за деня, в който Елвис Пресли влезе в Sun Records. Направете филм за целия ден преди той да влезе в Sun Records и филмът да свърши, щом Елвис мине през вратата. Това е кино.
Ако направят филм за живота ви – и той ли ще бъде скучен?
- Ще съм поласкан, но не бих го гледал.
