Интервю с Крис Нот за големия сюжетен обрат на мистър Биг

Премиерата на продължението на Сексът и градът остави феновете да ридаят от внезапната смърт на мистър Биг, изиграна дяволски съвършенство от Крис Нот. И просто ей така: Един от най-емблематичните герои на телевизията го няма. Vogue разговаря с Нот за тази аутопсия (забележка: преди сагата за Пелотон да избухне) за нежеланието му да повтори ролята, защо Биг трябваше да умре, онази трагична сцена под душа със Сара Джесика Паркър и дали героят наистина е изчезнал завинаги.

Първо, как се чувстваш след смъртта на г-н Биг? 

- Не, наистина не съм се настроил. Облечен съм в черно. Чувствам се добре. Майкъл Патрик Кинг е толкова прекрасен майстор и си помислих, че може да се обърка лесно, разбирате ли? Той беше напрегнат по отношение на това сцената да не бъде прекалено сантиментална или болезнена. Бях наистина доволен от това как се събра и как изглеждаше шоуто и как се преоткри. Всички неща свършват и му беше време да си ходи, освен ако няма да правим Сцени от един семеен живот: Сексът и градът стил. Нямаше къде да отиде с Тузара, освен да го зарови под земята.

Почувства ли, че тъй като връзката на Биг и Кари бе толкова бурна и най-накрая стигнаха до своето щастливо място, това е един вид краят на историята?

- Да, така мисля. И знам, че Майкъл го направи по най-добрия начин. Мисля, че важното за мен и Майкъл, когато бяхме в дискусиите за образа — тъй като в началото се възпротивих дори от идеята да се върна и да умра — беше като Бони и Клайд. Едно нещо, за което Майкъл и аз се съгласихме: и двамата го нарекохме момента на Бони и Клайд, в който Бони и Клайд са на път да бъдат изкормени от куршумите. Те имат този вид помежду си, на Уорън Бийти и Фей Дънауей. И двамата знаят, че това е краят. Знаехме, че трябва да получим това усещане и да не умирам сам в банята. Трябваше да има този последен момент, без излишни думи, без банален диалог и само с един поглед. Кинг направи сцената толкова красиво. Винаги знам, че той ще се погрижи за мен - било то в писането, заснемането и монтажа, така че се чувствах комфортно да умра.

Знаеше ли, че за това се връщаш? Идваш и умираш?

- Да, но беше малко по-различно. Не искам да навлизам в тази тема, но точно заради това възразих и Майкъл веднага ме разбра. Влезе ми в положение и говорихме доста, както и с всички момичета, с всички персонажи. Имахме дълги разговори, споразумения, разногласия и всичко се намираше на много фина линия, но мисля, че я открихме.

Имаше ли конкретни притеснения или търсеше Тузара по определен начин?

- И аз и Майкъл се оглеждахме за него. За двама ни беше много важно да намерим начин да прекараме този последен момент заедно, а не Кари да влезе и да ме намери мъртъв в банята. Това беше важно за мен да се върна. А останалото е само химия със Сара Джесика. Познаваме се отдавна.

Познаваше ли я преди Сексът и градът?

- Не, срещнахме се на пилотния епизод. Но това беше 1990...98 г.

Имаше ли първоначална искра между вас двамата, която усети още в началото?

- Мисля, че се свързахме със Стивън Сондхайм. Началото между нас дойде чрез музикалния театър и песните на Суини Тод. Това бе, както го описват в Казабланка, началото на едно красиво приятелство. 
Имали сме дълги периоди, в които не сме се виждали. И двамата имаме семейства, деца и натоварен начин на живот. Наред с филмовата кариера, Си Джей има три или четири бизнеса, а аз се занимавам с различни неща в Лос Анджелис - но винаги, винаги започваме оттам, от където сме спрели.

Обичам всяка една минута в компанията на тази жена, защото тя прави всичко да изглежда много лесно. Имаме си пълно доверие. Нашето е танц, в който Майкъл е прекрасен диригент.
Ние сме неговата рожба.

Очевидно г-н Биг се превърна в много поляризиращ персонаж. Хората го обичат и аз съм една от тях, а след това има и такива, които го мразят. Връщайки се към началото, какво те привлече в образа?

- Това, което ме привлече беше последният ред на първи епизод, когато Кари пита: „Влюбвал ли си се някога?" И аз отговарям: „Абсо-мамкаму-лютно". Мислех, че е интересно. Но, честно казано, бях много подозрителен към героя.

Така ли. Защо?

- Не знам. Той беше толкова градски тип, космополитен, придирчив, делови, отстранен, обективен — всичко, което аз не съм. И ми се стори, че е малко прекалено... в самото начало играеше с всички тези качества. Но това, което се случи, което ме направи щастлив и също така ме отдаде повече в образа, бе, че скоро сценаристите му създадоха наистина красиво чувство за хумор и ирония.
Бях много подозрителен, че ще се превърне в отстранен персонаж. Знаеш ли какво имам предвид?

- Да, абсолютно. Абсо-шибано-лютно!

- Защото много хора го описват така: дръпнат, откъснат, без желание да се обвърже. Но той беше много повече от това и всичко бе написано по много забавен начин. Това ме поддържаше и го смятам за наистина изключително и навременно отражение на самотните хора, живеещи в Ню Йорк в началото на 2000-те и края на 90-те. Споменах това на друг журналист, който обърка линията. Аз казах: „Това, на което се съпротивляваш, продължава". Съпротивлявах се на Тузара и на идеята, че хората гледат на него като на емблематичен персонаж. Просто наистина отбягнах от това. Но в крайна сметка трябва да го приемете. Ако хората откриват нещо в него, което ги ядосва или също ги кара да го обичат, стига той да е част от нюйоркска история, ми харесва и никак не ми пречи.

Мисля, че хората доста те смесват с него. Имаше ли части от образа, с които се идентифицираш и с които си успял да се свържеш?

- Не много. В Тузара има качества, на които се възхищавам и бих искал да имам повече от тях. Споменах обективност и способност за баланс. Той притежава равновесие, което намирам за изключително.

Как ти се струва репликата на Сюзън Шарън във втория епизод на And Just Like That... , на мемориала на Биг, където тя споменава нещо от сорта на: „Аз ли съм единствената, която си спомня какъв глупак беше той спрямо нея?"

- Мисля, че това е брилянтно.

И аз си помислих същото, признавам си, защото това винаги ще бъде подтекстът на връзката между Кари и Биг.

- Вероятно бихте могли да кажете това за повечето бракове в даден момент. Типичен Майкъл Патрик Кинг с добавен сос Табаско.

Щастлива бях да видя, че Биг и Кари са заедно, защото имаше слух, че са се разделили. Имаше толкова много спекулации, шум и папараци...

- О, имаше от всичко, да. Никога не съм виждал толкова много папараци, докато сме снимали. Трябваше да правим фалшиви сцени как влизам на разни места. Беше лудост и на моменти изключително досадно. Има определени папараци, които следят това шоу от години и винаги са били малко пресилени и неуважителни, и друг вид папараци, които просто си вършат работата. Разбирам отлично, но, знаете ли, ние се опитваме да снимаме филм тук.

Спомена, че не искаш да се връщаш и да бъдеш същия герой, играещ същите арки. Това вярно ли е? Как виждаш сериала сега, през почти 2022 г., в сравнение с оригиналната версия?

- Това е въпрос, който трябва да бъде зададен по-скоро на Майкъл Патрик Кинг, а не на мен, защото вече не съм в шоуто. Аз съм мъртъв!

Сериалът като че ли има малко по-голяма дълбочина. Сякаш е пораснал.

- Да, и аз мисля така. Това вече е един съвсем различен свят. Една от любимите ми сцени е тази с Миранда и преподавателя, когато се подиграват на будността и колко неудобно може да бъде всичко. Страхотно е да имаш чувство за хумор. Слава Богу. Можем ли да имаме чувство за хумор по отношение на всичко, вместо да осъждаме и сочим с пръст? 

Наистина ли това е всичко от Тузара? Няма ли да се върнеш, дори и само насън? Като илюзия?

- Мисля, че би могло да има нещо подобно. Не мога да разкрия обаче какво.