Фрейзър: ''Какво бихте дали на някой, който има порок, без да го осъждате?''
От Нели Славова
Г-н Фрейзър, след няколко години извън светлината на прожекторите, вие преживявате нещо като ренесанс на кариерата си. Как се чувствате по този повод?
- Никога не съм бил толкова далеч. (Смее се.) Не можете да се отървете от мен толкова лесно! Каквото има да се случва, то просто ще се случи. И аз ще бъда там. С усмивка на лицето.
Това е добра перспектива, която трябва да се запази - особено във филмовата индустрия, никога не знаеш къде ще се озовеш утре. Наскоро преминахте от ролята на самотен баща с проблеми със затлъстяване в "Кит" до ролята на адвокат в уестърн от 20-те години на миналия век в "Убийците на цветна луна".
- Беше отваряне на очите и наистина майсторски клас по обучение, когато работихме с Мартин Скорсезе по "Убийците на цветна луна". Този талант! Работейки с него, вие сте в присъствието на майстор. Това е като лаборатория, в която всички около него му носят инструментите и нещата, от които се нуждае.
Режисьорът Дарън Аронофски каза, че дълго време е търсил някого за ролята в "Кит", а после ви е видял и е разбрал, че това трябва да сте вие.
- Той е авторът, така че ако не бях аз, щеше да бъде някой друг на мое място. Аз съм просто един късметлия, който влезе в офиса му. (Смее се.) Дарън, Сейди и аз направихме едно предварително четене заедно и ако нямахме химията, която имахме, съм почти сигурен, че нямаше да сме тук, защото Дарън не беше решил дали ще направи филма, докато не получи някакво подобие на това, което си е представял.
Но след заснемането на филма, близката работа с Дарън и другите почувствах, че той повиши стандартите ни за работа, която бихме положили за занаята.
Предполагам, че това е максимумът, когато работите по какъвто и да е филм: възможността наистина да развиеш занаята и да станеш по-добър.
- Определено мисля, че това ни направи по-добри актьори! Репетирахме долу във Флорида, в репетиционна зала в мащаб едно към едно в продължение на три седмици, така че когато пристигнахме, знаехме какво да правим, с други думи, бяхме прочели нотите, знаехме какво да играем, бяхме си научили изпълнението. И това беше освобождаващо по практически причини. Ограниченията на COVID по някакъв начин ни сближиха и ни направиха по-загрижени за благополучието на другия, а това даде отражение и в подхода.
Това е и роля, която изискваше много от вас във физическо отношение - какво беше усещането да преминете през такава трансформация за един герой? Изглежда, че това не е нещо, което всеки актьор има шанса да преживее.
- Адриен Моро създаде тялото на Чарли по виртуална кожа, която нашият продуцент Джереми ми направи. След това той отиде в екипа в Монреал, където създаде тялото, предполагам, от своите изследвания, въображение и умения във виртуалното пространство. Оттам бяха отпечатани 3D модели, а след това по-традиционен процес, използвайки се различни формули на силикони. Приложението беше около шест часа, за да се разбере как да се направи това. Никога не сме възнамерявали да го костюмираме, положихме сложни усилия, за да гарантираме, че формата на Чарли, както го виждате, поддържа форма, която е човешка. След това на всеки дубъл екипът ме ''ремонитираше'' или включваше кабелите в костюма ми, за да пусне студената вода през костюма ми. Това беше почти като пит екип на НАСКАР, който трябваше да дойде и да направи някои ремонти между паузите. Когато дойде време да снимаме на такъв малък снимачен план, бяхме като екипаж на подводница по това колко сме сплотени.
Беше ли клаустрофобично преживяване, когато снимахте в толкова малко пространство?
- Не и за мен. Светът на Чарли е малък, ясно, апартамент с две спални, някъде в Айдахо. Той е човек, който може да оцелява само с това, което му носят, а то е храна. По отношение на преработените храни в някои райони в Америка животът на хората може да бъде наистина несправедлив. Не можеш да си купиш един брой от даден вид, а трябва да си купиш цялата кутия. По този начин това те стимулира да консумираш и да продължаваш да консумираш.
Има определени райони в Америка, които наричат ''хранителни пустини'', което означава, че там няма да откриете магазини за хранителни стоки с подходяща здравословна храна и празни калории, а хората ядат на бензиностанциите това, което могат да извадят от кутиите. Това е истински проблем. Хората, които живеят с проблеми със затлъстяването, сякаш нямат шанс да се преборят.
Какво бихте дали на някой, който има порок, без да го осъждате? В същото време ви е грижа за този някой и го обичате.
Как се подготвяте да влезете в образ, който е толкова далеч от вас самия? Трябва ли да намерите нещо общо, за да се въплътите в ролята?
- Що се отнася до свързването с този герой, говорих с хора от Фондацията за борба със затлъстяването и те ми дадоха насоки. Макар че не съм психолог, успях да открия нещо сходно между различните истории на всички тези хора, а именно, че в младостта им е имало някой, който е бил жесток към тях. И за съжаление често това е бил мъж, баща, обикновено беше родител. Отмъстителната реч е болезнена. Разбирам, че е вредно да наричаш хората със злобни имена, на мен самият това не ми е чуждо. Чувствата ми са били наранявани, а и през изминалите години е имало хора, които са използвали социалните медии по гнусен начин.
Тези видове дълбоки връзки по време на етапа на проучване трябва да са били безценни за това, което можете да постигнете.
- Хората от Фондацията за борба със затлъстяването споделиха с мен уязвимостта си, разочарованието си... Явно най-важното за тях беше, че не искаме да представим съдбите им по комичен начин, а с достойнство и уважение, да покажем, че те са човешки същества. Радвам се, че ни дадоха подкрепата си, след като бяха гледали филма. Това наистина беше нашата цел.
