Феручо Ламборгини: историята на една легенда
От Нели Славова
През 1963 г. един мъж на име Феручо Ламборгини основава компания, която впоследствие произвежда някои от най-емблематичните и луксозни автомобили в историята.
Въпреки че започва като производител на трактори, истинската страст на Феручо винаги са били автомобилите. Той е бил запален състезател и колекционер и бързо се издига в света на автомобилните състезания.
Феручо Ламборгини е бил човек, изпреварил времето си. Страстта му към автомобилите го кара да създаде една от най-емблематичните марки луксозни автомобили в историята. Благодарение на неговата визия и отдаденост Lamborghini днес е синоним на стил, мощ и престиж. Въпреки че той вече не е сред нас, наследството продължава да живее чрез компанията му, а автомобилите му са желани от ентусиасти по целия свят.
Феручо Ламборгини е роден в Ренацо, провинция Ферара, на 28 април 1916 г. Най-големият от петима синове, той израства в семейната ферма, където баща му се опитва да му предаде страстта към обработката на земята и земеделската култура. Но Феручо има съвсем различен поглед върху бъдещето си, с явен талант към двигателите и автомобилите.
След завършване на началното училище Феручо посещава института за професионално обучение "Taddia Brothers", който открай време е средище на предприемачи от Сентене. След като получава лиценз за обучение и въпреки съпротивата на баща си - който е готов да му прехвърли управлението на фермата - той решава да започне обучение в работилницата на местен майстор ковач, който споделя с него тайните на обработката на желязо и заваряването.
Тъй като от съвсем малък е упорит и твърдоглав, накрая успява да се наеме при кавалера Риги, собственик на най-важната работилница в Болоня. По това време работилницата е натоварена с поддръжката на автомобилите на армията: този период, макар и кратък, ще бъде от голямо значение за опита и компетенциите на Феручо.
След приключението в Болоня, на 18-годишна възраст той открива работилница в Ренацо заедно с приятеля си Марино Филипини, с когото вече е работил при Риги и който много години по-късно ще бъде нает в една от неговите фабрики.
Винаги одухотворен от страстта и смелостта, когато може, той купува стар употребяван автомобил или мотоциклет, който, след като е поправен, лесно може да се види каран по прашните селски пътища: това са безгрижни и интензивни години, които оставят трайна следа в характера и личността на Феручо.
Тази спокойна атмосфера обаче е внезапно разрушена от избухването на войната.
Феручо е изпратен на остров Родос в Егейско море, тогава италианска територия, и назначен в "50-и автопарк Мисто ди Мановра", подчинен директно на Върховното командване на въоръжените сили на острова. Известно като "Autocentro", това подразделение отговаря за поддръжката и ремонта на всички военни превозни средства на острова.
Капитулантът на аутобана Феручо Ламборгини веднага осъзнава уникалната възможност, на която се е натъкнал: да работи с най-усъвършенстваните инструменти на италианската и чуждестранната механична индустрия.
Скоро след това Феручо става началник на отдела на работилницата, но преди всичко изключителната му интуиция е тази, която постоянно го извежда в центъра на всяка ситуация и го прави един от най-популярните наоколо.
Смелостта и талантът на Феручо в областта на двигателите го довеждат до популярност и до пълното доверие на Командира, който му предоставя и личния си автомобил, за да поправи спирачките.
Животът на Острова продължава, белязан от трагедията на войната, до 8 септември 1943 г., когато целият персонал на "Аутоцентро" бяга от града. Но Феручо не може да остане далеч от двигателите твърде дълго и се връща в Родос в цивилни дрехи. По-късно той отваря малка работилница с разрешението на същите германци, които предпочитат да се възползват от механичните му умения, вместо да го вкарат в затвора.
През 1946 г., една година след края на войната, той е свободен да се върне в Италия, но не е сам. В Родос Феручо се запознава с Клелия, италианка от Ферара, в която се влюбва безумно. По това време Феручо има ясни идеи за бъдещето си: иска да се ожени и да се възползва от невероятните възможности, които започват в неговата страна, която току-що се е измъкнала от войната и където се вдишва нов въздух на свобода и предприемчивост.
Връщайки се в Италия, Феручо открива много специфична ситуация: поради географското си положение, отдалечено от основните пътища и инфраструктура, районът на Сентезе излиза от конфликта в по-добро състояние от много други райони, но сега селското стопанство е в криза, след като в продължение на векове е било основен източник на доходи в района. В тази ситуация има някои уникални възможности и Феручо веднага е завладян от либертарианската еуфория, от духа на изкуплението на Италия след войната и от опростената бюрократична тежест, необходима за започване на промишлена дейност, която увеличава заетостта и решава да изпробва своите технически и механични познания. Той ясно предвижда нов пазар за автоматизация на селското стопанство на базата на големи икономии от мащаба.
По това време пазарът е доминиран от Fiat, Landini, Motomeccanica, като всички те все още произвеждат превозни средства с двигатели с вътрешно горене. Така по няколко причини е имало много място за технологично усъвършенстване.
В края на 1947 г. Феручо Ламборгини решава да произведе икономичен, но мощен трактор, предназначен за селяните от "Bassa" с техните малки стопанства. Той закупува всякакъв вид евтино излишно военно оборудване, подобрява двигателя и горивната система и изработва много проста вътрешна рама: ражда се тракторът "Carioca", представен на обществеността на 3 февруари 1948 г., денят, посветен на Свети Биаджо, покровител на град Ченто.
Успехът се вижда от многото земеделски производители, които се възхищават, оценяват и купуват тракторите.
Така той решава да разшири производството. Баща му се притичва на помощ и предоставяйки на банката фермата като обезпечение, Феручо получава заем от "Cassa di Risparmio di Cento" и закупува хиляда двигателя Morris, 6-цилиндрови с работен обем 3500 куб. см, задвижвани с газ, наема още работници и започва производството на трактор L33, еволюцията на "Carioca". През 1950 г. годишното производство достига 200 броя, в компанията работят 30 работници, а администрацията е внимателно следена от Анита, за която Феручо се е оженил няколко месеца по-рано.
През 1951 г. се налага да се премести в по-голяма сграда: Феручо купува поле от десет хиляди квадратни метра, някогашна писта за състезания, и се ражда първата истинска производствена компания: "Trattori Lamborghini".
В началото на 50-те години на миналия век се извършва преходът от производител към индустриалец.
Броят на служителите се увеличава с нарастването на производството, името на Феручо вече е известно по света, а атмосферата в компанията е приятна и спокойна.
През тези години се заражда търговската мрежа. Първоначално Феручо се опитва да намери основните клиенти, като лично създава дистрибуторската верига и се среща с агенти по време на търговските изложения.
Производственото звено се нуждае от все повече пространство. Заводът се разраства почти непрекъснато: това е точно преди икономическия бум и Феручо отново е уцелил в десетката. Той има невероятната способност да разбира какво искат хората минута преди конкуренцията.
Това се потвърждава от факта, че от няколко години произвежда трактори с дизелов двигател и скоро получава лиценз от MWM (Motoren Werke Mannheim) за производство на тези двигатели в Италия.
През 1952 г. италианското правителство издава нов закон, с който отпуска заеми на земеделските производители за закупуване на селскостопанска техника, при условие че тя е произведена в страната. Това още веднъж показва голямата проницателност на Феручо. Този закон, заедно с посредническата му способност, повишава производството.
Проектират се нови продукти и инвестициите в иновации продължават, докато през 60-те години "Lamborghini Trattori" достига почти 400 служители и произвежда 25/30 единици на ден.
60-те години утвърждават ''Lamborghini Trattori'' като лидер в сектора. Моделите, пуснати на пазара, се радват на голям успех: името на Феручо е известно по целия свят и получава важни лични награди.
През 1959 г. по време на пътуване до Съединените щати , Феручо посещава няколко компании, които произвеждат горелки за битово отопление, и веднага се замисля за ситуацията в Италия. В резултат на икономическия бум и къщата, с всичките ѝ удобства, е най-често срещаната евокативна мечта по онова време. Той забелязва, че горелките са тенденция за бъдещето, предназначена да замени котлите за отопление, работещи с въглища. След точна оценка той разбира, че може да устои на конкуренцията в тази област и се впуска в приключението с горелките.
Наема най-добрите налични техници и за по-малко от година построява нов завод в Пиеве ди Ченто - "Lamborghini Bruciatori Condizionatori".
Но предизвикателствата продължават. Това е период на интензивни промени и еволюция, които подтикват Феручо да се върне към старата си страст, автомобилите. Краят на 1962 г. е и целият персонал е свикан, за да обяви желанието си да започне да произвежда автомобили.
Изборът на ръководител на проекта се пада на инженера Джан Паоло Далара, млад дизайнер с отлична техническа подготовка, с когото Феручо установява дълбоки професионални и лични отношения. За сметка на това проектирането на двигателя е възложено на Джото Бизарини, който в продължение на четири години работи във Ferrari, участвайки в разработването на моделите 250 GT 2+2 и GTO.
За пореден път Феручо знае какво иска: V12двигател, четири разпределителни вала в главата, два клапана на цилиндър, шест карбуратора с два дросела и смазване със сух картер. Както вече е направил за други продукти, той наема най-добрите техници от конкуренцията и започва да произвежда автомобил, който представлява мечта за много любители на автомобили.
Феручо е готов да представи новия автомобил на автомобилното изложение в Торино през 1963 г. Той купува поле в Сант'Агата Болонезе и техниците започват да работят по този начин в работилница, докато междувременно се изгражда заводът, който се превръща в "Lamborghini Automobili".
За знак на новата компания той избира Бика: войнствен, упорит, никога неукротим, точно като зодиакалния му знак.
Компанията е открита през есента на 1963 г.: по същото време е изложен двигателят с рама 350 GT. Въпреки това, заобиколен от недоверие, Феручо не се притеснява.
Автомобилът е представен първо в Торино, след това в Женева и скоро след това започва масово производство в един от складовете с площ 11 000 кв. м, с две поточни линии (едната за двигатели, другата за сглобяване) и с използване на модерни машини.
За пореден път Феручо постига успех. Скоро компанията се превръща в един от първите италиански производители на granturismo.
Продуктът му е отличен, качеството на автомобилите е световноизвестно, но възхищението се разпростира върху самия Феручо: семпъл, харизматичен, очарователен и умел, той веднага установява много особени отношения с журналистите и "колегите", принадлежащи към автомобилния свят.
През 1966 г. P400 Miura е представен на "Salone dell'Auto" в Торино. Бърз, издръжлив, изключително иновативен granturismo, впечатляващ с уникален и неповторим стил на живот.
Резултатите са невероятни. В своята категория Miura изпреварва с много години автомобила на конкурентите.
От цял свят най-невероятни личности искат да закупят автомобила. Поръчани са десетки Миури, кино и музикални звезди се надпреварват да си купят такава. В цял свят това име означава лукс и елегантност. Автомобилът Miura се смята за произведение на изкуството и наистина от 1968 г. е изложен в MoMA в Ню Йорк.
Краят на 60-те години бележи началото на нова ера в заводите. За първи път "Lamborghini Trattori" е засегната от сериозна криза, която засяга много сектори на италианската икономика. В по-ранните години "Lamborghini Trattori" извършва радикална трансформация на продукта, която ангажира по-голямата част от компанията както от финансова, така и от организационна гледна точка. Броят на служителите се удвоява и е одобрена много голяма поръчка от боливийската държава. Но политическата ситуация в южноамериканската страна внезапно се променя след държавен преврат и новото правителство отменя поръчката. В резултат на това през 1970 г. има 5 000 готови трактора, които все още стоят на територията на завода.
Компанията е силно белязана от присъствието на синдикатите и от стачки: Феручо става много дезориентиран.
През пролетта на 1971 г. кризата сякаш бавно отшумява, но на висока цена: сградите са продадени на ФИАТ, който се интересува от откриване на нови работни места в район като Ченто, вече богат на високоспециализирана работна ръка.
На всеки служител се дава възможност да избере дали да отиде във ФИАТ, или да последва Феручо в новото предприятие, разположено в Пиеве. Всъщност през 1970 г. "Lamborghini Burners" е преместена в Досо, където междувременно е завършено модерно и голямо съоръжение, проектирано да поеме увеличеното производство на климатици, котли и горелки: "Lamborghini Calor".
С новопридобитата ликвидност, получена от продажбата на тракторите, първоначално произведени за Боливия, без да поема високите разходи за управление и благодарение на подкрепата на лоялните работници, Феручо изглежда възроден. Въпреки това годините на криза се подписват върху него и през 1973 г. той решава да продаде "Trattori" на Same, на която е предал управлението година по-рано. Предприятието, което той предава, е здраво, модерно, с висококвалифицирана работна ръка.
Година преди това, през 1972 г., той взема друго драстично решение: продава 51 % от акциите на "Lamborghini Automobili". След отлични години, подписани от производството на автомобила Countach, Lamborghini осъзнава, че ситуацията трайно се е променила: първите сигнали за "енергийна криза", строгите икономии и социалният натиск водят до сериозни последици и Феручо вече не е в унисон с индустриалния свят, от който е заобиколен.
След като решава да се отдели от компаниите си, Феручо започва да търси идеално пространство, далеч от шума на индустриалния свят, за да преоткрие връзката си със земята, която никога не го е изоставяла.
Купува земя близо до езерото Тразимено (La Fiorita) и през 1974 г. се премества. Ангажиран с огромни усилия в работата по имението, той превръща старата вила, покрита с дъб, в едно от най-модерните земеделски имения в Европа: преобразява фермата, купува още земя и накрая извиква един от най-опитните винопроизводители в Италия и създава абсолютно новаторска за онези години винарна.
Първоначално Феручо се премества в "La Fiorita", за да си почива и да ходи на лов. Но като се има предвид неговата постоянна склонност към предприемачество, скоро той превръща тази земя в реномирана ферма, в тенис лагери, плувни басейни и голф лагери.
Тук Феручо изживява последните си години. Умира през 1993 г., заобиколен от приятели, които ежедневно го посещават, за да си спомнят за изминалите дни заедно, а също и да прогнозират бъдещето.
През 2014 г. внукът на Феручо Ламборгини - Матео, поема поста главен изпълнителен директор на Automobili Ferruccio - холдинговата компания, която контролира всички аспекти на марката Lamborghini, включително линията за дрехи и други стоки. Под ръководството на Матео Automobili Феручо продължава да произвежда някои от най-стилните и мощни автомобили на пазара, като остава вярна на корените си като семейна фирма със страст към съвършенството.
