Енигматичният хамелеон Килиън Мърфи на корицата на GQ
От Нели Славова
Килиън Мърфи е лице на мартенската корица на списание GQ. Събитие, което си струва да се отрази.
За мен е удоволствие да го гледам, но и ми е някак странно, защото това е мъжът, който живееше (и може би все още) уединено със съпругата си Ивон Макгинес и двамата им сина. Далеч от общественото внимание, далеч от медийния шум и встрани от всякакви публични изяви, включващи червен килим и много камери, насочени в лицето му. Помня, че Килиън е споменавал в изключително редките си интервюта, че това внимание е последното, което го блазни. ''Опенхаймер'' обаче тотално обърна играта.
В продължение на почти 30 години Килиън е създал безупречна репутация като един от най-всестранно развитите актьори на нашето време, но същевременно остава умело извън полезрението. Сега, като претендент за "Оскар", звездата от "Опенхаймер" открехва завесата.
''Не е за вярване, че съм участвал в шест негови филма", казва Килиън за работата си с Кристофър Нолан. Изглежда забележително, че на върха на славата си, Мърфи намира време да се появи в ''Дюнкерк'' в епизодична роля като "треперещ войник" с боен шок - доста невзрачна и незначителна за актьор от неговия калибър. Както Мърфи посочва: "Винаги бих се появил във филм за Крис, дори ако ролята ми ще представлява да се разхождам с дъска за сърф на заден план. Макар че... не съм сигурен какъв филм на Нолан ще бъде това", смее се той. "Но винаги съм се надявал, че ще мога да играя главна роля във филм на Крис Нолан. Кой актьор не би искал да направи това?"
"Джоан Удуърд казва, че актьорството е като секса: трябва да го правиш и да не говориш за него", обяснява Килиън. "И затова на снимачната площадка, с добър режисьор, рядко се говори за същинската работа. Мога страшно много да се подготвя, но след това голяма част от действието се случва в реално време. Така че няма никаква тежест да интелектуализирам каквото и да било." Въпреки това Мърфи притежава бърз интелект и с лекота преминава от мъжествеността през филмите на Дъстин Хофман от 70-те години до религията. "Семейството ми не беше особено религиозно, но аз бях обучаван от религиозен орден. Ирландската училищна система беше почти изцяло контролирана от Католическата църква и все още е до голяма степен такава. Ходех на църква и получавах причастие, конфирмация и всичко останало. Нямам проблем с това, че хората имат вяра, но не ми харесва тя да бъде налагана. Когато се налага, тя причинява вреда. Това е моят проблем. Не искам да оспорвам добрите страни на институционализираната религия, защото има такива. Но когато тя се изкривява и прецаква, както стана в нашата страна, и се налага на нацията, това вече е проблем."
"Спомням си много ясно, че видях негова снимка във вестника", разказва Нолан. "Беше за филма "28 дни по-късно". Беше с бръсната глава и неговите необикновени очи. Не бях гледал филма. Порази ме само погледът му."
Ако трябва да се каже, че Мърфи е специализиран в нещо, то това би могло да бъде физическото изразяване на онзи многопластов подход: мислите и мотивите на вътрешно настроени хора, които не са склонни към гръмкост или пламенни прояви на емоции. Нолан със сигурност смята така:
"Килиън има тази изключителна емпатична способност да кара публиката да разсъждава. Той проектира интелигентност, която позволява на зрителите да почувстват, че разбират героя и виждат пластовете на смисъла."
Такъв е случаят с десетилетното му превъплъщение в образа на Томи Шелби, ветеран от Първата световна война, превърнал се в престъпен бос от най-високо ниво. В ''Peaky Blinders'', сериала на Стивън Найт, превърнал се в световен феномен за бирмингамските гангстери от 20-те години на миналия век, Мърфи стана културна икона, синоним на Томи Шелби, точно както Джеймс Гандолфини на Тони Сопрано.
"Не" е пълно изречение при Мърфи. Според хора, които го познават от години, същото важи и за творческите му проекти: той е неудържим в преследването на това, което иска, и също толкова упорит, ако реши да се противопостави на нещо.
"Винаги е търсил предизвикателства за себе си. Никога не е бил актьор, който да почива на лаврите си", казва Нолан за своя главен герой. "Той си е същият човек, който някога е бил. Не е позволил на славата да го промени.''
Непримиримостта на Мърфи е и неговата почтеност: вероятно така той поддържа една от най-уважаваните и променливи кариери в бизнеса, като изглежда никога не се задоволява с вулгарното или суетното.
