Андреа Бочели: Животът е най-големият и най-хубавият дар

Андреа Бочели направи невероятна кариера благодарение на своя безупречен оперен глас.

Но той е известен и със своето зрително увреждане, което определя живота му, но не пречи на пътя му към превръщането му в един от най-обичаните тенори в света. Сега, в новия си документален филм, озаглавен ''Андреа Бочели: Защото вярвам'', чиято премиера се състоя на Международния филмов фестивал в Торонто през уикенда, италианецът се обръща назад към миналото си и по-конкретно към един инцидент, който променя живота му и го оставя напълно сляп, след като вече е живял с вродена глаукома, която засяга зрението му.

Във филма ''Andrea Bocelli: Because I Believe'', италианският тенор разкрива, че удар с топка при игра на футбол, го оставил напълно сляп на 12-годишна възраст. ''Като дете бях смятан за късоглед. Виждах всичко, но само отблизо. Спомням си изключително добре света, който тогава виждах. Цветовете, всичко. Как бих могъл да забравя тези спомени'', казва 65-годишният Андреа в документалния филм.

''На три години и половина, поради вродена глаукома, брат ми Андреа, беше опериран тринадесет пъти в Торино. Това беше истинско мъчение'' - обяснява братът на Андреа - Алберто. ''На 7-годишна възраст Андреа бе изпратен в интернат за незрящи, тъй като нито едно местно училище не го прие. Прибираше се у дома само през ваканциите, а ние го посещавахме веднъж месечно'', казва Алберто. 

На 12-годишна възраст Андреа претърпява инцидент в пансиона, който го оставя трайно сляп. 

''В този ден, докато играехме, аз бях вратар. Нямам представа защо, тъй като никога преди това не съм бил вратар. И никога повече нямаше да бъда вратар. Една топка ме удари право в лицето. От този удар се получи кръвоизлив... и останалото е история. Най-лошият момент в живота ми''.

Алберто добавя: ''Тогава той загуби. Тогава падна мракът''.

Кадрите във филма показват как майката на Андреа говори в по-ранно интервю, като казва, че семейството е отказало да приеме съдбата на ''бедното момче'' и че Андреа смело е продължил живота си.

''Преди всичко Андреа никога не прие каквато и да е форма на съжаление. Той казваше: ''Какъв е смисълът на съжалението?''. Ние го възпитахме на тези принципи. Със смелост. С много смелост'', казва тя.

''Майка ми се страхуваше, че няма да мога да се грижа за себе си. Тя упорито работеше, за да ми осигури спокойствие и стабилност'' - добавя тенорът.

Режисиран от Косима Спендър, филмът ''Andrea Bocelli: Because I Believe'' ''проследява пътя на Бочели към успеха и постоянната му отдаденост на занаята чрез интервюта и архивни кадри от изпълнения, както и неформални срещи. Когато Бочели пее, сякаш небето е отворило портите си, но гледането на филма ни напомня, че този забележителен артист е много силно вкоренен в земята.''