Шинрин-йоку или изкуството да се къпеш в зеленина
От HighViewArt
Въпреки че днешната японска култура е доминиращо градска, все по-често могат да се видят групи хора, влюбени двойки и дори самотни туристи, които се отправят към гъстата гора. Ходят спокойно, защото не са се запътили към някое конкретно място.
Целта им е да се възползват от лечебния и подмладяващ ефект на шинрин-йоку.
Тази дума започва да се използва през 1982 г., когато директорът на Японската агенция по горите заявява, че "къпането" в зеленина има много силно благотворно действие върху здравето на тези, които го практикуват редовно.
Той е първият, употребил този термин, съставен от шинрин (гора) и йоку (къпя се). Тъкмо тогава влиза в употреба този неологизъм, който вече е придобил световна популярност. Вижте повече:
{GALLERY}
Из "Шинрин-йоку" от Франсеск Миралес и Ектор Гарсия, издателство AMG Publishing
Японците подлагат на проверка използването на природата като терапевтично средство още през 80-те години и провеждат проучвания, които недвусмислено доказват, че шинрин-йоку подпомага възстановяването на здравето дори когато хората са временно обездвижени.
В едно от тези изследвания настанили половината от пациентите в една болница в стаи с изглед към гора, а другите били оставени в помещения без прозорци. Пациентите, които имали гледка към зелените гори, се излекували по-бързо!
Поради нарастващия интерес от страна на здравните власти били извършени множество научни проучвания, които потвърдили хипотезата на Японската агенция по горите, че шинрин-йоку е мощна терапия, която успокоява ума и намалява нивата на стрес.
Снимка: jplenio / Pixabay.com
Несъмнено най-хубавото време за посещение на Япония е в сезона на сакура, или през пролетта, когато вишните цъфтят и експлозията от бели цветчета изпълва с радост сърцата на хората.
В информационните емисии се правят всякакви прогнози кога ще започнат да цъфтят вишните във всеки град и някои фирми дори изпращат сутрин някой свой служител в най-близкия парк, за да дежури под някое дърво. Целта е да запази място за пикник за колегите си, ако най-сетне се появят цветовете на сакура.
А когато това се случи, в парковете и градините в някои градове настъпва истинско стълпотворение. Влюбени двойки се снимат на фона на морето от цветчета, които имат способността да преобразят цялото население.
Сериозните и съсредоточени изражения отстъпват пред ентусиазираните и постоянно засмени лица. Внезапно всички стават по-позитивни и оптимистично настроени, сякаш цъфналите вишневи дръвчета са доказателството, че животът изисква най-доброто от нас, за да сме на неговата висота.
По време на сакура всеки, който има спътник в живота, става по-мил и внимателен и често могат да се видят влюбени двойки, които се хранят в ресторантите в близост до дръвчетата.
А онези, които са сами по това време на годината, се надяват да открият сродната си душа и се отварят за любовта, така както вишните изваждат на показ най-дълбоко пазената си тайна.
Хората на изкуството също разцъфтяват по време на сакура, заразени от радостта и креативността, които струят по улиците. Използват този сезон, когато светът показва най-милата, нежната и красивата си страна, за да подхванат новите си проекти.
Случващото се през това време на годината показва до каква степен дърветата, дори и когато се намират в градска среда, могат да моделират душевния ни мир. И ако това е така в един обикновен парк или на булевард, по чието протежение са засадени дървета, какъв ли ще е ефектът върху душите ни, ако влезем в истинска гора и повървим сред тишината на хилядите дървета?
Снимка: Hans / Pixabay.com
Японците обичат комфорта на градовете, които предлагат всичко, което може да си представи един потребител – от месо Кобе, най-доброто в света, до котешко кафене, но преклонението на тази култура пред природата е повсеместно.
От икебана и хайку до философията уаби-саби – изкуството на несъвършенството, което имитира природата и което ще разгледаме по-нататък – природата присъства във всички проявления на всекидневния живот.
Съвсем логично това явление става много по-видимо, колкото повече се отдалечаваме от градовете и навлизаме в японските села. В тях обикновено няма център, както е в Европа, а къщичките им са пръснати насам-натам, сгушени в някое кътче, отредено им от природата заедно с оризищата.
Снимка: Pixabay.com
Любовта и значението на природата в японската култура присъстват дори и в националния химн, който съдържа следните стихове:
"Докато камъните се превърнат в обли песни
и по тях израсте изобилен мъх".
Наблюдаваме това сливане с природата и в архитектурата на будистките храмове, и в шинтоистките светилища, които почти винаги са обградени от дървета и са изградени от дърво, за да се впишат в естествения пейзаж, а не да се открояват.
В Камакура, където се намира една от най-бляскавите статуи на Буда в цяла Азия, ако на излизане от гарата вместо да тръгнем по пешеходната улица, свием наляво по улицата, която слиза надолу към морето, ще открием една уникална сграда.
Липсват няколко балкона на първия и на втория етаж, за да има място за едно огромно дърво, което, изглежда, е там много преди да построят сградата. На много други места в Япония забелязваме, че старите и мъдри дървета се ползват с предимство пред новото и изкуственото.
Снимка: Pixabay.com
