Борислав Чучков: Старая се всеки ден да съм щастлив човек

Борислав Чучков е естет в пълния смисъл на думата, независимо дали играе, продуцира или реди програмата на Sofia Summer Fest. Срещнахме се с него на територията на Летния фестивал в Южен парк 2, зад музея Земята и хората, за да ни разкаже какво интересно има в програмата, къде се местят събитията от 19 август, какво му липсва от живота в Италия и какво му предстои в професионален план.

Борко, Sofia Summer Fest започна ударно с концерт на Васил Найденов. Поздравления!

С Васил Найденов ни е като традиция да бъде част от Sofi Summer Fest. Миналата година закрихме фестивала с него, тази година го открихме. Той е един страхотен човек и приятел, бих си позволил да го нарека така. Много се радва и обича да идва тук, защото усеща хубавата енергия на публиката. Те нещата са взаимни – не само дали Васил Найденов ще е на сцената, а и каква е публиката. Взаимно се зареждат с енергия. Той толкова много иска да не спира да пее, че миналата година се наложи да го свалим от сцената в 22 ч, след два часа и половина концерт.

Какво видяха зрителите в рамките на тазгодишното издание?

В рамките на фестивала традиционно имаше много театър, кино, стендъп комеди и концерти. Всяко едно от тези събития ми е важно и го правим с много любов с продуцентите и артистите, които излизат на сцената. Sofia Summer Fest се роди по време на Ковид, за да има артистът къде да се срещне със своята публика, да изкара някой лев, в което няма нищо срамно. И обратното – публиката да може да забрави за Ковид и да се разсее малко. Нещата продължиха да работят двустранно. Четиримата създатели на това място, които сме Боби Гълъбов, Алекси Калев, Ради Георгиев и моя милост, го направихме и всички ни казаха, че е лудост и ще фалираме. Засега поне успяваме да оцеляваме.

На изхода на фестивала има петиция. Каква е тя и защо е важно посетителите и феновете на Sofia Summer Fest да я подпишат?

За нас е важно, за да останем тук. Преди няколко дни много се изненадах, когато на вратата видях, че има опашка, но не за влизане, а за подписване на подписката. Хората, които искат да го има това място и този фестивал, а ние сме убедени, че те са много, моля да се подпишат. Миналата година имахме 80 000 продадени билета. За мен това е по-важният успех, защото в крайна сметка тия пари отиват в по-голямата си част за артистите.

Втората част от фестивала е до края на септември в "Чистилището", доста ъндърграунд. Разкажи ни за избора на това място?

“Чистилището“ е едно страхотно място. Звучи ужасно далеч, особено като кажеш Сточна гара или Хладилния завод. Но всъщност е ужасно близо. Точно на километър и 200 м от Паметника Левски. Аз съм го засичал лично, около 10 минути пеша е свободно ходене. На практика е в т.н. широк център, който вече отдавна е на практика център. Много сме им благодарни, че ни подадоха ръка. Продължаваме заедно там като леко ще променим програмата и ще има неща, които ще са за по-възрастна публика. Sofia Summer Fest Underground се казва и няма да има детски театър, тъй като мястото не е подходящо за деца. Поне веднъж в седмицата ще има Брънчовете на Борко, които ще са забранени за лица под 18 г. Вечерите ще си продължим традицията – театър, кино, стендъп. На 19 август открихме с концерт на Ирина Флорин и ТОНИ. На 20 август на сцената бе Здрава Каменова и така продължаваме докъм края на септември, да видим точно докога. Следват стенд-ън комедии на Капитана, Кючуков, Донски и Венета. Ще имаме и още концерти - Wickeda, The Top Stoppers и Obi 23, 100 KILA и други.

Разкри, че започваш снимки на нов проект на 30 юли. Кой е той?

На 27 юли започват снимките на филма, на който аз желая успех. Казва се „Резонанс“ на режисьора Йордан Петков. Продуценти са Portokal, с които аз вече съм работил във филма „Януари“ на Андрей Паунов. Участват невероятни актьори като Иван Савов, Стефан Денолюбов и Христо Петков, благодарение на който аз мисля, че спечелих и кастинга. Той ми партнираше на втория или третия кастинг, на който ме извикаха. От този актьорски състав аз мога само да се уча и да се конкурирам едновременно (смее се). Надявам се да направим един хубав филм.

Предстоят ми едни много дълги снимки целия август. То не че са дълги, но заради жегата усещането ще е такова, тъй като както се казва ще снимаме на къра. Извън София ще снимаме на високи температури. Надявам се да направя една роля, която е далеч от мен самия. Такива неща обичам да правя. Не обичам когато някой се опитва да ме накара да играя себе си. Възбуждащата част е да излизаш извън зоната си на комфорт. Там е кефът, предизвикателството, да направиш нещо, което да изненада теб самият, амбицираш се и се случат хубавите неща.

Какво обичаш да играеш повече – ролята на добрия или на лошия?

Нямам определение. Да играеш лошия е по-благодатно, той има повече шанс да бъде запомнен. На мен ми се играе и добър герой, стига той да е интересен. И разбира се, аз да мога да се справя с това, което обикновено е въпрос на подготовка. И както Роси Вълканова, една от най-добрите български продуцентки, казва: „И трябва да те докосне оня миг на магията, който никой не може да ти го гарантира. Той или се случва или не се случва“. Има го и това в картите.

Живял си в Италия. Какво научи от италианците?

Пица, паста и да оценявам доброто червено вино и въобще виното (смее се). Това, което научих е, че естетиката определя много други неща в последствие. Когато си заобиколен от естетика, когато на всяка крачка има произведения на изкуството, когато ти самият се грижиш естетически да изглеждаш добре, това не означава, че един италиански селянин няма да е селянин, но и в къщата му има естетика. В Италия дори в хаоса има красота. Това помага много и на нацията, и на цялата държава. Когато имаш естетика никога не можеш да имаш такива управници, каквито имаме ние. И не говоря за килограмите им, а за начина им на общуване, за изказа, за поведението, за думите, които си позволяват да използват и то от трибуната на Народното събрание. Това за мен идва от факта, че тези хора са израснали на място без култура и естетика.

Какво съм научил от Италия? Ако ти се грижиш около теб да има красота, душата ти става друга и животът ти става много по-добър. Брат ми има една теория, която аз подкрепям. Едва ли някой ще я чуе. Не сме имали достатъчно време толкова сериозно да се борим за това нещо. Може би един ден ще намерим време, ако го докараме до там да сме щастливи пенсионери с нормални пенсии. Според него, не всички български семейства могат да си позволят техните деца да пътуват, да ходят и да обикалят музеите. Ние в България не можем да си позволим да каним големи експозиции и голямото изкуство да гостува. Ако започне на учениците в България да им се преподава за една-две години история на изкуството, музиката, съм убеден, че след не по-малко от 10 г. може да даде резултат върху общото положение на тази държава, защото тези деца ще са израснали с естетика.

Би ли се върнал да живееш в Италия? И съжалявал ли си, че не си емигрирал досега, сигурна съм имал си възможности.

Много пъти съм имал тази възможност. Дали съжалявам или не съжалявам – честно казано не знам. Не мога да преценя. Още през мътната 1993 г. когато отидох да уча в Италия, имах разрешение за престой – нещо, което беше много трудно да се случи. След това имах работна виза за Америка за 3 години, която така и не използвах. И много други възможности съм имал. Това, което мога да кажа, обаче, е, че ако нещата продължават в този дух, ако успея така да се организирам, че да имам минимална финансова възможност, казвам минимална, защото в момента в повечето европейски държави е по-евтино, отколкото в България, ще се махна. Доста сериозно обмислям, ако доживея до пенсия да се пенсионирам в друга държава. Съжалявам, но не виждам защо да отида да си купя в Луковит къща за 100 000 евро, вместо да си купя за 100 000 евро къща на 500 м от морето в Италия. Храната да ми е два пъти по-евтина и най-важното – да имам медицинското обслужване. Аз не казвам, че лекарите са виновни, те са прекрасни и се стараят. Но общото ниво на медицинско обслужване в България е трагедия. Особено извън частните болници. Да бъдем честни. Брутално е, че си мисля за тия работи, защото все още съм само на 49 г., но ако така продължават нещата съвсем сериозно обмислям да се пенсионирам извън територията на България.

Планираш ли нещо грандиозно за половин вековния юбилей догодина?

Не. По-скоро ме е яд, че тази година не успях да си организирам грандиозно изпращане на последната 4-ка. То не е късно. Обмислям през септември да го направя, нищо, че ще е със закъснение, моят рожден ден мина през юни. Тази година и мама навърши 80 г.

Как са родителите ти – Елена и Виктор Чучкови?

Живи и здрави са, това е най-важното. Крепят ги както отношението им към изкуството, така и приятелите им, и най-вече внуците. Класика в жанра. Мама навремето казваше, че иска внуци, само повтаряше, че се мотаем и ние като й казахме – айде вземи тия 4 внука наведнъж. Разбира се, ужасно им се радва. Продължава да свири с двама от внуците си, които учат в Музикалното училище. Въпреки че имат прекрасни учители – Христо, единият ми племенник учи пиано при Милка Митева, а другият Борис учи при Боби Йоцов. Надявам се да се развиват в тази посока – дали ще е музика или въобще изкуство. Моите деца са по-скоро в друга посока. Моят син Евгени иска да стане инженер. Дъщеря ми Елена, по-скоро като майка си, се насочва засега поне към хуманитарните професии – международни отношения или подобен тип неща. Въпреки че страшно хубаво пише и аз много я стимулирам.

Кой е Борко Чучков извън светлините на прожекторите?

Борко Чучков? За какви светлини на прожекторите ми говориш (смее се). Борко Чучков и пред и зад светлините си е един и същ.

Щастлив човек ли си?

Старая се всеки ден! Имам достатъчно поводи да бъда щастлив човек – имам две прекрасни деца. Благодаря на тяхната прекрасна майка, че ги имаме. Имам прекрасни хора до себе си, приятели. Брат ми, майка ми и баща ми са живи и здрави. Работя с много хубави хора. Sofia Summer Fest не се самослучва. Той се случва благодарение на един прекрасен екип, с който заедно работим и се опитваме да бъде по най-прекрасния начин. И ни се получава много добре.

Какво ще пожелаеш на читателите на HighViewArt?

Да сте живи и здрави! Забавление и спокойствие едновременно, ако това не са две неща, които си противоречат. И интересен живот с много пътешествия! Разбира се, и здраве, но то това е основата! И хубаво вино в Италия!