Юлиан Вергов: Да си достоен и честен човек е едно от най-важните неща в живота

Актьорът Юлиан Вергов е един от онези хора, oт които винаги се притесняваш преди да се срещнеш, особено, ако не го познаваш, но след това разбираш колко голяма душа и любов към живота притежава. Срещнахме се с Юли в офиса на 8pm + оctopus. Дойде с колелото и в отлично настроение, а разговорът ни заведе на снимачната площадка на филма на Павел Г. Веснаков „Уроци по немски“. Дали Юлиан Вергов е мислил да напуска България и какво му предстои – прочетете в интервюто на HighViewArt.

Г-н Вергов, по кината вече е последният филм с ваше участие „Уроци по немски“ на Павел Г. Веснаков. Разкажете ни за това предизвикателство.

То наистина си беше предизвикателство. Павката ми даде да прочета сценария и аз много се запалих. Много ми хареса самата история, която мисля, че е актуална и днес, въпреки че ние я снимахме преди 4 години. Доверих се на Павката и се хвърлих с главата надолу, колкото и банално да звучи, и се получи това, което се получи. Надявам се да им хареса на хората.

Какъв е вашият герой Никола?

На мен затова толкова много ми харесва този герой, защото не може да се определи какъв е. Той е всякакъв. Има си своите негативни страни, както и много положителен ураган от емоции вътре в него. Прави жестове към хората. Опитва се да се раздели със семейството си, което се оказва нещо безкрайно трудно, за да започне наново и начисто в друга държава. Мисля, че има много любов в този филм.

По какво си приличате и по-какво се различавате с него?

Аз, Слава Богу, не съм изпаднал до това негово лично дъно, до което той е стигнал. Не искам и да стигам. Но ми беше интересно как успяваш да изплуваш на повърхността, което той се опитва да направи по време на целия филм. Даже и визуално нямаме много прилики (смее се).

Какво дадохте от себе си на образа, за да го направите толкова плътен? Сигурна съм, претърпял е промени в процеса на работа.

Аз не съм сигурен какво дадох точно от себе си, защото, както вече казах – изцяло се доверих на Павката. Каквото той кажеше и искаше да види – аз му го давах и дори доста често без да мисля. Той има един специфичен начин на режисура – много от нещата се случват, когато говори в кадър какво се случва наоколо и ти играеш. Много е интересно. Имаш едно такова отделяне от себе си.

Във филма ви виждаме без коса, обръснал сте си главата. Чие беше това решение да се появите така на първия снимачен ден? Никола не може ли да бъде с коса?

Това беше решение на Павката. Така повече прилича на една такава прослойка на обществото. По този начин изглеждащи индивиди, които са много и незабележими в потока от хора. За мен, един от смислите, който носи този филм, е именно, че всеки човек, независимо от коя прослойка е и как изглежда, е носител на богата душевност.

Вие самият започнахте ли повече да забелязвате тези незабележими в потока хора, след като се запознахте с образа на Никола?

Това беше част от предварителната подготовка. Едно продължително време с това се занимавах. Ходех по крайни квартали с колелото и зяпах хората там.

Живеете в центъра на София. Как се чувствахте в крайните квартали?

В тях може да откриеш много красота. Битува едно мнение, че крайните квартали са зле. Не е така. Много по-спокойно е, отколкото в центъра.

Гледаха ли ви и заговаряха ли ви хората по време на снимките там?

Това ли е общество днес, според вас – апатично и незаинтересовано?

Аз не обичам да обобщавам. Има и такива хора, има и други. Срещал съм, Слава Богу, повече от другите, които са преизпълнени с емпатия.

Една от най-запомнящите се сцени за мен във филма е как носите на гръб Васил Банов, който играе ролята на баща на вашия герой. Наистина ли го носихте през цялото време?

Носих го много дълго време, но пък и Васил Банов, който е изключителен актьор, много ми помагаше. Ако не ме лъже паметта, той беше отслабнал специално за филма, а и много се стягаше, за да ми е по-лесно да го нося, да не е отпуснат. Нямах проблем с това. Имах проблем с друго – след няколко дни снимахме една драматична сцена, един разговор между нас и той ме съсипа толкова психически, че на следващия ден се чувствах все едно са ме били с тояги. То това е емоционалността на актьорската професия. Там даваш много от себе си и едни клетки безвъзвратно си отиват.

Това ли беше най-трудната сцена за вас?

Много сцени бяха трудно, но тази я усетих на другия ден най-силна.

Как се справяте с тези емоции, които ви обвземат по време на снимки, като тази, за която говорите? Влияят ли ви?

Не знам. Сигурно влияят, но то нямаше как да се отдам на емоциите, защото на следващия ден бях пак на снимки и трябваше да се занимава с други неща. Със сигурност остават сцени в мен завинаги, които се превръщат в размисъл за човешките отношения. При такива хубави филми с такива добри колеги – тогава се получават такива сцени. И остават за цял живот.

Вашият герой Никола се намира пред голяма житейска дилема – да остане в България или да си търси късмета в Германия. Вие самият бил ли сте пред подобен избор в живота си? И защо останахте в България?

Като по-млад имах такива въжделения да отида в чужбина. Но тогава се изискваха визи и беше по-проблематично. Слава Богу, че не се получи!

Защо?

Защото аз, първо, започнах да се запознавам с тази професия много след това и, второ - за мен България е една прекрасна страна, която трябва да си я поспретнем малко и ще бъде най-хубавата страна в Европа.

Дано! Вие самият какво научихте за себе си от тази история, която пресъздадохте в „Уроци по немски“?

Това, което научих със сигурност е, че никога не е късно да започнеш отначало. И няма нищо лошо в това. Другото важно е, че никога не трябва да спираме да опитваме, каквото и да ни коства, ако желаем нещо наистина много.

На премиерата бяхте придружен от вашата дъщеря Алена и семейството на Цветана Манева и Явор Милушев. Какво ви носят срещите с тях?

Научавам много неща за актьорското майсторство. Ние много говорим за техни филми, роли и театрални постановки. Дори снощи (бел ред. преди седмица) бяхме заедно и говорихме за „Медея“, за мирогледа техния, който също впечатляващ, когато разбереш през какво са минали, къде са били и докъде са стигнали. Много интересни факти, които никога не съм чувал и не съм чел за тях. Но със сигурност всеки път се убеждавам, че да си достоен и честен човек е едно от най-важните неща!

Казвате, че са имали трудности. Предполагам и вие сте се сблъскал, както всеки човек. Как успявате да продължите напред?

Първо, много от лошите неща, които се случват на всеки един човек, аз гледам с ирония на тях. И винаги през смешка, защото иначе трябва много да се забатача, тази хубава българска дума (смее се). Но пък си длъжен да продължиш и то най-вече заради близките, защото те го отнасят най-много, ако нещо лошо се случва с теб. И за да им дадеш сила и да не се кахърят, още една хубава дума, продължаваш напред с усмивка.

Дъщеря ви е наследила вашия талант. Какво е най-важното, на което искате да я научите? Родителите учат и напътстват децата си цял живот.

На каквото съм успял да я науча, вече съм я научил (смее се). Тя ще стане сега на 22 години. Едно от най-важните неща е любовта като основна движеща сила в живота. Поне мен ме движи тя до ден днешен. Да прави това, което иска. Да бъде много честна. Така е по-лесно. Много често това ни създава проблеми, но те са в краткосрочен план. След това нещата стават по-леки. Когато тръгнеш с лъжа в нещо, то много дълго време те дърпа да лъжеш.

Казвате, че понякога гледате с ирония на много неща. Вярвате ли, че смехът ще спаси света?

Аз постоянно гледам с ирония и насмешка на всичко. Така става по-светъл животът. Да, смятам, че смехът може да спаси света. Много често нещата се променят по независещи от нас причини и си казваш една хубава българска приказка – всяко зло за добро.

След „Уроци по немски“ накъде?

Трябва да работим по един проект на Димитър Коцев – Шошо по пиеса на Яна Борисова - „За теб“. Живот и здраве, след месец-два ще започнем да снимаме. След това има един проект - „Дъщерите на София“ с режисьор Неда Мордова. След това идва „Под прикритие“. Малко ми е времето за подготовка на мен лично, защото и за трите трябва. То не е така да отидеш и да те щракнат два пъти, да си кажеш думичките и да си ходиш (смее се).

Откъде намирате енергия за толкова кратко време да участвате в три коренно различни проекта?

Като искаш нещо и енергията си идва. Тя е водеща, желанието да се случи. Тези проекти на мен ми харесват и когато съвпаднат се налага да се понапънеш малко . Аз не участвам навсякъде на всяка цена. Понякога не си доспивам или заспивам на масата (смее се)... Желанието ми да се случат тези проекти е водещо и ми дава сили.

Как преминава един ден на Юлиан Вергов, когато не работи?

Винаги ходя да спортувам – или карам ски, или до морето ще отида, или с колелото. Ако мога да се видя с близки и приятели. Предпочитам да се движа.

Движението е здраве!

Така е, да. Все пак трябва и да се поддържаме (смее се).

В момента сте с фанелка на футболен клуб „Юнайтед Лозенец“. Разкажете ни за тази страст.

Ние сме от една махала, от 35-то училище, заедно израснахме и направихме този отбор. Той ще бъде в сърцето ми цял живот. Вече не ритам, пазя се, защото иначе тези проекти, които изброих няма да се случат. Предпочитам да се занимавам с по-безопасни неща (смее се).

Продължавате ли да мечтаете и за какво?

Мечтая да имам много свободно време, в което мога да седя и да чета книги. И да гледам сериали, понеже всички около мен говорят за разни сериали и филми, а аз не съм гледал нищо и седя тъпо отстрани. Аз съм тъп, по принцип (смее се). В професионален план си мечтая да участвам в един филм като западните актьори, в който не се занимавам аз с представления и турнета, а си хвърлям телефона и 2 месеца си снимам. Мечта ми е да ми се случи, а дали ще ми се случи – Божа работа!

Пожелаваме ви го! И успех в проектите, които ви предстоят!

Благодаря!