Зоосвят - различни в конкретното и еднакви в общото

Хорица... сведени глави - лични "тишини" в общата врява... Замислени... унесени - в проблеми, в страдания, чужди... свои, в клюки; кой какво казал, какво е дал или не е дал, ама е трябвало да даде. Кикотене, цвърчене, може би смях... веселби за нещо си, празнуване на нещо си...

Мисли – казани на глас, чути и повторени, чужди, свои, нечии..., разговори, бърборене... за детето, за съседите... за колежката... червената рокля, чантата... аууууу, а обувките... а снощи..., а вчера..., а миналото лято...!

По улицата, в кафето, в училище, на плажа, в трамвая, в клуба... - навсякъде, където погледът стига... стига и се стряска как тихо и безшумно красотата и изяществото се претопяват неразбрани в кича и мимолетните фурори. Как важните думи увисват нечути в пространството, изпълнено с трептящи безсмислици и изкуствена еуфория, как... Има ли значение?

Човещинки! Елементарни неща за ежедневна употреба! Това е общото..., а иначе... Конкретен лебед е седнал на пейката в парка и изящната му шия с умора крепи главицата му, свряна отчаяно под крилото.

Не че няма радост в него! Има и още как - само че някаква уморена, притихнала, озаптена радост – разумна такава; здрав е, прав е, деца, жена, гнездо... всичко има, но не е в свои води... по собствен избор - такъв прагматичен, не сърдечен. Абе... лебедови проблеми някакви...

Друг един конкретен ротвайлер – лаят му кънти като неспирен гонг! Показал е глава от прозореца на шофьорската седалка на луксозната си кола и лае ли, лае. Зъбите му блестят на слънцето като ками и само плюнките, които хвърчат от устата му насам-натам напомнят, че е бозайник, а не машина за убиване.

Лае срещу една конкретна сова. Образована, разбира се, умна, възпитана, горда, добре сложена... (като за сова), ала сама! "Совите винаги са сами!", казваше едно време майка й, която също беше сова и затова я беше възпитала като такава.

Една сова никога не би могла да бъде лястовица например, още по-малко някаква кукувица. И въпреки добре познатата фраза от един стар филм "Совите не са това, което са" – истината е, че совата винаги е сова!

И ето - две неориентирани и страхливи зайчета пресичат улицата с риск за живота. Опасността идва от луксозните пуми и хиените, които профучават бясно с мощните си возила....

Една костенурка гледа през малкия прозорец на малката си къща забързания свят и иска, но не може да се синхронизира с него. И тя както совата не може да бъде нищо друго освен костенурка! Поне не вече!

Малки врабчета на групички чуруликат сприхаво, политат разпилени и пак кацат, недоразказали си някоя пикантна история или просто цвъркайки безсмислено.

Един таралеж наперено се качва в тролея със забодени в ушите слушалки. Той клати ритмично глава в такт с музиката, която слуша и не забелязва нищо около себе си, но не защото не вижда, а защото се чувства различен.

Идеята му за различност включва високомерно пренебрегване на всичко банално и остаряло (в неговите представи) и само тя е достатъчна, за да задоволи нуждите му от душевна пълнота и себереализация. В старанието си да е различен, той очевидно е забравил, че е еднакъв с всички останали таралежи по света.

Малки рошави, фризирани пудели... със заможни стопани; забързани катерички, унесени в добре заучена работа; добре сресани понита и отрудени катъри, смазани от товар и овчедушие.....

Пчели, цветни пеперуди, кенгура и мравояди, овци (в големи количества, защото са необходими), крави, с техните теленца... животни, животинки, птички и насекоми...

Разнообразие, палитра от човещинки!... Всички различни в конретното и еднакви в общото; важни сами по себе си и нищожна частица от общия хаос... главни герои за фон!