Животът може да бъде несправедлив, но ти също си несправедлив към него

За всичко обвиняваме живота. Сякаш не го живеем ние, а някой друг, сякаш той взима решения вместо нас. Казваме, че е несправедлив, че постъпва лошо с нас, че ни наранява, а ние не постъпваме ли по същия начин с него?

Преди да направим грешка, сме били предупредени, преди да действаме срещу себе си, сме знаели, че това няма да ни повлияе добре, преди да сме избрали по-лесното за момента, ни е било напълно ясно, че това ще усложни нещата в бъдеще. Но въпреки това го направихме, нали? Тогава кой е несправедлив - ние или животът?

Ако обещаете нещо на някого и после решите да не го изпълните, можете ли да се сърдите на другия, че се е отдалечил от вас? По същия начин постъпваме и ние с живота - обещаваме, че ще направим това, което ни се иска, ще последваме мечтите си, ще започнем да мислим и да се грижим повече за здравето и щастието си. Обещаваме да се отървем от токсичните хора, да станем по-постоянни, решителни и дисциплинирани и после какво, всичко това се превръща в празни намерения.

И най-лесното е да кажем, че животът е несправедлив. Искаме възможностите, които получават другите, но без усилията, нужни преди това. Искаме да бъдем като някого, да живеем нечий живот, но без да изтърпяваме неговите трудности и да превъзмогваме неговите страхове.

Виждаме само крайния резултат, но не и работата преди него и се чудим защо при другите се получава, а при нас не. Приемаме трудностите като несправедливости и се отказваме, вместо да ги преодолеем. Знаем какво ни очаква много добре, разбираме, че то е нужно, за да ни подготви, да ни направи по-силни и щастливи, но когато дойде в живота ни, започваме да го обвиняваме и да се сърдим.

А какво да каже той? Колко много ни обича, за да продължава да ни дава възможности и да не се примирява с изкуственото щастие, което искаме да създадем.