Животът, който харесвам, макар да не е идеален

Обичам Коледа и Нова година. Събираме се цялото голямо семейство. Приготвяме всичко, така че да спазим традицията, говорим си, смеем се. Усещам дома си топъл, храната вкусна.

Страшно много обичам и онзи момент, в който заедно, един след друг, по старшинство, прикъдяваме трапезата. Замирисва на тамян. Вдишвам дима и се сещам за баща ми и другите мои близки, които не са тук с нас.

Въздъхвам с благодарност и смирено, и с уважение прикъдявам. Като ми дойде редът.
Хубаво е. После минават празниците и идва тишината. И с нея някои размисли и равносметки.

Някога нямаше Коледа.

Толкова бързо навлезе този празник и стана един от най-припознатите български празници, че сега като си помисля и потрепервам от страх, и кожата ми настръхва. От къде пък дойде този страх?!

Ами... страх, че ей така без да се усетя някой може да промие мозъка ми и това да промени живота ми. За хубаво ли, за лошо ли... Животът ми, който всъщност много си харесвам. Но не е идеален.

Замислям се какво дойде с Коледа. Май всичко. Като на снимка. Във фейсбук, нали знаете?

Бракът вече не минава по-пътеката на трансформация, криза, подем, после пак – етапите, които са наблюдавали учените. А е все като нов, новеничък на две седмици. Съпругите и те дори на 40 - са пооправени - като вечно 20-годишни. Съпрузите пък прекарват половин работно време във фитнеса.

Храната е минимум вегетарианска или веганска. Ама за какво ни е да е друга - няма да копаем на лозето. Природата - кой я смята за нещо, че се замърсявала, че се затопляла. Е...рекламират едни красиви стъклени шишета и платнени торбички. Иначе ядем само био. От коя природа е това био?

Хората започват да се претрансформират в универсален пол и идва проблемът със забременяването. Ааа, природата имала свои закони?!? Смешен си - сега има инвитро. То вече никой не забременява по-сложния начин.

Да порасна, да изградя себе си, да съблазня другия, да създам връзка, да я развия... Само да посмее да не ми купи най-скъпата рокля или да не ми говори с уважение (без значение дали заслужавам) развеждам се. Той не става.

Кърмене – забрави. Мляко има и никога не свършва. Нито трябва да се пазя спокойна, нито да се храня здравословно. Как ако кърмя, ще остана на 20. А веганството? Кой ще ходи на дискотеки?

Детето било тревожно, хиперактивно, с увреждания. То си е такова. Моля ви, помогнете ми за операция с .....хиляди евро. Иначе ще сваля правителството!!!

Господи, моля те, помогни ми да остана будна, реална и истинска и да имам сили да опазя себе си и семейството си!