Животът изисква баланс
В живота рядко дилемата е "или-или". Както по принцип, така и на практика, той е изпълнен с противоречия – парадокси. Животът изисква балансиране между борещи се за вниманието ни напрегнати ситуации, които се съревновават за нашето време, енергия и внимание, като се опитват отчаяно да ни убедят, че трябва да изберем една от тях пред другите.
Всеки ден сме изправени пред такива дилеми. Да отделяме повече време за семейството си или да градим кариера? Да експериментираме и да поемаме рискове или да продължим да правим всичко по познатия начин? Да даваме повече свобода на децата си или да упражняваме повече контрол върху тях?
Да се изнесем от дома си или да останем близо до тези, които обичаме? Кое е по-добре: да работим заедно или да се съревноваваме? Да управляваме или да наставляваме? Да направим всичко сами или да получим помощ? Да бъдем щедри или да поставяме граници? Да замълчим или да отвърнем на удара?
Според древните традиции напрегнатите ситуации са не просто естествена част от живота – те са животът. Именно динамичното напрежение между противоположностите създава и поддържа непрекъснато променящите се и постоянно развиващи се елементи на нашата Вселена.
Взаимодействието на противоположностите – чийто символ е въртящият се чернобял кръг на Ин и Ян – илюстрира универсалния принцип, че ако една част от двойката липсва, другата не може да съществува.
Двете страни на изображението допълват кръга на целостта. Необходими са ни както ден, така и нощ; мъжко и женско начало; движение и покой; дясна и лява страна на мозъка; детайлите и цялостната картина; съсредоточеност и гъвкавост.
Ако динамичното взаимодействие между тези силни двойки изчезне, ще остане само застой, разруха и в крайна сметка − гибел. Градивното напрежение или това, което аз наричам играта на парадокса, е абсолютно необходимо за живота и развитието.
Златната нишка
Какво представлява парадоксът? Той включва два елемента, две истини, принципи или гледни точки, които на пръв поглед си противоречат, но и двете всъщност са верни. "Беше едновременно най-добрият и най-лошият момент.", "Всички добри ръководители са слуги." и "Колкото повече научаваш, толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш." са примери за парадокси.
Голяма част от мистерията и смисъла, комедията и трагедията в живота, са свързани с парадокси. Най-пламенните защитници на парадокса са учените (които все още се опитват да открият отговорите на парадоксите във физиката), комиците (които се прехранват от ежедневните несъответствия в живота) и мистиците, които вярват, че можем да надникнем в духовния свят, докато се движим във физическия, което е и най-големият парадокс.
Мъдреците от Изтока и Запада често говорят за това какво е да бъдеш заклещен в парадокс. Описват го по начини, които ни предизвикват да излезем от ограниченото си мислене.
Казват ни, че конкуриращите се напрегнати ситуации в живота не си противоречат, а се допълват, че не се изключват взаимно, а напротив – включват се взаимно. Казват, че въпросът в живота не е дали да изберем едното или другото, а да изберем и едното, и другото.
Парадоксът е вплетен като златна нишка в духовните традиции на планетата. Свети Франциск например има предвид именно парадокса с думите си: "...когато даваме, получаваме ...и в смъртта се раждаме за вечен живот".
Буда казва на учениците си, че търсенето на убежище в санга (общността) е жизненоважно за духовното им израстване, но същевременно им дава следния тайнствен съвет: "Не търсете убежище в никой друг, освен в себе си".
Лао Дзъ, китайски философ и основател на даоизма, проповядва: "Да си празен означава да си изпълнен. ...Да нямаш нищо означава да притежаваш.", а Исус предупреждава: "Бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби".
Дали тези велики учители просто не са се объркали? Или някой е допуснал грешка, като е превеждал думите им? Ни най-малко. Парадоксът е проникнал в писанията и в живота на мъдрите.
Всъщност един от основните уроци, на който те ни учат, е, че не можем да пренебрегнем или премахнем напрежението между противоположностите, защото именно така работи Вселената. Суфисткият мистик Руми обобщава всичко с думите си, че Бог "учи чрез противоположности, така че да имате две крила, за да летите, а не едно".
Парадоксите са тук, за да се превърнат в норма. Не можем да избягаме от тях; можем само да ги приемем и да се слеем с тях. Защото в реалността очевидните противоположности са двете страни на една и съща монета, на които е писано да живеят в хармония.
Принципите на парадокса не зависят от вероизповеданието. Независимо от произхода или традициите, които следваме, ние ще се изправим пред него. Нашата задача според мъдреците е да се научим да се движим в хармония с ритъма на живота, с който Вселената ни кара да изведем на преден план в битието си първо едната страна на парадокса, а след това и другата, в точния момент и на правилното място.
Както е казал веднъж един просветен писател: "Блажени са гъвкавите, защото никога няма да бъдат изкривени до неузнаваемост".
Създаване на успехи, а не на провали
Какво се случва, ако не възприемем и двете страни на парадокса? Вместо да постигаме успехи, създаваме провали. Ако откажем да обърнем внимание на физическите си потребности, тялото ни може да откаже да работи и да ни прикове към болничното легло, така че да бъдем принудени да се вслушаме в него.
Ако, от друга страна, насочим цялото си внимание към материалните си потребности и не подхранваме духа си, душата ни започва да изпитва болка и можем да изпаднем в депресия, без да осъзнаваме причината за това. Казано с две думи, когато загубим баланса, залитаме в едната крайност.
Същото е като да седнем в единия край на люлка тип везна, която внезапно слиза надолу, когато другарчето ни избяга и ни остави сами; удряме дъното, защото от другата страна няма нищо, което да създаде баланс.
Вярвам, че най-важната причина за стреса е неспособността ни да разпознаваме играта на парадокса и да се включваме в нея. Това, което често ни държи заклещени от едната или другата страна на парадокса, са втълпените ни митове, с които удобно сме израснали.
Ние дори не знаем, че това са митове, защото автоматично ги приемаме за истина. Те се основават на начина, по който смятаме, че работи светът, и подобно на усмирителни ризи ни пречат да се обърнем и да видим другата страна на нещата. Те ни карат да вярваме, че нямаме други варианти.
Когато изгубим баланса, животът ни изпраща своите вестители – под формата на обстоятелства, хора и събития – за да ни помогне да си върнем равновесието. Естествено, напълно човешко е да поискаме да избягаме в обратната посока или дори да "убием" вестителите, за да не ни се налага да чуем това, което имат да ни кажат. Но няма как да се случи.
Вестителите просто продължават да идват при нас, докато не спрем, не ги изслушаме и не приемем поканата им за танц.(...) На практика всяка област от живота ни призовава да усвоим деликатния танц на даването и получаването.
Ще се изправиш пред този парадокс, когато се занимаваш със своето богатство, самоуважение, здраве, взаимоотношения, кариера и разкриване на истинските си дарби, като това са само част от примерите.
В основата си парадоксът да даваш и да получаваш разглежда най-важния въпрос, който затруднява голяма част от нас: Как да балансирам между това, от което се нуждаят другите, и това, от което се нуждая аз? Необходимо ли е наистина да се откажа от себе си, за да давам на другите?
Трябва от самото начало да поясня, че да уважаваш себе си не означава да угаждаш на себе си. Нито да обърнеш гръб на хората, които имат нужда от теб. Въпросите, свързани с даването и получаването, са много, много по-дълбоки. Когато уважаваш собствените си нужди, ти всъщност зачиташ, оценяваш и създаваш своето най-добро аз, за да можеш да даваш по градивен и щедър начин, с респект към нуждите на другите.
За разлика от модерното общество, което не разполага със средствата да ни върне равновесието, мъдреците на Изтока и Запада са специалисти в тази област. (...)
Да си върнеш ритъма
Животът прилича на курс по танци, в който всички ние се учим на едно или друго движение. Всички сме ученици на живота и усвояваме нови начини да се движим в хармония с ритъма на постоянно променящата се музика в него. По свой собствен начин, всички ние сме и учители, тъй като споделяме усвоеното с останалите.
И да, парадоксална истина е, че често учим другите на това, което ние самите имаме най-голяма нужда да научим. Докато изследвам различни теми за книгите, по които работя, се убеждавам именно в това и нещата не са по-различни и с тази. Всеки ден се уча какво означава да уважавам себе си, своето най-добро аз.
В зависимост от деня и танца все още се случва да се препъна и да изляза от строя. Все още ми се налага да спра, да поема дълбоко въздух и да вляза отново в крак с ритъма на музиката. Но аз продължавам да се уча и именно това има значение за невероятно търпеливите ми инструктори, които ме убеждават да изляза на дансинга и понякога дори ме влачат към него.
Сигурна съм, че с практиката ще ставам все по-добра в танца, но зная също, че винаги ще продължавам да се уча. Постоянно ще усвоявам нови стъпки за това как да уважавам себе си и да се радвам на дарбите си.
Из "Уважавай себе си" от издателство AMG Publishing