Живот след живота - в памет на Атанас Скатов

Една година измина без Атанас Скатов - приятел и голям алпинист. В първите минути, когато чух какво се е случило, дълго време не можех да приема този факт. Сега също ми е трудно, когато се връщам в онзи момент... Вярвам, че всяко едно негово постижение, оставя следа в световната история на алпинизма. За мен той изкачи К2, и за съжаление дори записана с огромни трагедии тази експедиция влиза като историческа в редиците на алпинизма с българско участие. Множеството грешки допуснати, и недомислените пропуски по осигуряването на терена от страна на непалците доведоха до този ужасен край на нашия скъп Атанас Скатов. Нашето момче определено щеше да постигне още много, много, много върхове! В тази експедиция има виновни, и искрено се надявам някой ден да се разкрие истината и да има справедливо възмездие, което да излезе на бял свят! Моето стихотворение "Живот след живота" посвещавам в памет на Атанас Скатов, защото наистина той доказа как се разчупват невъзможни пътеки! Доказа, че човек може повече стига да вярва!

 

Живот след живота

 

Живот след живота живееш

а времето в онзи миг спря

знам, че отвъд все копнееш

и стигаш далеч,... далеч на върха.

Пропукват под стъпките тихи

маси в различните форми от лед

разчупи и най-невъзможните щрихи

и винаги гледаш с усмивка напред.

Очите ти следваха бялата зима

разлята по хребет, планинският склон

душата ти знае, че още пътища има

днес до земята ти правя поклон!

Поклон за неземната вътрешна сила

която от теб струи в светлота

поклон за върховете, които достигна

духът ти запазва я вечен в деня.

Живот след живота ти следваш

и гледаш ни с други, по-топли очи

сънувах- в отвъдното пак ти катериш

и най-непристъпни, и трудни скали.

Поклон за неземната, вътрешна сила

която струи от теб в светлота

и като ангел стоиш със закрила

не властва в духът ти смъртта!

 

Автор: Деница Петрова