Жестът има друга тежест

Я ми кажете, има ли в града такава ситуация, в която съседът идва до входната ви врата и ви подарява храна?

Ей така, безпричинно, своеволно.

Вчера, някъде към 20:30, съседът се появи и през оградата ни подаде торба, пълна с домати и краставици, разбира се, собствена реколта.

Знам му дворното място, не е като декарите на Винпром Карнобат, мъничко е.

Знам, че живеят доста хора в една къща - няма ли и на тях да им трябват тези продукти?

Виждам зеленчуците, бе, не са за хвърляне, за ядене са.

Селският човек на̀дали си задава подобни въпроси, той просто дава. И наистина те чака да вземеш. Без насрещно питане, без благодаря - взимай, че имам и искам.

Когато взаимно не сме се натоварили с емоциите си, липсват мисли като:

- е, хубава работа, доматите приличат на чушки;

- какви грамадни краставици, нямат ли по-малки, навярно са пълни със семки.

При жеста липсва онова, което го има в пазарлъка. Не гледаш за дефекти, недостатъци, нямаш капризи и не си дребнав.

Жестът има друга тежест.

Той те храни с нещо, което не можеш да снимаш.