Желай ме, но не искай близост

Да търсим близост ни е заложено по рождение и в близките отношения намираме радост, удовлетворение и отпускане. Чувстваме се истински видени и приети само когато можем да покажем пред партньора цялата си палитра от емоции – от възторг и увереност до страх, гняв и несигурност.

Чувстваме се обичани само когато му позволим да ни опознае в цялата ни сложност.

Близостта е част от човешкото съществуване още от времето, когато сме живели на малки племена. Тя е основна наша потребност. Изгражда се, само когато покажем слабите си, раними места пред партньора. Когато покажем истинското си човешко лице с неговите светлини и сенки.

И все пак, всеки шести от нас се страхува от интимност и не я допуска в живота си.

Във века на непрекъсната комуникация истинската близост, парадоксално, често отсъства. А когато я няма, идва самотата. Когато дойде самотата, наблизо е и депресията.

Защо сами се лишаваме от нещо толкова необходимо?

Възможните причини са няколко - от недоверие към околните и страх, че с нас ще бъде злоупотребено. От ниска самооценка. От опасение, че ако някой ни опознае истински, ще се отврати и ще ни изостави.

И за по-сигурно, сами вдигаме бариери пред близостта. Така имаме усещането, че контролираме нещата. Влизаме само в повърхностни сексуални отношения, които не изискват емоционална свързаност. Не поемаме отговорност към партньора си и се гордеем, че сме самодостатъчни. Не разговаряме на лични теми. Държим другите на една ръка разстояние и вече не сме уязвим. Не сме уязвими, но сме самотни.

С такъв човек много трудно се гради връзка. Понякога дори е невъзможно.

Как да разберем дали партньорът ни или ние самите имаме страх от близост? Част от признаците със сигурност ще ви изненадат:

1. Вечно е зает

Той винаги прави нещо и не си позволява и за минута да се отпусне. С една дума – работохолик. Постоянната заетост го пази от изпитване на емоции като гняв, тъга, копнеж. За него те са слабост, която другите не бива да виждат. Затова е в непрекъснато движение – за да не чувства.

2. Винаги е позитивен

Образът, който изгражда пред другите е на човек, който никога не се ядосва, винаги е силен и се контролира. Няма слабост, няма и близост.

3. Той е силната личност, опора за другите

Силната личност обикновено изслушва и помага за чуждите проблеми и страхове. Така избягва да говори за своите собствени. Как се чувства? Той мрази да се замисля за себе си, затова обикновено отговаря: "Екстра!"

4. Винаги изглежда перфектно

Перфектността е сигурен начин за отделяне от тълпата. Колкото по-перфектен е външният му вид, толкова повече хора се чувстват на по-ниско ниво от него и толкова по-малко опитват да се сближат истински. А и постигането на перфектност отнема толкова усилия! Няма време за близост!

5. Знае точно какъв партньор иска, но още не го е намерил

Списъкът с желаните качества е дълъг. Не е изненадващо, че такъв човек просто не се намира. А ако се намери някой, то много често той също е емоционално недостъпен и така не застрашава уязвимата същност на човека, който се страхува от близост. Партньорът може да е женен, да е влюбен в друг, да има възможност само за редки срещи – чудесни извинения връзката да се люшка като хартиена лодка на повърхността.

6. Активно критикува

Категорично изказваните критични мнения отблъскват хората, които не желаят споделеното от тях да бъде осъждано и оплювано. Затова избягват да разкриват истината за себе си пред такъв човек.

7. Никой не го познава истински

Човекът със страх от близост рядко показва всичките си страни пред един и същи партньор. Често показва само това, което смята, че другият би харесал и оставя у всекиго различен образ. Никой не го познава истински и той се чувства в безопасност.

Страхът от близост в най-крайната си форма може да доведе до пълен отказ от сексуални взаимоотношения. Но по-често се проявява чрез стремеж към множество сексуални "победи", избягване на обвързването ("Ние просто правим секс, нищо повече!"), държането на партньора на разстояние и непоказване на истинските преживявания, чувства и желания ("Как си?" "Екстра.", "Какво правиш?" "Работя.", "Какво искаш?" Мълчание.).

Много често хората със страх от интимност са изключително успешни в сферата на общуването – лесно създават контакти с непознати, чудесно се чувстват в група, бързо се адаптират в нов колектив. Истинските трудности за тях са в близките отношения един-на-един, които ги плашат и които гледат да избягват.

Сексуалните емоции и влюбването им действат като наркотик – особено тръпката на преследването и победата, но следващият етап – съобразяването с другия, разкриването пред него, се избягват на всяка цена. Понякога нарочно се държат студено, за да отблъснат вече "завладения" партньор или вдигат скандал и прекъсват връзката, която е започнала да става плашещо истинска.

Характерна е и стиснатостта по отношение на партньора – избягват да купуват подаръци или да харчат пари за другия.

Страхът от близост има дълбоки корени, достигащи до детството и за преодоляването му е необходима дългосрочна работа с психотерапевт. Да, след това животът се променя – изчезва нуждата от плитки победи, но на тяхно място идва дълбочината на взаимоотношенията. А с дълбочината идва и усещането за смислен и пълен живот.