Защо си мислим постоянно за секс?

Чувствали ли сте се така, сякаш държите ключа на всичките си мечти, но все не успявате да отключите вратата? Аз се чувствам така почти постоянно. Унищожително е. Цялото това мечтаене за по-добър живот, което все не се реализира. Цялото това напрежение да се чувствам щастлива, натикващо ме в капана на вечната нужда да удовлетворявам желанията си. А резултатът е все един и същ - безкрайно страдание.

Цялото това напрежение да еволюирам! Ами ако е илюзорно? Как да разбера? Казват, че човек най-много си бил мислел за секс. Глупости! От сутрин до вечер съм потопена във водопада на фантазиите си, зверски глад за по-добро бъдеще. Мдааа ... и като не мога да заситя този конкретен глад, па като му седна и като се натъпча едно хубаво с храна и забравям. Храната като упойка, ама до едно време, като всяка упойка.

Понякога имам реалното усещане за тежестта и бремето на цялото генетично наследство, което нося в тялото си, във всяка една клетка. Неизмерима тежест. Толкова много поколения назад, с техните трудности, болки и нереализирани мечти. Просто знам, че всичко това е в мен – цялата налична човешка история преди мен.

Мощно тежи, направо мачка. Завлича ме надолу, в ада на миналото и не мисля, че имам куража и силите да издрапам, да разкъсам тези окови. И като ме тресне едно униние, нито ми се яде, нито хора искам да виждам. Ставам абсолютно празна – ни мисъл, ни фантазия, ни вопъл, ни стон. Пустота ... И за да не полудея, отново се отдавам на фантазиите "колко хубаво би било".

И в крайна сметка, или съм като "умряла риба" или се щурам и рипам като бялото топче в рулетката. Лашкам си се от едното в другото състояние. Като се задръстя от блянове, "изпразвам" системата и отивам в бездната; постоя, постоя там, па като ме натегне напрежението, взема че изскоча и хайде пак в света на фантазиите. Какъв готин кръговрат съм си заформила, направо съм за завиждане.

Еххх, ще почувствам ли някога завършеност, достатъчност? Ето, накиприх още една мечта на рафта с "нереализирани мечти". Ха, сега осъзнавам защо толкова много харесвам фентъзи и фантастика жанра! Супергероите със суперсилите, реализиращи мечтите на хората за по-доброто бъдеще, за свобода и справедливост. Грандиозната фантазия на колективното! И аз там, в кюпа с другите мишки, търча след сиренцето. Предложи ми горе-долу добър фентъзи филм и ми гледай сеира – като малките деца.

Май ми е писнало достатъчно. Взимам се в ръце, и взимам и една таблетка "реализъм" (като героя на Джони Деп в "Дон Хуан де Марко"). Слагам ръка на сърце и с мъка си признавам, че съм пристрастена към надеждата като следствие на мечтаенето.

Толкова е сладострастно да съм потопена в тази надежда, каква омая! Хм, че то това си е чист секс. Секс с всички възможни чувства, които фантазиите биха могли да породят! Ааааа, сега разбирам защо се твърди, че хората си мислят постоянно за секс! Също така подозирам как подсъзнателно си мислим "то се е видяло, че мечтите ще си останат нереализирани, я да прасна един як секс, че то друго не остана". Голям майтап... или грандиозна трагедия?

Очевидно диагнозата ми е "нимфоманска зависимост към преживяването на фантастични чувства". Ей ‘ся я втасахме. Че то по-скоро брада ще ми поникне, отколкото да реализирам мечтите си. Сега си давам сметка, че всеки, на който му се удава да манипулира полето на фантазията, има огромно въздействие върху другите – за добро или зло.

Например американският президент Обама. Лидер, който проектираше толкова яки фантазии и мечти в началото – избраха го в такава еуфория, а сега искат да го разкъсат на парчета. Не е трудно да завъртиш главата на някого с бляскав блян, но можеш ли да застанеш зад него и да го направиш реалност? Рискът от публично унижение е винаги наличен. Ето и Спилбърг, бащата на фантастичната кино индустрия, оплюха го без капка жал за епизода на "Мездузвездни войни", който излезе наскоро.

И как да обуздаем този могъщ порив на фантазията ни? Как да бъдем далновидни и проницателни, така че вместо фал-старт, да имаме обогатяващо преживяване? Как да използвам уникалната човешка способност да се мечтае така, че да не ме изключва от реалния живот?

Не мога повече така, заключена в света на фантазиите, откъсната от истинските преживявания! Искам промяна, сега! Сещам се онова упражнение от книгата на Вадим Зеланд (което зная от няколко години и не направих нито веднъж!) – Декларация на Намеренията. Сядам и пиша, може да ме последвате, ако искате:

- възнамерявам да си поставям практични цели, които са в мой контрол и са ми по вкуса и по които бих работила с радост в моето ежедневие;

- избирам да интерпретирам живота си чрез настоящия момент, а не през призмата на моите фантазии (тва ще е голям зор);

- за справяне с пристрастяването към "фантастичната надежда", ще написвам на листче всяка мечта, ще я лепвам на стената около мен, и ще си дам време да постигна емоционална яснота коя една мечта наистина си струва да бъде манифестирана. И само след като съм я реализирала мога да пристъпя към следващата (въпрос на кураж дали ще тръгна с голяма мечта напред или с някоя по-малка);

- когато се чувствам хиперактивна, ще се вложа отново само в една единствена мечта, която бих могла да правя отново и отново, всеки път все по-добре (например спорт) и така да канализирам енергията ефективно, вместо да се разпилявам на всички посоки и да прегарям;

- приемам, че е възможно да има хора, които бих искала да допусна в моя вътрешен свят, с чиято помощ да преодолявам затъването в океана на бляновете, отворена съм;

- намерението съзнателно да насърчавам у себе си сензитивност, чувствителност към околната среда, за да черпя необходимата за мен информация (пак стигам до това да съм присъствена в настоящия монент, а не да се терзая за миналото или да се ужасявам от неясното бъдеще). Наясно съм с факта, че където и да се намирам, околната среда е пълна с ресурси – информация, енергия, хора, звуци, картини, обстоятелства, просто трябва да съм будна и чувствителна за тях, вместо да пребивавам в наркотичния свят на фантазиите.

Фантазията и свързаната с нея надежда, не е равнозначно на автентична мечта. Затова избирам да съм търпелива, в режим на радостно, но спокойно очакване на емоционална яснота – само така бих могла да припозная онова единствено чувство - мечта, което си струва да реализирам.

Изглежда, звучи и се усеща като един много добър план, по който мога да започна да действам, и дори и да преживея фал-старт, ще спра, ще се огледам и ще коригирам.

Снимка: imagesbuddy.com