Защо човек трябва да вярва в доброто

Живеем в свят, в който е трудно човек да оцелее, ако не си служи с хитрини, всякакъв вид шашми и разбира се, интриги. Свят на хауса – този свят, определено е място, в което оцеляват единствено силните хората, които не се огъват пред трудностите и които вярват в себе си и в невидимата сила.

Човек е способен за секунди да промени света, само е нужно да повярва в доброто, да го прави и едва тогава, постепенно ще усети промяната и в другите хора. Доброто е вътре в нас. Ние го носим винаги със себе си, защото преди всичко останало, ние не сме безсмъртни и хора без чувства. Можем да вярваме, мечтаем и обичаме, стига да го пожелаем. Човек е истински силен, когато вярва в доброто, тогава той може да промени обстоятелствата, стига да го пожелае истински.

''Да запазиш меко и добро сърце, когато светът ти показва жестокото си лице… Това е смелост, не слабост!''

Доброто е около нас, но е трудно да повярваме в него, когато сме заобиколени от толкова фалш, интрига и злоба. Когато нямаме нужното спокойствие, за да се почувстваме щастливи. Да, трудно е да повярваш в нещо, което не можеш да усетиш в другите. Трудно е да бъдеш добър, когато с теб се отнасят зле, но човек е силен, когато вярва в доброто. Добрината е начин да покажем, че сме истински, че имаме смелостта да се борим с неправдата и злобата, която ни заобикаля ежедневно.

''Първо обикни хората после задавай въпроси. И тогава ще видиш, че светлината с която си огрял останалите се е върнала, при теб стократно!'' - Кент Нербърн

Добрите хора са значително по-щастливи, уравновесени и обичани от останалите хора, не го забравяйте никога!

''Три важни неща има в човешкия живот: първото е да си добър, второто е да си добър и третото е да си добър.'' – Хенри Джеймс
 

Човешкият живот е кратък, а не е ли важно как ще ни запомнят другите и какво ще отнесем със себе си във вечността. Дали това ще са злоба, омраза и ненавист или любов, топлина и съвършенството, което сме постигнали тук на Земята, зависи единствено от нас самите. Всички ежедневни оправдания, за да не сме добри хора са просто слабост, която в последствие ни се отразява отрицателно на мислите, на живота, на съдбата ни.

Човек е истински щастлив, когато обича и раздава с пълни шепи от тази любов на другите, и ако искаме да минен по пътеката на безкрайността смирени и удовлетворени от този, така кратък живот, трябва да се научим да бъдем добри.  А един от начините, чрез който можем да го постигнем, е на първо място, да зачеркнем всички хора, които носят със себе си злоба и завист, да им простим за избора и да продължим, чисти напред по пътя си.

Когато се затворим за лошото и нагласата ни е да виждаме единствено хубавото, ние ще успеем да се извисим над всичко, което ни прави нещастни, едва тогава, ще можем да отворим очите си за прекрасните неща, които до този момент не сме забелязвали, ще се почувстваме безспорно истински живи, защото човек е жив, когато е щастлив, а е щастлив, когато вижда доброто и успява да го предаде напред.

''Толкова е просто да бъдеш добър. Трябва само да се поставиш на мястото на другия човек, преди да започнеш да го съдиш.'' – Марлене Дитрих

Трябва да се научим, че най-правилният отговор за всяка обида, е усмивката и положителната нагласа към света, защото само така ще сме отворени за всичко ново и прекрасно, което ни предстои.

''Който иска да помогне, даже и с вързани ръце, ще направи много добро.'' – Фьодор Достоевски

Ние сме силата и духа, когато обичаме и когато чувстваме любовта на другите, затова трябва да се постараем да зачеркнем всички лоши чувства, които сме таили до този момент. Едва тогава ще усетим съвършенството на живото удовлетворение от факта, че сме хора.

''Пази добре в себе си, това съкровище – добротата. Знай, как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как, да придобиваш без подлост.''– Жорж Санд