За разделите и пътя до тях

Случвало ли ви се е да попаднете във връзка с мъж (жена) и да имате усещането, че сякаш все майка му (баща й) е на първо място? Винаги готви по-вкусно, винаги знае какво да каже, казаното винаги е на място и т.н.

Сякаш все трябва, за да стигнете до любимия човек да минете през майка му (й) или баща й. Или родителят му (й) е болен, алкохолик, самотен, има проблеми и все се налага да му се обърне внимание, като че ли животът ви се върти около тях и все не остава време за вас двамата.

Възможно е дори родителят да е починал, но усещането да е същото. Или това да е бившият (бившата) приятелка/приятел, бизнес партньор, любовник, които постоянно намират начин да звъннат със "спешна нужда". Сякаш все някой друг е преди вас.

Какво е общото между всички тези ситуации? Много връзки, в които вие или партньорът ви играете главна роля. И не пускате... Появява се новата, уж по-важна връзка, но я няма раздялата със старата.

Оказва се, че дори човекът да не е починал, несъзнаваното възприятие за раздялата е толкова болезнено, че предпочитаме да останем заклещени във фантазията си, към момента преди тя да се е случила, и се мъчим да удължим илюзията по всевъзможни начини.

Като например, чрез оставане в изчерпали се взаимоотношения, чрез изолация, чрез съдебни дела, чрез болести, чрез динамично ежедневие, чрез избягване на всяко докосване до реалността. Все не е сега моментът и оставаме свързани...през болката, през скандалите, през нараняването и т.н.

И уж влизаме в новия си живот и новите връзки, но реално не сме приключили емоционално със старите, за да сме свободни. Това създава доста трудности и ни отнема шанса да изживеем пълноценно настоящите си взаимоотношения и да бъдем щастливи.

Незнайно защо все нещо не върви. Усещането като сме с такъв партньор е сякаш сме мебел и не ни забелязва, не ни иска, не реагира, сякаш спи или е някъде другаде. Държи ни на една ръка разстояние, но не ни "използва".

Много често в партньорските взаимоотношения се събират двама партньори с такива неприключени ситуации. Колкото и да ни се струва, че проблемът е само в партньора, всъщност не е така и вече осъзнали се имаме абсолютно равен шанс, променяйки се да повлияем на отношенията си.

Когато единият започне да расте, минава през етапите на раздялата и силата му започва да се освобождава от зациклянето, той я дава на партньора си или я влага в друг или друго. Тук зависи дали партньорът е готов също да израсне. Ако е така, той може да усети и поиска тази енергия, за да се свържат.

Ако не е готов обаче, тази енергия му идва в повече и започват конфликти. Първият се налага да избере какво да прави с излишъка. В тази ситуация често възниква необходимост от трети човек и връзката би могла да се разпадне.

Как можем да разберем дали при нас има такъв проблем и все още не сме се откъснали емоционално? Когато всичко е приключило, докосването до човека или ситуацията не е обвързано със силна (интензивна) емоция, в най-общ смисъл.

Как се приключват такива ситуации? Как се преминава през тежко събитие, трудно приемане на болест, смърт, изневяра, отделяне от родители и порастване? Как да се справим, така че животът ни да продължи по един добър и смислен начин? Как изобщо се продължава напред?

Това се случва едва когато преминем през пет етапа на преодоляване, които ще ви представим в следваща статия.